Смартфонът превзе детството: Все повече малчугани с дигиталн...
Все повече деца прекарват часове пред екраните, а специалисти предизвестяват, че цифровата среда стартира съществено да въздейства върху психологичното здраве, вниманието и прочувственото развиване на подрастващите.
Темата беше сложена във фокуса на медийното събитие „ Детското мозъчно здраве в цифрова среда – къде свършва изгодата и стартира рискът “, проведено от Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “.
Тревожни данни от изследване измежду седмокласници в София
Пилотно проучване измежду 100 седмокласници в столичното 119. СУ „ Акад. Михаил Арнаудов “ демонстрира какъв брой мощно смарт телефонът е навлязъл в всекидневието на децата.
Данните сочат, че:
92% употребяват смарт телефон като главно устройство за интернет;
35% прекарват сред 3 и 4 часа на ден на телефона в образователни дни;
всеки десети стои онлайн над 6 часа дневно;
през ваканциите този % скача до 22%.
Най-използваните платформи са Instagram и TikTok, а едвам 14% от децата употребяват устройствата си главно за учене.
Социалните мрежи усилват риска от тревога и меланхолия
Според здравния икономист Аркади Шарков несъразмерното екранно време към този момент има потвърдени последици върху психологичното здраве.
Изследванията демонстрират, че младежите, които прекарват дълго време в обществените мрежи, са изложени на три пъти по-висок риск от меланхолия и тревога.
При повече от 5 часа на ден пред екран рискът от развиване на депресивни положения нараства близо 3 пъти.
„ Popcorn brain “ – новият проблем на цифровото потомство
Експертите предизвестяват и за така наречен „ popcorn brain “ – положение, при което мозъкът привиква с непрекъсната цифрова стимулация.
Това води до:
липса на концентрация;
прескачане на мисли;
компликация при задържане на внимание;
потребност от непрекъснати нови тласъци.
Според експертите децата все по-трудно се концентрират върху действителния свят поради свръхактивността на обществените платформи.
Как екраните въздействат на мозъка и държанието
Проф. Георги Ончев от Българската психиатрична асоциация изясни, че несъразмерната приложимост на екрани въздейства непосредствено върху нервното развиване.
По думите му обществените мрежи подтикват отделянето на допамин – веществото, обвързвано с любознанието и търсенето на премия. Когато мозъкът привикне към тази непрекъсната стимулация, стартират да се появяват тревога, нервност и проблеми с вниманието.
Дигиталната среда измества съня, игрите и общуването
Клиничният психолог Стефания Габровска акцентира, че главният проблем не са единствено устройствата, а това, което те заменят в живота на децата.
Сред най-засегнатите са:
сънят;
физическата активност;
четенето;
живото общуване;
прочувствената саморегулация.
Според специалистите най-рисковата възраст е сред 10 и 14 години, когато самоконтролът към момента не е изцяло развъртян.
Все повече страни вкарват ограничавания
На този декор редица страни към този момент подхващат ограничения:
забрани на телефони в училище;
връщане към хартиени учебници;
ограничавания за достъп до обществени мрежи;
политики за цифрова хигиена.
Пет основни рекомендации за България
Експертите формулираха и съответни оферти за ограничение на риска от цифрова взаимозависимост:
Без екрани за деца до 2 години;
До 1 час на ден екранно време за деца сред 2 и 5 години;
До 2 часа развлекателно екранно време за по-големите деца;
Ограничаване на телефоните в училище;
Повече спорт, игри, четене и извънкласни занимания.
Експертите: Децата имат потребност от действителен свят, освен от екрани
„ Не е задоволително просто да кажем на децата да оставят телефона “, предизвестяват експертите.
Според тях фамилията, учебното заведение и обществото би трябвало да предложат действителни други възможности – повече придвижване, обществени контакти, творчество и време отвън цифровата среда.
Темата беше сложена във фокуса на медийното събитие „ Детското мозъчно здраве в цифрова среда – къде свършва изгодата и стартира рискът “, проведено от Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “.
Тревожни данни от изследване измежду седмокласници в София
Пилотно проучване измежду 100 седмокласници в столичното 119. СУ „ Акад. Михаил Арнаудов “ демонстрира какъв брой мощно смарт телефонът е навлязъл в всекидневието на децата.
Данните сочат, че:
92% употребяват смарт телефон като главно устройство за интернет;
35% прекарват сред 3 и 4 часа на ден на телефона в образователни дни;
всеки десети стои онлайн над 6 часа дневно;
през ваканциите този % скача до 22%.
Най-използваните платформи са Instagram и TikTok, а едвам 14% от децата употребяват устройствата си главно за учене.
Социалните мрежи усилват риска от тревога и меланхолия
Според здравния икономист Аркади Шарков несъразмерното екранно време към този момент има потвърдени последици върху психологичното здраве.
Изследванията демонстрират, че младежите, които прекарват дълго време в обществените мрежи, са изложени на три пъти по-висок риск от меланхолия и тревога.
При повече от 5 часа на ден пред екран рискът от развиване на депресивни положения нараства близо 3 пъти.
„ Popcorn brain “ – новият проблем на цифровото потомство
Експертите предизвестяват и за така наречен „ popcorn brain “ – положение, при което мозъкът привиква с непрекъсната цифрова стимулация.
Това води до:
липса на концентрация;
прескачане на мисли;
компликация при задържане на внимание;
потребност от непрекъснати нови тласъци.
Според експертите децата все по-трудно се концентрират върху действителния свят поради свръхактивността на обществените платформи.
Как екраните въздействат на мозъка и държанието
Проф. Георги Ончев от Българската психиатрична асоциация изясни, че несъразмерната приложимост на екрани въздейства непосредствено върху нервното развиване.
По думите му обществените мрежи подтикват отделянето на допамин – веществото, обвързвано с любознанието и търсенето на премия. Когато мозъкът привикне към тази непрекъсната стимулация, стартират да се появяват тревога, нервност и проблеми с вниманието.
Дигиталната среда измества съня, игрите и общуването
Клиничният психолог Стефания Габровска акцентира, че главният проблем не са единствено устройствата, а това, което те заменят в живота на децата.
Сред най-засегнатите са:
сънят;
физическата активност;
четенето;
живото общуване;
прочувствената саморегулация.
Според специалистите най-рисковата възраст е сред 10 и 14 години, когато самоконтролът към момента не е изцяло развъртян.
Все повече страни вкарват ограничавания
На този декор редица страни към този момент подхващат ограничения:
забрани на телефони в училище;
връщане към хартиени учебници;
ограничавания за достъп до обществени мрежи;
политики за цифрова хигиена.
Пет основни рекомендации за България
Експертите формулираха и съответни оферти за ограничение на риска от цифрова взаимозависимост:
Без екрани за деца до 2 години;
До 1 час на ден екранно време за деца сред 2 и 5 години;
До 2 часа развлекателно екранно време за по-големите деца;
Ограничаване на телефоните в училище;
Повече спорт, игри, четене и извънкласни занимания.
Експертите: Децата имат потребност от действителен свят, освен от екрани
„ Не е задоволително просто да кажем на децата да оставят телефона “, предизвестяват експертите.
Според тях фамилията, учебното заведение и обществото би трябвало да предложат действителни други възможности – повече придвижване, обществени контакти, творчество и време отвън цифровата среда.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ