Шофьор: Страх ме е да катастрофирам - не заради удара, а заради безразличието
Все по-често по пътищата ни не липсват произшествия, а човещина. Хората подминават, свирят, псуват, бързат — даже когато пред очите им някой може да се нуждае от помощ. Един водач споделя своя персонален опит от пътя, който се трансформира в мъчителен урок за това какъв брой сме се отдалечили от емпатията и какъв брой елементарно можем да се окажем изцяло сами в неволя.
Андрей Маринов в гневна и мъчително откровена обява споделя по какъв начин е спрял да попита аварирали водачи дали имат потребност от помощ.
По знамение всички са били добре.
Но - с изключение на, че той е бил единственият, притекъл се на помощ - нещо друго му прави усещане. Че от колите, запушени в задръстването, се чували единствено заяждания от сорта да си реалокират незабавно колите. " Абе ей! Изчакай малко хората да се осъзнаят, бе! Къв си ти? ", подлага на критика Маринов, обяснявайки, че в такива обстановки хората са в огромен стрес.
Не излиза наяве къде и по кое време е станала въпросната злополука.
Той споделя още: " Станали сме извънредно нагли и елементарни на пътя! Страх ме е да катастрофирам в това общество! Ама не толкоз, тъй като може нещо неприятно да ми се случи - тъй като може да си умра там, тъй като никой не ми е оказал помощ! Защото може всички да имате по-важна работа! "
Ето цялостния текст на Андрей Маринов, оповестен във Фейсбук групата " Шофьори Стара Загора ":
Та - карам си аз служебната кола сред градове (вече съвсем закъсняващ за обекти) и по едно време видях, че нещо напред се случва. Те и хората отсреща започнаха да присветват. Стопове, мигачи, спешни, обикалят нещо... Достигам - злополука. Изглеждаше все едно едната кола е излязла от отбивка без да огледа като хората, само че не знам и няма значение. Предната кола (хечбек) имаше вдлъбнато във вътрешността, вместо леко овална задна част, на задната половината предна част във вътрешността. Спрях да попитам дали има ранени или потребност от помощ и по знамение нямаше. Нови коли бяха.Мисълта ми е следната - от многото коли, които се точихме пред и зад мен, аз не видях никой различен да спре и да се поинтересува. Може и да е спрял още някой преди или след мен, уповавам се. Но в последната 1,5 година видях няколко към този момент случили се произшествия, две пред мен станаха и преди повечко време едни другари се бяха блъснали и... Че никой не стопира, това за жал е ясно. Но се и заяждаха! Току-що е станало, хората още са стреснати, возят други в колата, обезпокоеното им е дали са добре, желаят да се ориентират какво тъкмо е станало, дали колите още стават за нещо - той свири и крещи да местят колите... Абе ей! Изчакай малко хората да се осъзнаят, бе! Къв си ти? Ми ти все едно незабавно ще се мръднеш, в случай че ти си там, бе! Ми в случай че има и ранени? Дори при по-леки произшествия не се знае кой е зад кормилото и какъв брой се е изплашил, не се знае кой по какъв начин се е блъснал... Ми паднало му нещо в краката, навел се е и в тоя миг - взрив! И кво вършим? А в случай че е задоволително мощно за ербег? Или ербегът е от тези прекомерно чувствителни, които някой път без потребност се отварят? Знаете ли какъв брой са мощни тия ербеци? Може и да си почине индивидът! Ама кой да го мисли? Станали сме извънредно нагли и елементарни на пътя! Абсолютни егоисти! Да, гоним графици, да гоним тапи, да изтощени сме и желаеме да се приберем към този момент... Но някой може да има потребност от помощ! Може всички присъстващи да са плашливи и никой да не може да вземе съответно решение от стрес! Ако сте видяли директно какво е станало - останете и вижте най-малкото виновният да не тръгне да се прави на забавен! Една другарка я удариха, миришел на алкохол, но горката се спекла, а оня ѝ пробутал 100 лева и си тръгнал! Еми... А в случай че ѝ беше станало нещо? Дали щеше да ѝ помогне тоя микроб? Дали някой щеше да спре? Останете, вижте, помогнете! Или най-малко питайте, дали има потребност! Моля ви се! На 112 звъннете! Пак споделям, може да не са задоволително съответни и за това да се сетят от стрес! И вие може да сте в тази обстановка и ще седите безпомощно и ще гледате по какъв начин ви псуват и свирят и подминават! Страх ме е да катастрофирам в това общество! Ама не толкоз, тъй като може нещо неприятно да ми се случи - тъй като може да си умра там, тъй като никой не ми е оказал помощ! Защото може всички да имате по-важна работа!Сигурно доста хора няма и да го прочетат, като видят какъв брой е дълго, за жал от ден на ден такива има. Но за който го прочете - нека се сетиш за мен, когато видиш ПТП! Не го споделям с неприятно, просто се замисли какъв брой по-важно ти е това, което правиш сега и дали би могло да има потребност от твоята помощ. На добър път и безаварийно!
Андрей Маринов в гневна и мъчително откровена обява споделя по какъв начин е спрял да попита аварирали водачи дали имат потребност от помощ.
По знамение всички са били добре.
Но - с изключение на, че той е бил единственият, притекъл се на помощ - нещо друго му прави усещане. Че от колите, запушени в задръстването, се чували единствено заяждания от сорта да си реалокират незабавно колите. " Абе ей! Изчакай малко хората да се осъзнаят, бе! Къв си ти? ", подлага на критика Маринов, обяснявайки, че в такива обстановки хората са в огромен стрес.
Не излиза наяве къде и по кое време е станала въпросната злополука.
Той споделя още: " Станали сме извънредно нагли и елементарни на пътя! Страх ме е да катастрофирам в това общество! Ама не толкоз, тъй като може нещо неприятно да ми се случи - тъй като може да си умра там, тъй като никой не ми е оказал помощ! Защото може всички да имате по-важна работа! "
Ето цялостния текст на Андрей Маринов, оповестен във Фейсбук групата " Шофьори Стара Загора ":
Та - карам си аз служебната кола сред градове (вече съвсем закъсняващ за обекти) и по едно време видях, че нещо напред се случва. Те и хората отсреща започнаха да присветват. Стопове, мигачи, спешни, обикалят нещо... Достигам - злополука. Изглеждаше все едно едната кола е излязла от отбивка без да огледа като хората, само че не знам и няма значение. Предната кола (хечбек) имаше вдлъбнато във вътрешността, вместо леко овална задна част, на задната половината предна част във вътрешността. Спрях да попитам дали има ранени или потребност от помощ и по знамение нямаше. Нови коли бяха.Мисълта ми е следната - от многото коли, които се точихме пред и зад мен, аз не видях никой различен да спре и да се поинтересува. Може и да е спрял още някой преди или след мен, уповавам се. Но в последната 1,5 година видях няколко към този момент случили се произшествия, две пред мен станаха и преди повечко време едни другари се бяха блъснали и... Че никой не стопира, това за жал е ясно. Но се и заяждаха! Току-що е станало, хората още са стреснати, возят други в колата, обезпокоеното им е дали са добре, желаят да се ориентират какво тъкмо е станало, дали колите още стават за нещо - той свири и крещи да местят колите... Абе ей! Изчакай малко хората да се осъзнаят, бе! Къв си ти? Ми ти все едно незабавно ще се мръднеш, в случай че ти си там, бе! Ми в случай че има и ранени? Дори при по-леки произшествия не се знае кой е зад кормилото и какъв брой се е изплашил, не се знае кой по какъв начин се е блъснал... Ми паднало му нещо в краката, навел се е и в тоя миг - взрив! И кво вършим? А в случай че е задоволително мощно за ербег? Или ербегът е от тези прекомерно чувствителни, които някой път без потребност се отварят? Знаете ли какъв брой са мощни тия ербеци? Може и да си почине индивидът! Ама кой да го мисли? Станали сме извънредно нагли и елементарни на пътя! Абсолютни егоисти! Да, гоним графици, да гоним тапи, да изтощени сме и желаеме да се приберем към този момент... Но някой може да има потребност от помощ! Може всички присъстващи да са плашливи и никой да не може да вземе съответно решение от стрес! Ако сте видяли директно какво е станало - останете и вижте най-малкото виновният да не тръгне да се прави на забавен! Една другарка я удариха, миришел на алкохол, но горката се спекла, а оня ѝ пробутал 100 лева и си тръгнал! Еми... А в случай че ѝ беше станало нещо? Дали щеше да ѝ помогне тоя микроб? Дали някой щеше да спре? Останете, вижте, помогнете! Или най-малко питайте, дали има потребност! Моля ви се! На 112 звъннете! Пак споделям, може да не са задоволително съответни и за това да се сетят от стрес! И вие може да сте в тази обстановка и ще седите безпомощно и ще гледате по какъв начин ви псуват и свирят и подминават! Страх ме е да катастрофирам в това общество! Ама не толкоз, тъй като може нещо неприятно да ми се случи - тъй като може да си умра там, тъй като никой не ми е оказал помощ! Защото може всички да имате по-важна работа!Сигурно доста хора няма и да го прочетат, като видят какъв брой е дълго, за жал от ден на ден такива има. Но за който го прочете - нека се сетиш за мен, когато видиш ПТП! Не го споделям с неприятно, просто се замисли какъв брой по-важно ти е това, което правиш сега и дали би могло да има потребност от твоята помощ. На добър път и безаварийно!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ