Замърсяването с пластмаса, океаните и защо големите бозайници ядат боклука
Все по-чести са случаите, в които океанът изхвърля на брега големи, мъртви бозайници. В следствие се открива, че са погълнали десетки килограми боклуци от водите, които населяват, и това е най-вероятната причина за тяхната гибел.
Определено е тъжна панорама да вадят джапанки, найлонови торбички и пластмасови бутилки от стомаха на следващия кит. Вероятно обаче сме си задавали въпроса за какво и по какъв начин тези животни гълтам целия този отпадък.
Учените към момента не могат да стигнат до единомислещ отговор на това запитване. Пластмасата е на всички места, а в Световния океан плуват над девет милиона тона, което е голямо количество, невероятно да се избегне от неговите жители.
Според някои, животните в океана просто не могат да разграничават пластмасата от своята храна и тя даже им мирише на нещо, което става за ястие. Най-голямо неразбиране провокират точно китовете, които ловят в дълбините на океана, най-много калмари.
Тъй като там, дълбоко, е доста мрачно, те се ориентират по звуците, които чуват. А отпадъците може да им звучат като храна и по този начин да ги притеглят. Не всички типове отпадък доближават до дълбините, само че пластмасовите бутилки да вземем за пример съумяват да потънат.
Други, като торбичките, се оплитат във водорасли и по този начин от време на време съумяват да доближат дълбини като Марианската котловина - най-дълбоката океанска, която също не е пощадена от човешкия отпадък, написа National Geographic.
Китовете, с изключение на белите, които имат естествена " цедилка ", не са животните, които гълтам най-вече пластмаса на тази планета. Някои типове морски птици край крайбрежията на Австралия и Нова Зеландия гълтам повече от всички останали.
Но гибелта на големите бозайници е доста по-забележителна и повдигаща въпроси. Според учени, тя не настава бързо, а постепенно и трудно, за което свидетелстват и количествата отпадък в стомасите на китовете - те не могат да се обхванат за ден. Когато обаче попаднат там, място за храна към този момент няма и животните могат единствено да чакат края си.
Определено е тъжна панорама да вадят джапанки, найлонови торбички и пластмасови бутилки от стомаха на следващия кит. Вероятно обаче сме си задавали въпроса за какво и по какъв начин тези животни гълтам целия този отпадък.
Учените към момента не могат да стигнат до единомислещ отговор на това запитване. Пластмасата е на всички места, а в Световния океан плуват над девет милиона тона, което е голямо количество, невероятно да се избегне от неговите жители.
Според някои, животните в океана просто не могат да разграничават пластмасата от своята храна и тя даже им мирише на нещо, което става за ястие. Най-голямо неразбиране провокират точно китовете, които ловят в дълбините на океана, най-много калмари.
Тъй като там, дълбоко, е доста мрачно, те се ориентират по звуците, които чуват. А отпадъците може да им звучат като храна и по този начин да ги притеглят. Не всички типове отпадък доближават до дълбините, само че пластмасовите бутилки да вземем за пример съумяват да потънат.
Други, като торбичките, се оплитат във водорасли и по този начин от време на време съумяват да доближат дълбини като Марианската котловина - най-дълбоката океанска, която също не е пощадена от човешкия отпадък, написа National Geographic.
Китовете, с изключение на белите, които имат естествена " цедилка ", не са животните, които гълтам най-вече пластмаса на тази планета. Някои типове морски птици край крайбрежията на Австралия и Нова Зеландия гълтам повече от всички останали.
Но гибелта на големите бозайници е доста по-забележителна и повдигаща въпроси. Според учени, тя не настава бързо, а постепенно и трудно, за което свидетелстват и количествата отпадък в стомасите на китовете - те не могат да се обхванат за ден. Когато обаче попаднат там, място за храна към този момент няма и животните могат единствено да чакат края си.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ