Все повече българи продължават да работят и след като се

Все повече българи не престават да работят и откакто се пенсионират. През април 2025 година Национален осигурителен институт служебно преизчисли 363 701 пенсии на хора с трудов стаж през миналата 2024 година От тях 234 хиляди са пенсиите за застрахователен стаж и възраст, а близо 129 хиляди са за неработоспособност.

През 2020 година, когато беше въведено служебното преизчисляване на пенсиите, са преизчислени пенсиите на 237 686 души, т.е. почти толкоз са работещите пенсионери през 2019 година Пет години по-късно техният брой се е нараснал с цели 125 хиляди, т.е. фрапантен напредък от над 52% на работещите пенсионери.

Над 360 хиляди преизчислени пенсии при сбор на пенсиите от над 2 милиона – това на процедура значи, че близо 18% от всички пенсионери в България са работещи пенсионери през 2024 година Рязко нарастване по отношение на 11% преди пет години и към 7% преди десетилетие.

Преди 10-15 години бизнесът се бореше да получи право елементарно да уволнява работещи пенсионери.

По това време работещ пенсионер беше надали не неприятна дума и политиците и бизнесът тогава обясняваха, че многото работещи пенсионери надали не пречат на младите да си намерят работа. В по-далечното минало – преди към 20-25 години, възрастните хора над 55 години изобщо не можеха да си намерят работа – при тогавашната висока безработица бизнесът предпочиташе да наема младежи и изобщо не се занимаваше с по-възрастните.

Броят на хората в работоспособна възраст понижава, а безработицата е рекордно ниска и няма от кое място да се намерят служащи и чиновници. В резултат бизнесът се пробва да задържи на работа хора, достигнали пенсионна възраст, още повече че те имат насъбран опит и рутина. Така че работодателите демонстрират еластичност и вършат всичко допустимо да запазят скъпите си фрагменти.

Дефицитът на труд води и до напън към повишение на работните заплати. Подобреното възнаграждение и по-голямата еластичност от страна на работодателите основава повече тласъци на пенсионерите да останат на пазара на труда. Така стотици хиляди получават по едно и също време пенсия и заплата, което усъвършенства стандарта на живот.

В България има повече работещи пенсионери, в сравнение с в цяла Германия, там се регистрират единствено 285 хиляди работещи пенсионери.

Това е проблем за най-голямата европейска стопанска система, защото застаряването води до понижение на трудоспособното население и основава проблеми за стопанската система. По тази причина страни като Германия поемат по българския път. Буквално тези дни канцлерът на федералната република разгласи, че ще предложи тласъци и данъчни облекчения за работещите пенсионери.

Така нареченото интензивно пенсиониране е част от предизборните обещания на канцлера Мерц, с цел да разсъни немската стопанска система, където се чака близо 5 милиона души да се пенсионират до 2035 година

Гърция също върви по сходен път. Правителството там разреши на пенсионерите да запазят цялата си пенсия, в случай че работят, и в следствие за две години работещите пенсионери се усилиха седем пъти до 250 хиляди по данни на гръцкото министерство на труда, представени от “Файненшъл таймс ”. Работещите пенсионери в Гърция заплащат по-ниска данъчна ставка от 10% върху спомагателния си трудов приход.

Пазарът на труда в България е много по-гъвкав и от Германия, и от Гърция и бизнесът се оправя с активизирането на пенсионерите много сполучливо.

Но не всичко е оптимистично във връзка с работещите пенсионери в България – някои трендове будят паника. Например в последните години най-бързо се усилват служебно преизчислените пенсии за неработоспособност. Това е поредна индикация, че не всички инвалидни пенсии са постоянни и те се употребяват за приемане на приход от лица, които не са придобили право на пенсия. Това се вижда и от общия брой пенсии – близо половин милион от пенсиите са за неработоспособност,което е близо една четвърт от всички пенсии.

Крайно време е измамите с инвалидни пенсии да се лимитират, изключително при тези проблеми с бюджетния недостиг и недостига на пенсионната система.

Друг проблем е огромният дял на работещите пенсионери в бюджетния бранш. По данни на Национален осигурителен институт над 56 хиляди души в бюджетния бранш са работещи пенсионери, като тук не се включват обучение, опазване на здравето и държавно ръководство, където се регистрират още близо 30 хиляди работещи пенсионери. В тази връзка прави усещане и огромният брой работещи пенсионери в охранителните компании – над 15 хиляди души,които постоянно са млади пенсионери от Министерство на вътрешните работи и службите.

Тези данни са в огромна степен отражение на многото съществуващи привилегии за ранно пенсиониране, които е извънредно време да се преразгледат дружно с оптимизация на държавния бранш – който е прекомерно раздут за актуалната демография на страната. А лечебните заведения и опазването на здравето би трябвало да помислят по какъв начин да привлекат млади фрагменти и медицински сестри, тъй като със настоящето ниско възнаграждение няма да стане.

SafeNews напомня, че близо 90 000 обезпечени лица са трансформирали присъединяване си в пенсионните фондове през второто тримесечие на 2025 година, прехвърляйки посред им средства в размер на над 495 милиона лв., показват последните данни на Комисията за финансов контрол.

Най-голям е броят на хората, трансформирали присъединяване си в универсалните пенсионни фондове, 83 899 души.

ТОТАЛЕН ХАОС! 90 000 трансферират пенсиите си сред фоновете

Източник: 24 часа