Експерт: Глад за кадри има, но хората стоят без работа заради образованието си
Все повече хора стоят без работа поради образованието си, въпреки да има дефицит на работна ръка. Причините са няколко, само че главната се оказва образованието на безработните. В Деня на труда Ева Костова провери става ли пазарът все по-затворен за необразованите, усилва ли се делът на неактивните младежи и върви ли заетостта към застойм, съобщи Нова тв.
Ниска безработица, само че и намаляло търсене на труд. Така разбор на Института за пазарна стопанска система дефинира пазара на труда за миналата година. След пандемията от COVID-19 и рецесията, до която тя докара трудовия пазар, в този момент той е спокоен. След като се сви, коефициентът на безработица към този момент две години се задържа на малко над 4%, а броят на безработните продължава да пада. През предходната година, регистрирани в бюрата по труда са били 132 хиляди души, което е по-малко даже от предпандемичната 2019-а.
Защо обаче измежду тях има хора, които трайно не съумяват да се осъществят на пазара на труда, макар глада за фрагменти, за който все по-често приказваме? Според специалистите, аргументите са несъответствуващото им обучение, уменията или пък региона, в който се намират. Или казано с други думи, проблемът не е в неналичието на свободни работни места, а в профила на безработните. Оказва се несъответствуващ за работодателите и това ги отхвърля да наемат хора. Ето и с какъв избор разполагат те. 14% от безработните на пазара сега са висшисти, при тях коефициентът на безработица е под 2. При хората със приблизително обучение също остава невисок – към 4, с такава просветителна степен са половината безработни. Значително по-висок обаче, е коефициента при безработните с главно обучение, а най-голям като не стопира да пораства, е той при тези с начално обучение – съвсем 27. Това трансформира пазара във все по-затворен за необразованите.
И района, в който живеят безработните, може да бъде фактор - той също може да попречи на тяхната реализация. Докато коефициентът на безработица се движи сред 2 и 4 в другите области, в близо една трета от страната, той е над 10. Под 60% претовареност има във Враца, Монтана и Силистра. Спад в заетостта бележат близо половината области в страната, в това число и София-град. Въпреки че там специалистите отдават това на свиването на аутсорсинг бранша и на закъснение в търсенето в бранша на осведомителните и информационни технологии.
За обстановката способства и един дял от популацията, за който сме говорили и преди. Това са младежи на възраст сред 15 и 29 години, които нито учат, нито работят. У нас те съставляват близо 14% от всички в тази възрастова група. Макар да се намираме в топ 5 по дял на такива младежи в Европа, положителната вест е, че те въпреки всичко понижават - за 10 години – с 10%. Броят им се пресмята на 153 хиляди души, като за тях знаем, че са повече дами, най-вече с по-ниска степен на обучение, живеят в едва обитаеми места и разчитат на прехрана от близки, родители или от брачен партньор, когато става въпрос за омъжени дами. И защото тези младежи не са по никакъв начин малко, биха могли да бъдат апетитна таргет група за работодателите в бъдеще. За задачата обаче са нужни промени, които да обиден освен тях, само че и останалите безработни. Само по този начин, съгласно специалистите, пазарът на труда ще продължи да се развива. Заетостта ще се усили, а безработицата ще се свие. В противоположен случай рискува да остане в застоя, в който навлиза в този момент.
Ниска безработица, само че и намаляло търсене на труд. Така разбор на Института за пазарна стопанска система дефинира пазара на труда за миналата година. След пандемията от COVID-19 и рецесията, до която тя докара трудовия пазар, в този момент той е спокоен. След като се сви, коефициентът на безработица към този момент две години се задържа на малко над 4%, а броят на безработните продължава да пада. През предходната година, регистрирани в бюрата по труда са били 132 хиляди души, което е по-малко даже от предпандемичната 2019-а.
Защо обаче измежду тях има хора, които трайно не съумяват да се осъществят на пазара на труда, макар глада за фрагменти, за който все по-често приказваме? Според специалистите, аргументите са несъответствуващото им обучение, уменията или пък региона, в който се намират. Или казано с други думи, проблемът не е в неналичието на свободни работни места, а в профила на безработните. Оказва се несъответствуващ за работодателите и това ги отхвърля да наемат хора. Ето и с какъв избор разполагат те. 14% от безработните на пазара сега са висшисти, при тях коефициентът на безработица е под 2. При хората със приблизително обучение също остава невисок – към 4, с такава просветителна степен са половината безработни. Значително по-висок обаче, е коефициента при безработните с главно обучение, а най-голям като не стопира да пораства, е той при тези с начално обучение – съвсем 27. Това трансформира пазара във все по-затворен за необразованите.
И района, в който живеят безработните, може да бъде фактор - той също може да попречи на тяхната реализация. Докато коефициентът на безработица се движи сред 2 и 4 в другите области, в близо една трета от страната, той е над 10. Под 60% претовареност има във Враца, Монтана и Силистра. Спад в заетостта бележат близо половината области в страната, в това число и София-град. Въпреки че там специалистите отдават това на свиването на аутсорсинг бранша и на закъснение в търсенето в бранша на осведомителните и информационни технологии.
За обстановката способства и един дял от популацията, за който сме говорили и преди. Това са младежи на възраст сред 15 и 29 години, които нито учат, нито работят. У нас те съставляват близо 14% от всички в тази възрастова група. Макар да се намираме в топ 5 по дял на такива младежи в Европа, положителната вест е, че те въпреки всичко понижават - за 10 години – с 10%. Броят им се пресмята на 153 хиляди души, като за тях знаем, че са повече дами, най-вече с по-ниска степен на обучение, живеят в едва обитаеми места и разчитат на прехрана от близки, родители или от брачен партньор, когато става въпрос за омъжени дами. И защото тези младежи не са по никакъв начин малко, биха могли да бъдат апетитна таргет група за работодателите в бъдеще. За задачата обаче са нужни промени, които да обиден освен тях, само че и останалите безработни. Само по този начин, съгласно специалистите, пазарът на труда ще продължи да се развива. Заетостта ще се усили, а безработицата ще се свие. В противоположен случай рискува да остане в застоя, в който навлиза в този момент.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ