"Отворено общество": Все повече българи се връщат в България
Все повече българи се връщат в България, като за последните три години броят им е към 35 000. Емигрантите остават доста (около 25 000 годишно), само че вълната завърнали се смъква чистата миграция на рекордни ниско равнище за последните три десетилетия.
Това демонстрира отчетът " Тенденции в българската миграция " на институт " Отворено общество ". Нетната миграция от страната е приблизително към 4 000 души годишно, което е доста под равнищата за последните три десетилетия. Според Национален статистически институт в другите години се следят огромни вариации в чистата миграция от 1000-2000 души през 2012-2014 година до 9000 през 2016 година, написа в отчета.
Според националната статистика, през 2016 година 21 241 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. От тях 46% са родени в България – т.е. това са българи, които са се върнали назад в България, други 9% са родени в други страни от Европейския съюз, а останалите идват главно от Турция, Русия и Украйна. В последните пет години броят на хората – родени в България или не – които са пристигнали да живеят у нас, е над 21 000 души приблизително за година.
През последните три години годишно се завръщат към 10 000 души, родени в България. Това е двойно повече по отношение на 2013 година, когато броят на завърналите се българи е 4771. Така, за интервала 2013-2016 година близо 35 000 български мигранти се завръщат в страната.
Този поток към момента е по-слаб от потока на изходящата миграция, само че демонстрира началото на развой на противоположна миграция и завръщане в България. Темпът би могъл да се усили при съществуване на висок стопански напредък, растяща претовареност, понижаване на разликата в приходите и стандарта на живот сред България и страните от Западна Европа. Вече има сходни образци в нови страни членки като Естония, където за втора поредна година чистата миграция е негативна, т.е. повече хора се заселват в страната, в сравнение с я напущат
Как въздейства участието в Европейски Съюз
Общият брой на хората, родени в България и живеещи в чужбина, е към 1.1 милиона души, от които 600-700 000 са отпътували по стопански аргументи. Напусналите България живеят главно в Европейския съюз, Турция и Съединени американски щати.
Най-голям брой хора напущат България във времена на визови ограничавания, когато страната е в отрицателния лист на Шенген, както и при обилни компликации в трудовата миграция. Обратно, в последното десетилетие чистата миграция понижава макар участието в Европейски Съюз, макар безвизовия режим с близо 150 страни по света и свободата на придвижване, определяне и работа в границите на Европейски Съюз.
Членството на България в Европейски Съюз обезпечава безвизово пътешестване до към 150 страни в света и свободен достъп до трудовия пазар на 28-те страни-членки.
Въпреки това не се следи нарастване на напускащите страната след началото на участието, а по-скоро заверка на към този момент напусналите.
През последните три десетилетия данните демонстрират наклонност на последователно, доста понижаване на броя на хората, напускащи България.
Средногодишната чиста миграция в края на 80-те години е над 66 000 души (заради изселването на българските турци), понижава на над 27 000 души през 90-те години и 17 500 души сред 2001 и 2011 година
По данни на Национален статистически институт за интервала след последното броене чистата миграция е малко над 4 000 души средногодишно.
Членството в Европейски Съюз не е нараснало миграцията, само че е дало опция за заверка и по-добри благоприятни условия за работа на българските жители. Свободният режим на придвижване и цялостният достъп до трудовия пазар на Европейски Съюз в действителност дават преимущества – да вземем за пример, българите може да отпътуват и се връщат умерено, като се употребяват от правата си на европейски жители.
Пикът на емиграцията се дължи на " Голямата екскурзия "
Населението на България понижава с над 461 000 души сред 1985 година и 1992 година или 5.2%, което напълно се дължи на външна миграция (заминаване). Основната причина е изселването на български турци и мюсюлмани от края на 1980-те, след напън от страна на режима тогава.
Следващото броене, направено през 2001 година, регистрира понижение от 554 333 души по отношение на 1992 година Това е дял от 6.5% по отношение на 1992 година, което на средногодишна база е по- малко спрямо интервала 1985 – 1992 година поради по-дългия интервал сред преброяванията.
Намалението, измерено от преброяването от 2011 година, е с 564 331 души по отношение на 2001 година Това са 7.2%, само че това е и най-дългият интервал сред преброяванията. Затова и средногодишното понижение на популацията е относително минимум.
Отрицателният приръст е по-страшен от емиграцията
Двата съществени фактора за понижаване на популацията са негативният натурален приръст и чистата миграция (заминаване) на българските жители. За целия интервал от 1985 до 2016 година популацията на България е намаляло с 1.85 милиона души.
Според Национален статистически институт повече от половината (над 52%) от понижението се дължи на негативен натурален приръст (разликата сред раждаемост и смъртност), до момента в който близо 48% се дължи на чистата миграция. Близо половината от чистата миграция се дължи на изселването на българските турци в края на комунизма.
© Юлия Лазарова
При това, през другите интервали двата фактора имат друга тежест. Между 1985 и 1992 година популацията понижава напълно поради външна миграция, до момента в който в идващите интервали преобладаваща роля има негативният натурален приръст. Делът на чистата миграция в спада на популацията понижава до 39% за интервала сред 1992 година и 2001 година, 31% за интервала сред 2001 година и 2011 година и под 10% за интервала от 2011 година насам.
Това демонстрира отчетът " Тенденции в българската миграция " на институт " Отворено общество ". Нетната миграция от страната е приблизително към 4 000 души годишно, което е доста под равнищата за последните три десетилетия. Според Национален статистически институт в другите години се следят огромни вариации в чистата миграция от 1000-2000 души през 2012-2014 година до 9000 през 2016 година, написа в отчета.
Според националната статистика, през 2016 година 21 241 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. От тях 46% са родени в България – т.е. това са българи, които са се върнали назад в България, други 9% са родени в други страни от Европейския съюз, а останалите идват главно от Турция, Русия и Украйна. В последните пет години броят на хората – родени в България или не – които са пристигнали да живеят у нас, е над 21 000 души приблизително за година.
През последните три години годишно се завръщат към 10 000 души, родени в България. Това е двойно повече по отношение на 2013 година, когато броят на завърналите се българи е 4771. Така, за интервала 2013-2016 година близо 35 000 български мигранти се завръщат в страната.
Този поток към момента е по-слаб от потока на изходящата миграция, само че демонстрира началото на развой на противоположна миграция и завръщане в България. Темпът би могъл да се усили при съществуване на висок стопански напредък, растяща претовареност, понижаване на разликата в приходите и стандарта на живот сред България и страните от Западна Европа. Вече има сходни образци в нови страни членки като Естония, където за втора поредна година чистата миграция е негативна, т.е. повече хора се заселват в страната, в сравнение с я напущат
Как въздейства участието в Европейски Съюз
Общият брой на хората, родени в България и живеещи в чужбина, е към 1.1 милиона души, от които 600-700 000 са отпътували по стопански аргументи. Напусналите България живеят главно в Европейския съюз, Турция и Съединени американски щати.
Най-голям брой хора напущат България във времена на визови ограничавания, когато страната е в отрицателния лист на Шенген, както и при обилни компликации в трудовата миграция. Обратно, в последното десетилетие чистата миграция понижава макар участието в Европейски Съюз, макар безвизовия режим с близо 150 страни по света и свободата на придвижване, определяне и работа в границите на Европейски Съюз.
Членството на България в Европейски Съюз обезпечава безвизово пътешестване до към 150 страни в света и свободен достъп до трудовия пазар на 28-те страни-членки.
Въпреки това не се следи нарастване на напускащите страната след началото на участието, а по-скоро заверка на към този момент напусналите.
През последните три десетилетия данните демонстрират наклонност на последователно, доста понижаване на броя на хората, напускащи България.
Средногодишната чиста миграция в края на 80-те години е над 66 000 души (заради изселването на българските турци), понижава на над 27 000 души през 90-те години и 17 500 души сред 2001 и 2011 година
По данни на Национален статистически институт за интервала след последното броене чистата миграция е малко над 4 000 души средногодишно.
Членството в Европейски Съюз не е нараснало миграцията, само че е дало опция за заверка и по-добри благоприятни условия за работа на българските жители. Свободният режим на придвижване и цялостният достъп до трудовия пазар на Европейски Съюз в действителност дават преимущества – да вземем за пример, българите може да отпътуват и се връщат умерено, като се употребяват от правата си на европейски жители.
Пикът на емиграцията се дължи на " Голямата екскурзия "
Населението на България понижава с над 461 000 души сред 1985 година и 1992 година или 5.2%, което напълно се дължи на външна миграция (заминаване). Основната причина е изселването на български турци и мюсюлмани от края на 1980-те, след напън от страна на режима тогава.
Следващото броене, направено през 2001 година, регистрира понижение от 554 333 души по отношение на 1992 година Това е дял от 6.5% по отношение на 1992 година, което на средногодишна база е по- малко спрямо интервала 1985 – 1992 година поради по-дългия интервал сред преброяванията.
Намалението, измерено от преброяването от 2011 година, е с 564 331 души по отношение на 2001 година Това са 7.2%, само че това е и най-дългият интервал сред преброяванията. Затова и средногодишното понижение на популацията е относително минимум.
Отрицателният приръст е по-страшен от емиграцията
Двата съществени фактора за понижаване на популацията са негативният натурален приръст и чистата миграция (заминаване) на българските жители. За целия интервал от 1985 до 2016 година популацията на България е намаляло с 1.85 милиона души.
Според Национален статистически институт повече от половината (над 52%) от понижението се дължи на негативен натурален приръст (разликата сред раждаемост и смъртност), до момента в който близо 48% се дължи на чистата миграция. Близо половината от чистата миграция се дължи на изселването на българските турци в края на комунизма.
© Юлия Лазарова
При това, през другите интервали двата фактора имат друга тежест. Между 1985 и 1992 година популацията понижава напълно поради външна миграция, до момента в който в идващите интервали преобладаваща роля има негативният натурален приръст. Делът на чистата миграция в спада на популацията понижава до 39% за интервала сред 1992 година и 2001 година, 31% за интервала сред 2001 година и 2011 година и под 10% за интервала от 2011 година насам.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ