Наистина ли е необходимо да мием плодовете и зеленчуците?
Все повече хора протягат ръка към плодовете и зеленчуците поради техните неизброими хранителни и здравни прерогативи. Казвали са ни обаче, че не е хубаво да ги ядем непосредствено от супермаркета. Най-напред е редно да ги измием. Необходимо ли е в действителност това и какво ще стане, в случай че не го създадем?
Какво съдържат?
Плодовете и зеленчуците постоянно се употребяват сурови, прясно откъснати или обработени напълно малко. Именно заради тази причина здравните специалисти са загрижени за това до каква степен в действителност са безвредни. Пресните плодове и зеленчуци, както и непастьоризирания сок, могат да приютят голям брой нездравословни микроби (известни като патогени). Например салмонела, кампилобактер, листерии и ешерихия коли. Освен това те могат да съдържат останки от пестициди и токсични смеси, създадени от плесена по повърхността им или даже в самите тъкани на тези храни.
Пресните плодове и зеленчуци могат да съдържат и алергени, които са се появили по натурален метод или в резултат на замърсяване. Те могат да провокират сериозен дискомфорт на хора с сходна непоносимост. От всички евентуални опасности замърсяването с дребни буболечки или микроби, е най-широко преобладаващо.
Поглъщането на дребен брой от тези рискови организми може и да не навреди на тялото ни, защото имунната ни система има опция да се пребори с тях. Проблемите стартират, когато отбраните ни падат и тези „ неприятни микроби “ стартират да се множат и популяризират из нас.
През последните години плодовете и зеленчуците, като да вземем за пример целината и пъпеша, са разпознати като евентуални източници на патогени. Те са по-податливи на замърсяване. Нещо повече – стават повода за голям брой здравни и обществени проблеми, както и големи стопански загуби в международен мащаб.
Миналата година в Съединени американски щати плъзна заразната болест листериоза. Тя се провокира от поемането на бактерията Listeria monocytogenes, обвързвана с авансово опакованите карамелени ябълки. 35 хора от 12 разнообразни щата бяха инфектирани. Трима от тях починаха.
През май 2011 година Германия претърпя най-голямата зараза на хемолитично-уремичния синдром – заболяване, характеризиращо се с анемия, остри проблеми с бъбреците и ниски равнища на тромбоцитите. То бе провокирано от бактерията ешерихия коли, свързваща се с пресни артикули като сминдух. Близо 4000 души се разболяха единствено за три месеца. Симптомите включваха главоболие и диария. Това докара до заразяването на още 800 души. Властите оповестиха за общо 53 смъртни случая.
През 2011 година пъпешите в Съединени американски щати бяха инфектирани с Listeria monocytogenes. 146 души в 28 щата се разболяха. 30 от тях починаха.
Австралия се възприема за един от най-безопасните снабдители на храна. Въпреки това и там всяка година се оповестяват за най-различни болести от този вид. Финансираната от държавното управление организация OzFoodNet съобщи, че единствено през последното тримесечие на 2013 година са били регистрирани 674 чревни болести, в това число такива, провокирани от инфектирана храна.
Миенето оказва помощ ли?
Миенето на плодовете и зеленчуците е една от най-важните стъпки при обработването им на индустриално равнище. То има за цел да в профил пръстта и някои пестициди, както и да отстрани буболечките. Измиването ги прави освен по-безопасни и по-качествени, само че и усилва периода им на валидност.
Използването на качествена вода обаче е от основна роля. Самата вода може да бъде източник на спомагателни болести, изключително в случай че се преизползва при стадиите на бране и обработка. Измиването със санитарни сътрудници е надалеч по-добро. Водата отстранява микроорганизмите от продуктите, само че санитарните сътрудници ги убиват.
Въпреки че първият стадий на измиване може доста да понижи равнищата на патогени, проникването им в цепнатините на продуктите, както и в сред самите кафези, е съвсем възможно.
Веднъж щом се озоват на тези места, патогените могат да оцелеят и да се размножат, преди продуктът да бъде употребяван. Съответно предварителното измиване може и да не е 100 % дейно. Беленето може да помогне за отстраняването на микробите на повърхността, само че по този метод рискуваме да замърсим и вътрешността.
Температурите на готвене убиват множеството от патогеничните микроби. Съединенията, формирани от тях обаче (метаболити) могат да бъдат толерантни към топлота и да провокират съществени здравословни проблеми. Измиването може да помогне при отстраняването на част от тях, само че не на всички.
Какво да вършим?
Рискът да изядем нечист артикул през днешния ден е доста по-голям, в сравнение с в предишните епохи. Това се дължи главно на обстоятелството, че продукцията, обработката и търговията с плодове и зеленчуци се случва при разнороден климат и в границите на разнообразни страни (всяка със свои лични правила и регулации за третиране).
Повечето от тези болести могат да бъдат избегнати. Измиването на плодовете и зеленчуците на чиста чешмяна вода понижава доста равнищата на бактерията ешерихия коли по броколито и марулите (но не я отстрани напълно).
Също по този начин – в никакъв случай не яжте артикули, които наподобяват развалени, само че не забравяйте, че инфектираните артикули може да наподобяват и миришат като такива, които са безвредни за ястие. Уверете се, че повърхността на кухнята е чиста и използвайте верните температури за готвене.
Източник: Science Alert, създател: Сенака Ранадхера
Obekti.bg
Какво съдържат?
Плодовете и зеленчуците постоянно се употребяват сурови, прясно откъснати или обработени напълно малко. Именно заради тази причина здравните специалисти са загрижени за това до каква степен в действителност са безвредни. Пресните плодове и зеленчуци, както и непастьоризирания сок, могат да приютят голям брой нездравословни микроби (известни като патогени). Например салмонела, кампилобактер, листерии и ешерихия коли. Освен това те могат да съдържат останки от пестициди и токсични смеси, създадени от плесена по повърхността им или даже в самите тъкани на тези храни.
Пресните плодове и зеленчуци могат да съдържат и алергени, които са се появили по натурален метод или в резултат на замърсяване. Те могат да провокират сериозен дискомфорт на хора с сходна непоносимост. От всички евентуални опасности замърсяването с дребни буболечки или микроби, е най-широко преобладаващо.
Поглъщането на дребен брой от тези рискови организми може и да не навреди на тялото ни, защото имунната ни система има опция да се пребори с тях. Проблемите стартират, когато отбраните ни падат и тези „ неприятни микроби “ стартират да се множат и популяризират из нас.
През последните години плодовете и зеленчуците, като да вземем за пример целината и пъпеша, са разпознати като евентуални източници на патогени. Те са по-податливи на замърсяване. Нещо повече – стават повода за голям брой здравни и обществени проблеми, както и големи стопански загуби в международен мащаб.
Миналата година в Съединени американски щати плъзна заразната болест листериоза. Тя се провокира от поемането на бактерията Listeria monocytogenes, обвързвана с авансово опакованите карамелени ябълки. 35 хора от 12 разнообразни щата бяха инфектирани. Трима от тях починаха.
През май 2011 година Германия претърпя най-голямата зараза на хемолитично-уремичния синдром – заболяване, характеризиращо се с анемия, остри проблеми с бъбреците и ниски равнища на тромбоцитите. То бе провокирано от бактерията ешерихия коли, свързваща се с пресни артикули като сминдух. Близо 4000 души се разболяха единствено за три месеца. Симптомите включваха главоболие и диария. Това докара до заразяването на още 800 души. Властите оповестиха за общо 53 смъртни случая.
През 2011 година пъпешите в Съединени американски щати бяха инфектирани с Listeria monocytogenes. 146 души в 28 щата се разболяха. 30 от тях починаха.
Австралия се възприема за един от най-безопасните снабдители на храна. Въпреки това и там всяка година се оповестяват за най-различни болести от този вид. Финансираната от държавното управление организация OzFoodNet съобщи, че единствено през последното тримесечие на 2013 година са били регистрирани 674 чревни болести, в това число такива, провокирани от инфектирана храна.
Миенето оказва помощ ли?
Миенето на плодовете и зеленчуците е една от най-важните стъпки при обработването им на индустриално равнище. То има за цел да в профил пръстта и някои пестициди, както и да отстрани буболечките. Измиването ги прави освен по-безопасни и по-качествени, само че и усилва периода им на валидност.
Използването на качествена вода обаче е от основна роля. Самата вода може да бъде източник на спомагателни болести, изключително в случай че се преизползва при стадиите на бране и обработка. Измиването със санитарни сътрудници е надалеч по-добро. Водата отстранява микроорганизмите от продуктите, само че санитарните сътрудници ги убиват.
Въпреки че първият стадий на измиване може доста да понижи равнищата на патогени, проникването им в цепнатините на продуктите, както и в сред самите кафези, е съвсем възможно.
Веднъж щом се озоват на тези места, патогените могат да оцелеят и да се размножат, преди продуктът да бъде употребяван. Съответно предварителното измиване може и да не е 100 % дейно. Беленето може да помогне за отстраняването на микробите на повърхността, само че по този метод рискуваме да замърсим и вътрешността.
Температурите на готвене убиват множеството от патогеничните микроби. Съединенията, формирани от тях обаче (метаболити) могат да бъдат толерантни към топлота и да провокират съществени здравословни проблеми. Измиването може да помогне при отстраняването на част от тях, само че не на всички.
Какво да вършим?
Рискът да изядем нечист артикул през днешния ден е доста по-голям, в сравнение с в предишните епохи. Това се дължи главно на обстоятелството, че продукцията, обработката и търговията с плодове и зеленчуци се случва при разнороден климат и в границите на разнообразни страни (всяка със свои лични правила и регулации за третиране).
Повечето от тези болести могат да бъдат избегнати. Измиването на плодовете и зеленчуците на чиста чешмяна вода понижава доста равнищата на бактерията ешерихия коли по броколито и марулите (но не я отстрани напълно).
Също по този начин – в никакъв случай не яжте артикули, които наподобяват развалени, само че не забравяйте, че инфектираните артикули може да наподобяват и миришат като такива, които са безвредни за ястие. Уверете се, че повърхността на кухнята е чиста и използвайте верните температури за готвене.
Източник: Science Alert, създател: Сенака Ранадхера
Obekti.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ