Все по-сурови санкции, а сега и тропот на ботуши: година

Все по-сурови наказания, а в този момент и тътен на ботуши: година откакто се отдръпна от иранското нуклеарно съглашение, Доналд Тръмп се придържа към своя " оптимален напън " върху Иран без изключително ясна цел, само че с риск от ескалация или даже борба.

Първата годишнина от отдръпването на Съединени американски щати от този интернационален документ, от който се чака да попречи на Иран да създаде нуклеарно оръжие, беляза нов поврат в провокираната от американското решение рецесия: откакто дълго време заемаше изчаквателна позиция, Иран престана да се преценява с някои от наложените на нуклеарната му стратегия ограничавания.

Това ли е било тайното желание на американския президент? Да, споделят в стеснен кръг някои европейски дипломати: политиката му цели да тласне Иран на собствен ред да затръшне вратата, с цел да убеди най-сетне европейските съдружници да се причислят към необятната антииранска коалиция, която към този момент Вашингтон се затруднява да сформира.

" Ако задачата на държавното управление е да поеме риска от цялостно раздробяване на нуклеарното съглашение, политиката му е на прав път. Ако Иран напусне съглашението, държавното управление на Съединени американски щати ще получи повече поддръжка за конфронтационния си метод ", сподели Далиа Даса Кей от мозъчния концерн " Ранд корпорейшън ".

Съединени американски щати настояват, че не са си поставяли такава цел. Те обаче се възползваха от иранското известие, с цел да възобновят апелите си към интернационалната общественост да се причисли към тяхната " акция на оптимален напън ".
При все това реакцията на Ислямската република на този стадий остава лимитирана.

Риск от ескалация

Преустановените задължения дават отговор на клаузи, които към този момент бяха отхвърлени от американска страна и затова са " релативно скромни и обратими ограничения ", споделя Сюзан Малони, заместник-директор на програмата за външна политика във вашингтонския институт " Брукингс ".

На същото мнение е Кентен Лопино, френски теоретичен помощник в американския Център за стратегически и интернационалните проучвания. Той счита за по-обезпокоителен ултиматума на Техеран, който заплаши да отиде и по-далеч, в случай че европейците до два месеца не съумеят да му подсигуряват някакви стопански облаги макар американските наказания.

" До момента иранците, наподобява, желаеха да печелят време, само че има риск този ултиматум да провокира ескалация ", предизвестява той.

Защото държавното управление на Тръмп, което даде обещание да наложи " най-тежките наказания в историята ", с цел да накара Иран да се огъне, паралелно с това разпростира своята стратегия. След като възвърне всички наказания, които бяха анулирани в границите на съглашението от 2015 година, по-специално против иранския нефт и финансови институции, през вчерашния ден то глоби износа на метали и заплаши с нови наказателни ограничения.

Какво тъкмо желае да реализира Вашингтон

" Промяна на държанието " на иранския режим, твърди американското държавно управление. Съединени американски щати считат, че акцията им на напън стартира да дава резултати с тласкането на иранската стопанска система в криза, само че и с пресичането на парични потоци, които до момента са финансирали " дестабилизацията " на Близкия изток.

Преди една година американската дипломация изброи дванадесет фрапантни условия за обновяване на връзките с Техеран. " Към днешна дата нито едно от тях не е изпълнено и всичките наподобяват недостижими ", установи Кентен Лопино. Това не стопира Доналд Тръмп да повтаря по какъв начин се надява " някой ден да се срещне " с иранските водачи за договаряне на ново съглашение.

Смяна на режима?

Затова и се множат спекулациите какви са същинските цели на държавното управление му. " Ако в действителност концепцията е да бъде принуден Иран да седне на масата за договаряния или да промени държанието си в района, мъчно може да се каже, че американската политика е сполучлива ", споделя Далиа Даса Кей.

Поради това някои се питат дали промяната на режима в Техеран не е крайната цел най-малко на част от обкръжението на милиардера републиканец, да вземем за пример на съветника му по националната сигурност Джон Болтън, който е прочут " ястреб ". Още повече че през последните дни Белият дом за пръв път придвижи акцията си на напън във военната област с изпращането на самолетоносач и бомбардировачи Б-52 в Залива, с цел да отвърна " надеждни сведения за закани от идни офанзиви " на Иран против американски ползи.

Редица конгресмени демократи се тревожат от сходна тактика, която съгласно тях може единствено да въвлече Съединени американски щати в " неизбежна война " с иранския режим.

Според Далиа Даса Кей се намираме в рискова фаза, тъй като сегашната ескалация може да прерасне в спор.
" Не считам, че това е необратимо напредване към война ", споделя обаче Сюзан Малони. Още повече че Доналд Тръмп гласовито афишира желанието си да постави завършек на скъпоструващите и безкрайни спорове в чужбина.

" Американският разказ и сценографията към военно дислоциране, което е планувано от по-рано и се вписва в постоянни учения, в действителност са част от тактиката на оптимален напън ", съгласява се Кентен Лопино. " Има обаче риск от случай ", предизвестява в същото време той. /БТА