Все пак, в угода на националното ни самочувствие, нека се

Все отново, в сгода на националното ни самочувствие, дано се съгласим, че Путин се бърка на всички места – само че пък единствено тук не съумя да настройки последните избори. Може да се гордеем с този факт и даже да ударим небрежно два-три кръста. Путин би трябвало да е не запомнил датата на изборите, друго пояснение няма за неуспеха му. Или пък ПростоКирчо, който щеше да му става сътрудник около аферата с „ Джемкорп “, го е подвел неумишлено. Това е изцяло допустимо – като знаем по какъв начин се спъва с българския език, съветския му надали е по-изряден. Това написа във връзка мненията след края на локалните избори журналистът Кеворк Кеворкян във Facebook.

КАК ПУТИН ЗАГУБИ ИЗБОРИТЕ Тукашните притворни русофоби набъркаха и Путин в преди малко извършените локални избори. Горкият. Известно количество американци и до момента са уверени, че съветският самовластник направи Тръмп президент. В изборната нощ един пък се пенявеше, че отново той направлява и Льо Пен, както и партия „ Алтернатива за Германия “ – нейната стратегия била преписана от стратегия на Путин, така рече нашият путиновед.

В този миг Андрей Райчев не устоя и стартира да се кръсти и да умолява Господ да вразуми путиноведа. „ Боже, боже – редеше той – Путин да поддържа хитлеристка партия… “ Все отново, в сгода на националното ни самочувствие, дано се съгласим, че Путин се бърка на всички места – само че пък единствено тук не съумя да настройки последните избори. Може да се гордеем с този факт и даже да ударим небрежно два-три кръста. Путин би трябвало да е не запомнил датата на изборите, друго пояснение няма за неуспеха му. Или пък ПростоКирчо, който щеше да му става сътрудник около аферата с „ Джемкорп “, го е подвел неумишлено. Това е изцяло допустимо – като знаем по какъв начин се спъва с българския език, съветския му надали е по-изряден. Разбира се, той ще си заплати санкцията за това неразбирателство, което безспорно злепоставя съветския самовластник – евентуално ще му възложат да довърши София по допустимо най-бързия метод. Освен това, Путин евентуално ще подреди на кирчовци да подпишат меморандум с някой нов „ Джемкорп “, обезателно благосъстоятелност на американци – само че този път да не се обяснява прекомерно бързо, че въпросните американци са си чисти руснаци. Кирчовци нямат право повече да се издънват пред Путин. А и нервността към съветския газ позатихна и към този момент няма по какъв начин да компенсират неуспеха си през някоя тлъста спекулация с него – както се случи предходната година след фиаското с „ Джемкорп “, когато четири месеца купуваха като изоглавени газ от Путин на особено повишени цени – като за идиоти. Казвал ли съм ви, че веднъж хванеш ли се да играеш казачок, няма отърване, играеш го до гроб. Дори да съм го казвал, не е неприятно тази остаряла истина да се повтаря, тъй като някои политически чутури мъчно увират. Друго обаче не съм ви питал. Ако се чудите, кой е индивидът на Путин тук, в случай че би трябвало да разпознаете неговата същинска „ капия “, кой ви наподобява по-подходящ – Васил Терзиев или Ваня Григорова? Терзиев с неговия преференциален генезис – или Ваня, която разчиташе най-много на хубостта си в софийската кметска конкуренция? Да, де, „ Красотата ще избави света “ – както споделяше Достоевски, само че пък Путин, изключително откакто загуби софийските избори, надали сега е на неговия ум. Нито една българска телевизионна викторина няма да затрудни участниците с въпроса за капията на Путин, тъй че да го забравим. Но ето ви един различен въпрос: за какво луднаха отвън мярката тукашните перекендета и намесиха Путин в нашите дърварски надлъгвания в едни също порядъчно дърварски избори. Защо в действителност? Проблеми с белия самун, който нагъваха до момента – дали това не е повода? Напълно е допустимо. И ще става още по-зле. Новите ни първи братовчеди към този момент отгоре-отгоре си свършиха работата – много хора не се съмняват, че те са ни „ нужни по този начин, както въздухът и слънцето за всяко живо създание “. Това проклинание е тествано през годините, адресирано беше към предходните ни първи братовчеди, руснаците – и може да се употребява като пътеводна звезда в връзките ни с всичките ни последващи първи братовчеди. Обаче кротнем ли се с тези проникновени думи, изцяло резонно бюджетите на Братовчедите се свиват – и перекендетата би трябвало да привикват с самун от „ Лидл “, който, колкото повече поевтинява, толкоз по-качествен става. Това безспорно ще е удар по самочувствието им – и те би трябвало неотложно да пласират някаква брутална измислица. Те тъкмо това и направиха. Едно отклоняване: дали не е подходящо, при идното бърникане в Конституцията, в нея да се запише и въпросното проклинание и то да има силата на Петата корекция на американската конституция, която дава опция на обвинен да не дава показания, които могат да го уличат в закононарушение. Така властниците ни ще могат свободно да сменят братовчедите си, без да се боят от наказателно гонене. Както постоянно се случва в българските ни работици, най-важните въпроси постоянно остават незададени. Те бяха подценени и в тия избори. Например, кой, в действителност, го измъдри новият софийски кмет. Не бързайте, не е ПростоКирчо – той себе си още не е измъдрил, какво остава за другиго. Навремето той беше припознат от президента Радев – другояче и до момента щеше да си остане едно политическо копеле. И тъй като е доста деен, може би още щеше да виси пред президентството с оня афиш „ Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън! “, с цел да забавлява софийските зевзеци. Но след това се оказа, че има и други мераклии за негови основатели – и Радев се отдръпна и даде „ копелето “ на Матроната от „ Козяк “. Тя пък, до момента в който Бойко я тушираше в прегръдките си, небрежно осинови Кирчо, без да се интересува въобще, какъв му е произхода. Ако те припознае госпожа Херо, не ти е необходим никакъв генезис. Докато Ваня небрежно я създадоха в претендентът на Путин, Кирчо пишеше сълзливото си писмо-прошение до екс-Падишаха ББ, пълзейки по стомах пред него – неуместна поза за писане, само че значимото е, че реализира задачата си. И сред две хули по адрес на кирчовци, Бойко поддържа претендента им. И след това се чудят, за какво Народа се държи по този начин – едно приказва пред емисарите на другите партии, друго пред репортерите и социолозите – най-сладко му е да послъгва в техните екзит-полове, и най-после си гласоподава както си знае, а към този момент и както му падне. Не бързайте да го упреквате в променчивост и увъртане. Той просто прихвана от мискинлиците на политиците. Но по този начин има заплаха да замязва на един глупак, с който Иван Попйорданов се беше сблъскал в планината на идващия ден след първите свободни избори през юни 1990 година. Докато оня си пасял овцете и говорел нещо на себе си, Иван имал неблагоразумието да го пита, дал своя вот ли е и за кого. Идиотът се изпъчил и гордо съобщил, че пуснал в урната седем червени бюлетини, три сини, както и една бяла – за всеки случай. „ Натъпках ги всичките! “ – изфъфлил той победоносно. Луда работа – само че 34 години по-късно Народа като че ли се гъне като този несретник – и не знае за кого да се хване. В нощта на балотажа се чуваха невероятни неща – да вземем за пример, че българската приватизация била „ ченгеджийска “, тъкмо по този начин беше казано. Това изказване е избран принос в историята на Прехода – тъй като, в случай че към момента си спомняте, приватизацията я скалъпи Иван Костов, Черният Ангел на изфирясалото „ дясно “. Гъвкав като всеки човек с вулгарен генезис, той бързо схвана, че няма сили да реализира „ нови хоризонти “ в националното стопанство, разпродаде на безценица, каквото можа от него и, в последна сметка, го остави да се срути по надолнището. Това сриване, прочее, продължава и до момента – най-после ще се окаже, че Българският Път към Ада е най-дълъг, и тази екстра ни я уредиха/предоставиха. По това време – първите години на Прехода – сегашните ни Първи братовчеди към момента единствено се навъртаха в близост. За жал, това бяха много повърхностни хора и сякаш в някаква степен даже ни презираха. Сякаш ни имаха за идиота с 11-те бюлетини. Със сигурност не знаеха едно значимо предписание: когато искаш да промениш нещо някъде, на първо време би трябвало да си наясно, с кого си имаш работа, да си направиш труда да вникнеш, въпреки и в някаква оскъдна степен, в манталитета на локалното население. Иначе нищо няма да постигнеш. А Терзиев подкара лъжите: щял да се води от правилото, всеки жител да знае какво се случва. Това е тлъста неистина – и прекомерно глупава. Никакъв финес няма у тия, новите спечелили.

Да не забравим най-важният въпрос: чий е, в действителност, Терзиев?