Все по-често ставаме свидетели на жени и деца жертви на

Все по-често ставаме очевидци на дами и деца жертви на домашно принуждение и на родители, на които им е отнето  правото да виждат децата си. Всеки от нас може да си показа какъв брой е тежко да те отделят от детето ти. В сходен нечовечен кошмар  живее Даниела Седмакова. От 11 месеца тя не стопира да търси 8-годишната Мария Седмакова, която през август предходната година е отвлечена от личния й татко - хирурга Христо Седмаков. За последно момиченцето и мъжът са били видяни в Родопите, само че следите им още веднъж се губят. Репортер на Plovdiv24.bg се свърза с Даниела, която описа трогателната си история за читателите на медията ни. Младата майка се надява посредством многочислената публика на Plovdiv24.bg да доближи до по-голям брой хора, с цел да може скоро да прегърне своето слънчице.

Последната информация, която Даниела има е, че че непрекъснато са в придвижване и обикалят дребните обитаеми места. С тях има жена, допускам, майка му Лиляна (Лили) Кръстева-Седмакова. Жената се притеснява, че бащата е съумял да изведе детето в чужбина, макар че няма информация двамата да са напускали България и призова, в случай че някой види брачна половинка й и щерка й незабавно да подаде сигнал в полицията. Даниела през сълзи споделя: " Преди година празнувахме рождения ми ден дружно и мислех, че скоро драмата ще е зад тила ни и бъдещето ни дружно е зад ъгъла. Колко наивна съм била да имам вяра, че едно правосъдно решение ще внесе ред в хаоса... само че когато имаш отсреща си асоциален и луд човек като Христо обстановките постоянно са с непредвиден край. Вече минаха 2 години от както ни раздели с Мери и скоро ще е цяла една година от както не съм я виждала въобще... Вече не знам по какъв начин наподобява, какъв брой е висока, какъв брой дълга е косата й, дали е сменила всички зъбчета, дали още има акцент като приказва на български... "

Вижте историята на Даниела и Мария:

" Аз съм Даниела Седмакова, майка на 8-годишната Мария, която е в неопределеност от 24 август. Тя е била изведена от вкъщи ѝ в София, кв. Дианабад, където през последната година живее с татко си Христо. Бащата я укрива, с цел да не може да бъде изпълнено правосъдно решение на Софийски Градски Съд от май 2018 година, доказано от Софийски Апелативен Съд на 21.08.2018 година, с което детето би трябвало да бъде предадено на майката и върнато в Англия като страна на всекидневно местоживеене.

Семейството ми живее в Англия от 2008 година С течение на времето връзките ни с Христо се утежниха, аз не работех, грижих се за детето ни и бях финансово подвластна от него. Христо се трансформира във постоянно неудовлетворен и извънредно контролиращ човек. Започна да става нападателен, откакто думите му към този момент нямаха влияние върху мен.

След една лятна почивка в България през 2013 година аз пожелах да остана с детето при родителите ми в България краткотрайно, до момента в който преразгледаме връзките си, желаех също да съм покрай майка ми, която тъкмо тогава имаше съществени здравословни проблеми. Той реагира гневно, имаше закани за живота ми и на идващия ден аз съумях да избягам с тогава 2-годишната Мария. 

Христо ме накара да имам вяра, че се връщаме всички дружно, само че ме остави без билет и води Мария назад без мен. След многократни диалози в границите на няколко дни той въпреки всичко даде късмет на фамилията ни и ние още веднъж заживяхме дружно в Англия. Щастието не продължи дълго и скоро нещата се върнаха към нормалното състояние. Не позволяваше детето да поддържа връзка с родителите ми, даже по Skype. Изискваше половината от заплатата ми, макар че беше най-малко 6-7 пъти по-малка от неговата. Никога не ми е давал пари за персонални разноски, а аз продължавах да заплащам за храна или покупки за детето, които покривах с моята част от заплатата.

Когато психологическият и физическият тормоз прекрачиха всички граници, аз потърсих прочувствена поддръжка в лицето на организация за отбрана на дамите от домашно принуждение. Те ме свързаха с юрист и задвижихме документите за показване в съда. Отне много дълго време и Христо разбра за дейностите ми, откакто ревизира персоналния ми имейл и употребява компютъра ми без мое позволение.

Той беше доста сърдит и искаше да напусна жилището мигновено без детето. Аз отхвърлих и макар че интензивно търсих жилище, не желаех да напусна преди да има някакво документално единодушие посред ни – непринудено или правосъдно, за развъждането на детето.

Притеснявах се, че няма да мога да я видя, в случай че аз напусна сама и седмици спах на неуместния двуместен диван в хола. След направени две срещи с посредник в опит за споразумяване на споделено настойничество, Христо се отхвърли и не пожела да продължи в тази тенденция. След като опитите за медиация пропаднаха, аз подадох документи в съда за позволение да се изнеса дружно с детето и такова ми беше предоставено.

Последва дълъг правосъден развой в Англия, който завърши със съглашение за споделено развъждане на детето, което Христо не одобри. Само месец след решението, през юли 2017 година щерка ми беше нелегално изведена от юрисдикцията на Англия и арестувана в България от татко ѝ без моето познание и единодушие.

В мнението си пред Софийски градски съд той удостоверява, че е работил изцяло умишлено и е почнал да провежда преместването си в България, още до момента в който е било в ход делото за споделено настойничество в Англия. Неуважението към британския съд и неспазването на постановеното решение демонстрират неговата неустойчивост и подготвеност непременно да се извърши неговата воля макар цялостно осъзнаване на нарушаването на закона и следствията от това.Никой не може да подсигурява, че този човек ще съблюдава което и да е правосъдно решение от тук нататък, което го прави неконтролируем и непредвидим. Неговата единствена цел е да в профил мен, майката на щерка му, от живота й без каквито и да било основателни аргументи. В момента този сюжет се повтаря още веднъж след решението на САС.

От отвличането на щерка ми през юли 2017 година всевъзможен контакт с нея ми беше отказван, в продължение на 7 месеца не я бях виждала или чувала и не знаех къде се намира. След започване на правосъдното произвеждане през февруари 2018 година съдията постанови привременни ограничения и можех да виждам Мария всеки втори и четвърти петък от месеца за час и половина в офиса на ДСП-Слатина заради опасенията на бащата, че желая да отвлека Мария. Всички знаем израза за крадеца, който вика “дръжте крадеца ".

Христо беше подал декларация с погрешно наличие в частното учебно заведение, което Мария посещаваше - Британско учебно заведение в София, с която ми забраняваха да получа какъвто и да било достъп или информация за детето и развиването му. Училището иззе функционалностите на съда и ме лиши от наставнически права без да е в компетенцията им. Въпреки показаните документи и правосъдното решение от Англия. Подадох сигнал в Прокуратурата и не последва нищо.

Преди постановяването на привременните ограничения, през януари 2017 година при опит да се видя с Мария пред жилището, в които живеят, Христо действаше нападателно и атакува мен и татко ми, държейки детето в ръце и не давайки ми никакъв контакт. Постави я в заплаха, защото до момента в който риташе и блъскаше нас, се подхлъзна в снега, падна на земята и легна с цялата си тежест върху нея и продължи да лежи по този начин с минути. Случайни минувачи го молеха да стане, тъй като на детето не му е удобно, само че той не искаше. Този човек е рисков за себе си, детето си и всички към него, когато изпадне в припадък на гняв. 

Въпреки постановените привременни ограничения Христо неведнъж не водеше детето на срещите ни, говореше й против мен и я поставяше в обстановка да избира. За пропуснатите срещи има преписки в Софийска Районна Прокуратура, по които се работи. Под предлог, че детето е на учебна екскурзия той не я докара два пъти, само че от учебното заведение не потвърдиха тя да е посещавала такива мероприятия. Друг път когато правосъдното съвещание съвпадаше със срещата ни, Христо отхвърли да докара детето по-късно. Не съм виждала щерка си от 27.07.2018 г. 

След влизането на правосъдното решение на Софийски градски съд в деяние без право на обжалване на 21.08.2018 година Мария още веднъж е отвлечена от татко си, никой не ги е чувал и виждал оттогава. Наетият от мен частен правосъден реализатор не съумя да го откри в границите на две седмици и когато разбрах, че е напуснал работа, това беше алармиращ сигнал, че той още веднъж е избягал с нея. Сигнализирах в полицията незабавно. Обявяването им за общодържавно търсене обаче беше забавено заради многото процедури, които всички институции би трябвало да съблюдават. Търпението ми се беше изчерпало и в средата на септември направих обществен апел във Facebook с вярата, че ще бъдат видяни някъде. След 2-3 седмици на напразни очаквания и липса на следи, полицията реши да се обърне към медиите. Краткото им известие за търсене на татко и щерка обаче не показва цялостната история и това стана мотив за доста спекулации и грозни мнения. Затова желаех да внеса повече изясненост и да опиша моята история и борбите си с един себелюбив татко и с институциите.

Като цяло Хагската спогодба е много безапелационна за изискванията, при които детето би трябвало да бъде върнато в страната, където е обитавало преди този момент. Процедурата е опростена и плануваните периоди са къси. Например в Германия и Полша целият развой може да завърши за седмици. В България обаче процедурата е тромава, институциите си трансферират отговорност непрекъснато. Вместо плануваните 6 седмици за обработка на документите от отдел “Международна отбрана на детето " към Министерство на правораздаването, процесът лиши месеци. Документите бяха импортирани в съда 4 месеца по-късно. 

Със сигурност можеше да се вземат и превантивни ограничения след оповестяване на окончателното решение, с цел да не се повтаря сюжета с изгубването на детето още веднъж. Многократно молих паспортите им да бъдат арестувани, до момента в който завърши делото и има решение и осъществяване. Не беше в компетенцията на никой да го направи. Също по този начин след оповестяване на решението не последва никаква реакция от “Международна протекция на детето " за подкрепяне на осъществяването. Трябваше аз посредством юриста ми да се свържа с частен правосъден реализатор, който да се заеме с изпълнителното дело. През това време бащата към този момент е бил липсващ с детето. 

Мария още веднъж е сложена в неподходяща обстановка, надалеч от майка си, от родственици и другари, които е имала към себе си до този миг, надалеч от вкъщи й в последната една година, непосещаваща учебното заведение, в което е била ученичка миналата година. Тя е под физическия и прочувствен надзор на татко си и третирана като куфар, който може да бъде локален по негово предпочитание. 

Христо е неустойчив и непредвидим. Неговите дейности са против ползите на детето и обезпечаването на сигурна среда за развъждане. Той се води само от неговите ползи и желанието му да нарани мен, майката. 

Надявам се институциите да стартират да споделят между тях и да понижат периодите за обикновени запитвания, с цел да не бавят работата на полицията, която се пробва да ги открие към този момент няколко месеца!

Надявам се скоро да мога да прегърна още веднъж щерка си и да можем да наваксаме пропуснатите моменти, да й дава спокойна и любяща конюнктура, в която да пораства щастлива и уверена в себе си!

Екипът на Plovdiv24.bg  уважава правото на всеки да е почтен до доказване на противното, по тази причина сме подготвени да дадем думата и на другата наранена страна в разногласието за наставнически права.