Кой помага на агресивните младежи с черните качулки?
Все повече приказваме за тях, само че те не са край нас от през днешния ден. Те са тийнейджърските групи с черни качулки, които преди десетилетия водят улични войни, подражават на мутрите, а през днешния ден следват моди в обществените мрежи.
От силоваците, които Влади Въргала иронизира, до уличните мелета в Бронкс и престрелките в гимназия Колумбайн от 1999 година - младежката експанзия изглеждаше затихнала, написа бТВ.
На 21 април тази година фейсбук постът на журналиста Милен Димов и брачната половинка му Мила Димова още веднъж насочи вниманието ни върху тях.
Младежките групи от побойници, които в чужбина са известни като locals - на български местни или квартални банди.
От началото на тази година са арестувани 24 младежи, нападали други. Повечето са сред 14 и 18 години. По време на разпитите родителите им казвали, че не знаят какво да вършат с тях.
Антон Петров е клиничен психолог и учител в Софийския университет. Срещаме се в Института по обществени действия и практики, където непрекъснато съветва членове и жертви на „ локалните банди “.
„ В последните 10 години съвсем непрестанно имаме непрекъснат приток на такива деца “, споделя той.
Антон Петров напомня, че тези банди не са ново събитие, просто не са били наричани " местни ".
" Този феномен се е срещал преди стотина години, просто има някои характерности, които са разнообразни. Преди този вид принуждение оставаше относително затворено в една общественост, в един квартал, едно учебно заведение. Те търсят принадлежност, желаят да се впишат някъде ", изяснява Петров.
" Тези деца не знаят по какъв начин действа обществото изцяло. Те виждат други деца, търсят сигурност. Освен принадлежност търсят и сигурност. Ние работим и с деца, които са наказани на пробация. Това са родителите на децата, които са най-трудно да бъдат открити ", споделя клиничният психолог.
" Доста постоянно сме забелязвали, че това са деца, които не са добре признати в фамилията си. Качеството на грижата като финансово качество не е водещото. Водещото е приемането и принадлежността ", добавя той.
Локалните банди не са българско събитие. В другите страни има разнообразни способи за оправянето с техните прояви.
В Гърция развиват приложение за наблюдаване и надзор над наличието, което младежите употребяват в интернет. В Сингапур пък имат стратегия за справяне с младежката улична експанзия, даже юношески съд.
Българският закон за битка против противообществените прояви на малолетни не е редактиран от 60-те години на ХХ век.
" Насилието е феномен, който не можем да чакаме, че ще се позволи единствено от една институция. Не можем да чакаме, че единствено учебното заведение ще се оправи, родителите или от полицията да се оправят ", изяснява Антон Петров.
Според най-новите наставления на Европейския съюз другите институции би трябвало точно дружно да оценят от каква помощ се нуждаят младите причинители на закононарушения.
Дотогава локалните банди занапред ще ни вършат усещане. Дали младежите под черните качулки ще се трансфорат във възрастни агресори - зависи от всички нас.
От силоваците, които Влади Въргала иронизира, до уличните мелета в Бронкс и престрелките в гимназия Колумбайн от 1999 година - младежката експанзия изглеждаше затихнала, написа бТВ.
На 21 април тази година фейсбук постът на журналиста Милен Димов и брачната половинка му Мила Димова още веднъж насочи вниманието ни върху тях.
Младежките групи от побойници, които в чужбина са известни като locals - на български местни или квартални банди.
От началото на тази година са арестувани 24 младежи, нападали други. Повечето са сред 14 и 18 години. По време на разпитите родителите им казвали, че не знаят какво да вършат с тях.
Антон Петров е клиничен психолог и учител в Софийския университет. Срещаме се в Института по обществени действия и практики, където непрекъснато съветва членове и жертви на „ локалните банди “.
„ В последните 10 години съвсем непрестанно имаме непрекъснат приток на такива деца “, споделя той.
Антон Петров напомня, че тези банди не са ново събитие, просто не са били наричани " местни ".
" Този феномен се е срещал преди стотина години, просто има някои характерности, които са разнообразни. Преди този вид принуждение оставаше относително затворено в една общественост, в един квартал, едно учебно заведение. Те търсят принадлежност, желаят да се впишат някъде ", изяснява Петров.
" Тези деца не знаят по какъв начин действа обществото изцяло. Те виждат други деца, търсят сигурност. Освен принадлежност търсят и сигурност. Ние работим и с деца, които са наказани на пробация. Това са родителите на децата, които са най-трудно да бъдат открити ", споделя клиничният психолог.
" Доста постоянно сме забелязвали, че това са деца, които не са добре признати в фамилията си. Качеството на грижата като финансово качество не е водещото. Водещото е приемането и принадлежността ", добавя той.
Локалните банди не са българско събитие. В другите страни има разнообразни способи за оправянето с техните прояви.
В Гърция развиват приложение за наблюдаване и надзор над наличието, което младежите употребяват в интернет. В Сингапур пък имат стратегия за справяне с младежката улична експанзия, даже юношески съд.
Българският закон за битка против противообществените прояви на малолетни не е редактиран от 60-те години на ХХ век.
" Насилието е феномен, който не можем да чакаме, че ще се позволи единствено от една институция. Не можем да чакаме, че единствено учебното заведение ще се оправи, родителите или от полицията да се оправят ", изяснява Антон Петров.
Според най-новите наставления на Европейския съюз другите институции би трябвало точно дружно да оценят от каква помощ се нуждаят младите причинители на закононарушения.
Дотогава локалните банди занапред ще ни вършат усещане. Дали младежите под черните качулки ще се трансфорат във възрастни агресори - зависи от всички нас.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ