Все повече българи идват да работят в Германия. Немалко от

Все повече българи идват да работят в Германия. Немалко от тях обаче стават жертва на трудова употреба и не знаят къде да търсят правата си. Ето какво описват трима българи, попаднали на неточни работодатели.

Все повече българи се насочат към Германия. Причината: през 2014 година рестриктивните мерки на немския трудов пазар отпаднаха изцяло. Оттогава до през днешния ден Федералната република е посрещнала близо 160 000 български мигранти. По-голямата част от тях идват с желанието да останат краткотрайно. Те работят като болногледачи, строители, хигиенисти, водачи, кухненски помощници. Мечтата им за по-добър живот и почтено възнаграждение обаче не всеки път се сбъдва. Някои попадат при неточни работодатели и стават жертва на трудова употреба.

" Най-често пострадали са болногледачите и строителните служащи ", споделя Иван Иванов от организацията " Справедлива подвижност " ( " Faire Mobilität " ), която предлага консултантски услуги на майчин език за служащи от Източна и Централна Европа. Според него, в тези браншове съществуват най-вече престъпни структури. Техните членове се облагодетелстват от употребата на човешкия труд. А нарушаванията нормално са свързани с операция на работното време. Иван Иванов изяснява, че от този проблем са наранени най-вече лицата, които се грижат 24 часа в денонощието за заболели или възрастни хора. Много постоянно те получават контракти с работно време от 2, 4 или 8 часа на ден, а в реалност задължението им е непрекъснат. Болногледачите работят без отмора, с безкрайно работно време и в непрекъсната подготвеност да обслужват пациента. Такива служащи - най-вече дами от Източна и Централна Европа - получават минимално заплащане (обикновено в размер на 9,50 евро на час), а постоянно от заплатата им се удържат прекомерно огромни суми за наем и храна. Информация за съответния им брой няма. Според оценки на специалисти, осведомени с проблемите в сектора, болногледачите от Източна и Централна Европа са сред 100 000 и 400 000 души. Други обаче считат, че те са доста повече, защото значително работят незаконно.
Редакцията предлага
Три истории на пострадали

Доскоро измежду тях е била и Марина П.*, която идва в Германия през 2009 година и стартира да работи като болногледачка на черно. Спомня си, че един път трябвало да се грижи за възрастно семейство в Лаубен - дамата била дементно болна, а мъжът - на легло. " Не можех да отида до тоалетна, нито да изляза на двора за 5 минути да си поема глътка въздух, веднъж не мигнах 72 часа. Нямаше делници, нямаше празници, нямаше отмора. Имаше единствено работа, доста работа ", споделя Марина. Това обаче не е всичко. Често се случвало да не ѝ заплащат в точния момент, да ѝ удържат повече пари за наем и да не ѝ заплащат здравните осигуровки. Последният ѝ шеф също се оказал лъжец, само че дамата по този начин и не придобила храброст да потърси правата си в съда. Вместо това решила да не помни за случая и почнала на чисто в различен град и на друго работно място.

Много пострадали избират точно този път и рядко се обръщат към управляващите за подпомагане. Не и Стоянка А., която решила да си търси правата. 55-годишната жена напуснала България преди 4 години, с цел да търси ново прехранване за фамилията си. Преди няколко месеца българска посредническа компания я изпратила на работа в огромен свинекомплекс наоколо до немския град Потсдам. На десетия ден от престоя си Стоянка претърпяла трудова акцидент - паднала в 4-метрова шахта, в която изхвърляли мъртвите свине. Тя оживяла по знамение. Малко по-късно обаче ѝ била връчена заповед за уволняване.

Историята ѝ не е индивидуален случай. " Много работодатели злоупотребяват с незнанието на своите чиновници и непозволено ги особождават от работа с вярата, че те няма да потърсят правата си ", изяснява Иван Иванов. В Германия срокът за оборване на сходно уволняване е единствено 3 седмици, само че за разлика от България, тук няма експлицитна възбрана за освобождението на служащия по време на болничен, добавя още той. " Дори през първите 6 месеца, когато нормално върви така наречен изпитателен период (Probezeit), работодателят не е длъжен да уточни причина за уволнението, само би трябвало да съблюдава съответния период за предупреждение. Много компании прибягват до този метод, с цел да си спестят изплащането на болнични ", разяснява Иванов.

С сходни проблеми се сблъскват доста от чужденците, работещи в месопреработвателния бранш в Германия. Според данни на Федералната организация по заетостта, всеки трети чиновник в сектора има непознато поданство, а новите работни места съвсем постоянно се запълват с служащи от Румъния и България. Статистиката сочи, че през юни 2018 година броят на българите в месопреработвателния бранш е достигнал 2600 души*. Те постоянно работят при извънредно тежки условия - на минимално възнаграждение, шест дни в седмицата, от време на време по 12-13 часа дневно. Обикновено биват настанявани в общежития. Там са принудени да живеят в мизерни условия, без никакво персонално пространство. За това " наслаждение " им се удържа наем, който може да доближи до 290 евро на месец. Изключително неразбираема остава и обстановката със наложителното обществено обезпечаване - мнозина схващат прекомерно късно, че не са били здравно обезпечавани. Такъв е казусът и със Стоянка А.. След случая дамата отпътувала на лекуване в Чехия, където открила, че не е здравно обезпечена. Тъй като към момента се лекува, положението ѝ не ѝ разрешава да работи, затова тя няма опция да покрие разноските си за лекуване. Затова се надява, че благодарение на юрист ще успее да осъди някогашния си шеф да ѝ изплати полагащите ѝ се болнични. Към сегашния миг Стоянка се намира в Чехия, а единственото ѝ предпочитание е да оздравее, с цел да може още веднъж да се труди и да изкарва пари за фамилията си. Въпреки немотията, несполуките и тежкия живот зад граница, тя не счита скоро да се връща в България. " Ако се върна там, умъртвявам бъдещето на децата ми ".

Съдбата се оказва неблагосклонна и към Ахмед М.*. През 2012 година 53-годишният строителен служащ от Широка лъка бил заставен да напусне България. Мъжът, който му оказал помощ да замине за Германия, го предиздвикал да си извади така наречен гевербешайн - удостоверение, което на процедура трансформира служащия в самонаето лице, лишава го от редица привилеги, включително от правото на минимално почасово възнаграждение, и го задължава да внася самичък всички обществени и здравни осигуровки и налози. Така Ахмед се оказал заставен да работи съвсем непрекъснато по 6 дни в седмицата освен това за мизерно възнаграждение. След 4 месеца се прибрал в България, само че още веднъж отпътувал... от потребност. Вече 7 години мъжът се труди по градежите в Германия, само че се оплаква, че непрестанно попада на неточни работодатели. Последният непрестанно му удържал спомагателни суми и му плащал по-малко от направеното. А когато Ахмед се разболял, той просто го уволнил. Оказало се обаче, че работодателят му е в правото си. Според немския закон, компаниите с под 10 чиновници могат да освобождават служащите си при положение на болест. Въпреки това Ахмед е твърдо решен, че ще се обърне към съда и ще упорства за обезщетение. Във връзка с този случай Иван Иванов от " Справедлива подвижност " прецизира: с цел да може изобщо потърпвешите да търсят правата си, би трябвало да са документирали чудесно действителното си работно време. Затова той поучава всички бъдещи и сегашни служащи в Германия да си записват в детайли от какъв брой до какъв брой часа са работили, на кой обект и с кого, защото това би им помогнало, в случай че им се наложи да се извърнат към управляващите за подпомагане.

Германия е " по-малкото зло "

Според него, с цел да не се стига до сходни случаи, най-добре би било служащите да се осведомят авансово за правата си. Но казусът е, " че особено при миграцията от България към Германия има огромна динамичност, огромна флуктуация. Има хора, които идват тук за малко и по-късно се връщат, след тях идват нови. Те не са осведомени и надлежно минават през същите компликации, през които са минали хората преди тях. Така се основава циничен кръг ", разяснява Иванов.

Докато този циничен кръг не бъде пресечен, българските и румънските служащи в Германия евентуално ще не престават да носят прозвището " новите плебеи " от Европа. Стоянка А. удостоверява, че точно по този начин са били наричани в свинекомплекса. Но макар компликациите, рисковете и мизерията, мнозина ще предпочетат " по-малкото зло " - Германия. Защото, както обобщава Ахмед М., " колкото и да е неприятно тук, в България е доста по-зле ".

*името е променено от редакцията

***

Тази публикация е част от плана " Let´s face it: should I stay or should I go? ". В продължение на няколко месеца публикуваме репортажи и видеа, отдадени на миграцията от България към Германия. Информираме за живота в Германия, за провокациите и компликациите първоначално. Показваме истории на българи, решили да заминат. Или такива, решили да се върнат. Let´s face it! Следвайте нашия нов хаштаг #DWstayorgo

***
Вижте и това видео от нашия план " Let´s face it: should I stay or should I go? ":

Защо отпътувам за Германия: една здравна сестра разказва