Отворено общество: Все повече българи се връщат в България
Все повече българи се връщат в България, като за последните три години броят им е към 35 000. Емигрантите остават доста (около 25 000 годишно), само че вълната завърнали се смъква чистата миграция на рекордни ниско равнище за последните три десетилетия, написа dnevnik.bg.
Това демонстрира отчетът " Тенденции в българската миграция " на институт " Отворено общество ". Нетната миграция от страната е приблизително към 4000 души годишно, което е доста под равнищата за последните три десетилетия. Според Национален статистически институт в другите години се следят огромни вариации в чистата миграция от 1000 - 2000 души през 2012 - 2014 година до 9000 през 2016 година, написа в отчета.
Според националната статистика през 2016 година 21 241 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. От тях 46% са родени в България, т.е. това са българи, които са се върнали назад в България, други 9% са родени в други страни от Европейския съюз, а останалите идват главно от Турция, Русия и Украйна. В последните пет години броят на хората – родени в България или не – които са пристигнали да живеят у нас, е над 21 000 души приблизително за година.
През последните три години годишно се завръщат към 10 000 души, родени в България. Това е двойно повече по отношение на 2013 година, когато броят на завърналите се българи е 4771. Така за интервала 2013 - 2016 година близо 35 000 български мигранти се завръщат в страната.
Този поток към момента е по-слаб от потока на изходящата миграция, само че демонстрира началото на развой на противоположна миграция и завръщане в България. Темпът би могъл да се усили при съществуване на висок стопански напредък, растяща претовареност, понижаване на разликата в приходите и стандарта на живот сред България и страните от Западна Европа. Вече има сходни образци в нови страни членки като Естония, където за втора поредна година чистата миграция е негативна, т.е. повече хора се заселват в страната, в сравнение с я напущат
Как въздейства участието в Европейски Съюз
Общият брой на хората, родени в България и живеещи в чужбина, е към 1.1 милиона души, от които 600-700 хиляди са отпътували по стопански аргументи. Напусналите България живеят главно в Европейския съюз, Турция и Съединени американски щати.
Най-голям брой хора напущат България във времена на визови ограничавания, когато страната е в отрицателния лист на Шенген, както и при обилни компликации в трудовата миграция. Обратно, в последното десетилетие чистата миграция понижава макар участието в Европейски Съюз, макар безвизовия режим с близо 150 страни по света и свободата на придвижване, определяне и работа в границите на Европейски Съюз.
Членството на България в Европейски Съюз обезпечава безвизово пътешестване до към 150 страни в света и свободен достъп до трудовия пазар на 28-те страни членки.
Въпреки това не се следи нарастване на напускащите страната след началото на участието, а по-скоро заверка на към този момент напусналите.
През последните три десетилетия данните демонстрират наклонност на последователно, доста понижаване на броя на хората, напускащи България.
Средногодишната чиста миграция в края на 80-те години е над 66 000 души (заради изселването на българските турци), понижава на над 27 000 души през 90-те години и 17 500 души сред 2001 и 2011 година
По данни на Национален статистически институт за интервала след последното броене чистата миграция е малко над 4000 души средногодишно.
Членството в Европейски Съюз не е нараснало миграцията, само че е дало опция за заверка и по-добри благоприятни условия за работа на българските жители. Свободният режим на придвижване и цялостният достъп до трудовия пазар на Европейски Съюз в действителност дават преимущества – да вземем за пример българите може да отпътуват и се връщат умерено, като се употребяват от правата си на европейски жители.
Пикът на емиграцията се дължи на " Голямата екскурзия "
Населението на България понижава с над 461 000 души сред 1985 година и 1992 година, или 5.2%, което напълно се дължи на външна миграция (заминаване). Основната причина е изселването на български турци и мюсюлмани от края на 80-те след напън от страна на режима тогава.
Следващото броене, направено през 2001 година, регистрира понижение от 554 333 души по отношение на 1992 година Това е дял от 6.5% по отношение на 1992 година, което на средногодишна база е по-малко спрямо интервала 1985 – 1992 година поради по-дългия интервал сред преброяванията.
Намалението, измерено от преброяването от 2011 година, е с 564 331 души по отношение на 2001 година Това са 7.2%, само че това е и най-дългият интервал сред преброяванията. Затова и средногодишното понижение на популацията е относително минимум.
Отрицателният приръст е по-страшен от емиграцията
Двата съществени фактора за понижаване на популацията са негативният натурален приръст и чистата миграция (заминаване) на българските жители. За целия интервал от 1985 до 2016 година популацията на България е намаляло с 1.85 милиона души.
Според Национален статистически институт повече от половината (над 52%) от понижението се дължи на негативен натурален приръст (разликата сред раждаемост и смъртност), до момента в който близо 48% се дължи на чистата миграция. Близо половината от чистата миграция се дължи на изселването на българските турци в края на комунизма.
При това през другите интервали двата фактора имат друга тежест. Между 1985 и 1992 година популацията понижава напълно поради външна миграция, до момента в който в идващите интервали преобладаваща роля има негативният натурален приръст. Делът на чистата миграция в спада на популацията понижава до 39% за интервала сред 1992 година и 2001 година, 31% за интервала сред 2001 година и 2011 година и под 10% за интервала от 2011 година насам.
Това демонстрира отчетът " Тенденции в българската миграция " на институт " Отворено общество ". Нетната миграция от страната е приблизително към 4000 души годишно, което е доста под равнищата за последните три десетилетия. Според Национален статистически институт в другите години се следят огромни вариации в чистата миграция от 1000 - 2000 души през 2012 - 2014 година до 9000 през 2016 година, написа в отчета.
Според националната статистика през 2016 година 21 241 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. От тях 46% са родени в България, т.е. това са българи, които са се върнали назад в България, други 9% са родени в други страни от Европейския съюз, а останалите идват главно от Турция, Русия и Украйна. В последните пет години броят на хората – родени в България или не – които са пристигнали да живеят у нас, е над 21 000 души приблизително за година.
През последните три години годишно се завръщат към 10 000 души, родени в България. Това е двойно повече по отношение на 2013 година, когато броят на завърналите се българи е 4771. Така за интервала 2013 - 2016 година близо 35 000 български мигранти се завръщат в страната.
Този поток към момента е по-слаб от потока на изходящата миграция, само че демонстрира началото на развой на противоположна миграция и завръщане в България. Темпът би могъл да се усили при съществуване на висок стопански напредък, растяща претовареност, понижаване на разликата в приходите и стандарта на живот сред България и страните от Западна Европа. Вече има сходни образци в нови страни членки като Естония, където за втора поредна година чистата миграция е негативна, т.е. повече хора се заселват в страната, в сравнение с я напущат
Как въздейства участието в Европейски Съюз
Общият брой на хората, родени в България и живеещи в чужбина, е към 1.1 милиона души, от които 600-700 хиляди са отпътували по стопански аргументи. Напусналите България живеят главно в Европейския съюз, Турция и Съединени американски щати.
Най-голям брой хора напущат България във времена на визови ограничавания, когато страната е в отрицателния лист на Шенген, както и при обилни компликации в трудовата миграция. Обратно, в последното десетилетие чистата миграция понижава макар участието в Европейски Съюз, макар безвизовия режим с близо 150 страни по света и свободата на придвижване, определяне и работа в границите на Европейски Съюз.
Членството на България в Европейски Съюз обезпечава безвизово пътешестване до към 150 страни в света и свободен достъп до трудовия пазар на 28-те страни членки.
Въпреки това не се следи нарастване на напускащите страната след началото на участието, а по-скоро заверка на към този момент напусналите.
През последните три десетилетия данните демонстрират наклонност на последователно, доста понижаване на броя на хората, напускащи България.
Средногодишната чиста миграция в края на 80-те години е над 66 000 души (заради изселването на българските турци), понижава на над 27 000 души през 90-те години и 17 500 души сред 2001 и 2011 година
По данни на Национален статистически институт за интервала след последното броене чистата миграция е малко над 4000 души средногодишно.
Членството в Европейски Съюз не е нараснало миграцията, само че е дало опция за заверка и по-добри благоприятни условия за работа на българските жители. Свободният режим на придвижване и цялостният достъп до трудовия пазар на Европейски Съюз в действителност дават преимущества – да вземем за пример българите може да отпътуват и се връщат умерено, като се употребяват от правата си на европейски жители.
Пикът на емиграцията се дължи на " Голямата екскурзия "
Населението на България понижава с над 461 000 души сред 1985 година и 1992 година, или 5.2%, което напълно се дължи на външна миграция (заминаване). Основната причина е изселването на български турци и мюсюлмани от края на 80-те след напън от страна на режима тогава.
Следващото броене, направено през 2001 година, регистрира понижение от 554 333 души по отношение на 1992 година Това е дял от 6.5% по отношение на 1992 година, което на средногодишна база е по-малко спрямо интервала 1985 – 1992 година поради по-дългия интервал сред преброяванията.
Намалението, измерено от преброяването от 2011 година, е с 564 331 души по отношение на 2001 година Това са 7.2%, само че това е и най-дългият интервал сред преброяванията. Затова и средногодишното понижение на популацията е относително минимум.
Отрицателният приръст е по-страшен от емиграцията
Двата съществени фактора за понижаване на популацията са негативният натурален приръст и чистата миграция (заминаване) на българските жители. За целия интервал от 1985 до 2016 година популацията на България е намаляло с 1.85 милиона души.
Според Национален статистически институт повече от половината (над 52%) от понижението се дължи на негативен натурален приръст (разликата сред раждаемост и смъртност), до момента в който близо 48% се дължи на чистата миграция. Близо половината от чистата миграция се дължи на изселването на българските турци в края на комунизма.
При това през другите интервали двата фактора имат друга тежест. Между 1985 и 1992 година популацията понижава напълно поради външна миграция, до момента в който в идващите интервали преобладаваща роля има негативният натурален приръст. Делът на чистата миграция в спада на популацията понижава до 39% за интервала сред 1992 година и 2001 година, 31% за интервала сред 2001 година и 2011 година и под 10% за интервала от 2011 година насам.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ