Психоаналитик за играта с наркотици: Все повече младежи не правят разлика между реално и виртуално
Все повече младежи не вършат разлика сред действителност и виртуалност и безусловно потъват в цифровия свят. Това изясни в ефира на " Денят стартира " по Българска национална телевизия психоаналитикът Весела Банова във връзка рисковата онлайн игра, която симулира продажба на опиати.
" Предизвикателството е потъването в цифровия свят. Иначе, всяко потомство, юноши и младежи, си има мода, която им разрешава да търсят своята еднаквост. Защото това е задачата на юношеството. И възрастните от дълго време не са в ролята на непоклатими престижи - нито родителите, нито учителите. Има една наклонност, юношите в действителност да търсят знанието, отговорите на въпросите, сред самите себе си и в този конгломерат от съвременни технологии и медии. Електронната игра се появява на фона на други рискови фактори. Аз и сътрудниците ми работим в обществените услуги за деца и фамилии. От вида на Център за обществена рехабилитация, интеграция " Таралежи " и така нататък И при нас идват деца и юноши, които са застрашени от обществено изключване, тъй като имат особености в душeвността. И една специфичност е, че не вършат никаква разлика сред мислено, това което е във виртуалното, когато влезат в него и действителността. Това е една специфичност и доста деца и младежи я имат. Т.е. те са извънредно с висок риск да преминат към деяние. В един миг това, което са играли да стане тяхната действителност. "
Сериозен рисков фактор съгласно думите на Банева е неприятният образец, който се дава посредством онлайн играта, която показва дилърството като сполучлив бизнес и метод за реализация.
" В цялото юношество има една борба да намериш своята еднаквост. Кой си, какъв си, не ти харесват възрастните към теб и по този начин. Търсиш. И да ти оферират да играеш дилър, който е сполучлив, тъй като продава опиати, е, бих споделила, доста съществено предизвикателство и огромен риск. Може да го наречеме нездравословно наличие. Старши комисар Владимир Димитров е споделил, че симулирането на продажба на опиати единствено по себе си е закононарушение. И третият огромен рисков фактор е, че се вижда една наклонност, освен у нас, само че въобще, да кажем, в една Япония изявено, само че по света, на младежи, които са обществено изолирани. Наша колежка, която е учебен психолог, доста прочут и доста съдействала за работата в учебно заведение, ни споделя за случай, в който десетокласник не знае името на учителката си, която се оплаква от него. Обаче колежката ни открива, че той не знае имената и на другите учители и на по-голямата част от учениците си. И му задава въпрос, ти къде живееш? Не живееш ли в учебно заведение? Ами, не. И демонстрира електронната игра, в която той обитава всяка свободна минута от своя живот и той в действителност живее вътре във виртуалното. "
Психоаналитикът предизвести, че ранното излагане на екранно влияние на дребни деца под 2-годишна възраст води до промени, които припомнят проблемите на аутистичния набор.
" Тоест те престават да играят, престават да се обръщат като биват викани по име, престават да предизвикват контакт и да се интересуват от човешко другарство. А почва доста почтено. Почва с едно слагане на телефона да гледа някакви колички, движище си или някакво анимирано филмче, до момента в който стане време да се тръгне за градина. "
" Предизвикателството е потъването в цифровия свят. Иначе, всяко потомство, юноши и младежи, си има мода, която им разрешава да търсят своята еднаквост. Защото това е задачата на юношеството. И възрастните от дълго време не са в ролята на непоклатими престижи - нито родителите, нито учителите. Има една наклонност, юношите в действителност да търсят знанието, отговорите на въпросите, сред самите себе си и в този конгломерат от съвременни технологии и медии. Електронната игра се появява на фона на други рискови фактори. Аз и сътрудниците ми работим в обществените услуги за деца и фамилии. От вида на Център за обществена рехабилитация, интеграция " Таралежи " и така нататък И при нас идват деца и юноши, които са застрашени от обществено изключване, тъй като имат особености в душeвността. И една специфичност е, че не вършат никаква разлика сред мислено, това което е във виртуалното, когато влезат в него и действителността. Това е една специфичност и доста деца и младежи я имат. Т.е. те са извънредно с висок риск да преминат към деяние. В един миг това, което са играли да стане тяхната действителност. "
Сериозен рисков фактор съгласно думите на Банева е неприятният образец, който се дава посредством онлайн играта, която показва дилърството като сполучлив бизнес и метод за реализация.
" В цялото юношество има една борба да намериш своята еднаквост. Кой си, какъв си, не ти харесват възрастните към теб и по този начин. Търсиш. И да ти оферират да играеш дилър, който е сполучлив, тъй като продава опиати, е, бих споделила, доста съществено предизвикателство и огромен риск. Може да го наречеме нездравословно наличие. Старши комисар Владимир Димитров е споделил, че симулирането на продажба на опиати единствено по себе си е закононарушение. И третият огромен рисков фактор е, че се вижда една наклонност, освен у нас, само че въобще, да кажем, в една Япония изявено, само че по света, на младежи, които са обществено изолирани. Наша колежка, която е учебен психолог, доста прочут и доста съдействала за работата в учебно заведение, ни споделя за случай, в който десетокласник не знае името на учителката си, която се оплаква от него. Обаче колежката ни открива, че той не знае имената и на другите учители и на по-голямата част от учениците си. И му задава въпрос, ти къде живееш? Не живееш ли в учебно заведение? Ами, не. И демонстрира електронната игра, в която той обитава всяка свободна минута от своя живот и той в действителност живее вътре във виртуалното. "
Психоаналитикът предизвести, че ранното излагане на екранно влияние на дребни деца под 2-годишна възраст води до промени, които припомнят проблемите на аутистичния набор.
" Тоест те престават да играят, престават да се обръщат като биват викани по име, престават да предизвикват контакт и да се интересуват от човешко другарство. А почва доста почтено. Почва с едно слагане на телефона да гледа някакви колички, движище си или някакво анимирано филмче, до момента в който стане време да се тръгне за градина. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ