Все пак с четири пъти по-голямо население от САЩ и

Все отново с четири пъти по-голямо население от Съединени американски щати и твърда стратегия за наваксване на столетията технологическа застоялост, не е ли неизбежно Китай изрично да поеме короната на икономическата надмощие?

Не съм толкоз сигурен. Много от икономистите, в това число и тези специалисти, които виждат голямата трудова мощ на Китай като решаващо преимущество, се тормозят, че роботите и изкуственият разсъдък ще заемат в последна сметка множеството работни места, оставяйки множеството хора да безделничат, заети с развлекателни действия.

Кое от двете? През идващите 100 години кой ще надделее - китайските служащи или роботите? Ако роботите и изкуственият разсъдък са главните мотори на продуктивността през идващия век, може би съществуването на голямо население, за което да се поставят грижи, изключително население, което е следено посредством ограничаване на интернета и достъпа до информация, ще се окаже по-скоро спънка за Китай. Бързото застаряване на китайското население в допълнение задълбочава казуса.

Понеже възходящото значение на роботите и изкуствения разсъдък понижават китайското преимущество в производството, способността да бъдеш водач в технологиите ще придобие по-голяма значение. Така, сегашната наклонност към по-голяма централизация на власт и надзор в ръцете на централното държавно управление, в контраст на частния бранш, може да подреже крилете на Китай, до момента в който международната стопанска система доближава по-високи стадии на развиване.

Възможността Китай в никакъв случай да не измести Съединени американски щати като международен стопански хегемон е противоположната страна на казуса с технологиите и неравенството. На Запад всеки се тормози за бъдещето на труда, само че в доста връзки това е по-голям проблем за китайския модел на развиване, в сравнение с за американския. Съединени американски щати би трябвало да решат казуса по какъв начин да разпределят приходите вътрешно, изключително като се има поради извънредно съсредоточената благосъстоятелност върху нови хрумвания и технологии. Китай обаче има спомагателен проблем - по какъв начин в ерата на машините да удължи изключителните си права на международна мощ в износа.

Вярно, доста едва евентуално е рецензиите и недоволството на президента Доналд Тръмп да доведат до огромно завръщане на индустриални работни места в Съединени американски щати. Съединени американски щати обаче имат капацитета да усилят размера на индустриалната си база, в случай че не като работни места, то като продукция. Все отново днешните високотехнологични индустриални цехове създават доста повече с доста по-малко служащи. Роботите и изкуственият разсъдък се употребяват освен в производството и безпилотните коли. Лекари-роботи, финансови съветници-роботи, адвокати-роботи са единствено върхът на айсберга в настъплението на машините в сегмента услуги на трудовия пазар.

Разбира се, възходът на Китай надали е мираж, а бурният му напредък не се основава единствено на огромното население. Индия има население, което е близко по числеността си (и в двете страни живият по към 1,3 милиарда души), само че най-малко към този момент е много обратно. Трябва да се отдаде дължимото на китайските ръководители за чудотворната работа, която свършиха, извеждайки от бедността милиони хора и създавайки междинна класа.

Бързият китайски напредък обаче е движен основно от софтуерното наваксване и вложенията. И въпреки Китай, за разлика от Съветския съюз, да показва доста по-големи пълномощия в развиването на основани на локално равнище нововъведения - китайските компании към този момент са водачи в идващото потомство мобилни мрежи 5G, а китайският потенциал за водене на кибервойни дава отговор напълно на американския, това да си покрай най-съвременните технологии не е същото като да ги определяш. Напредъкът на Китай към момента значително идва от внедряването на западни технологии, а в някои случаи, от заграбване на интелектуална благосъстоятелност. Тръмп надали е първият американски президент, който се оплаква по този параграф, и е прав, (макар че започването на комерсиална война не може да бъде решение).

В стопанската система на 21 век други фактори като върховенството на закона, както и достъпът до сила, обработваема земя и чиста вода, могат също да стават все по-важни. Китай върви по личен път и не е изключено въпреки всичко да потвърди, че централизираните системи могат да дадат подтик на развиването още по-напред и по-бързо, в сравнение с някой си е представял, да потвърди, че е доста повече от просто страна с възходящ междинен приход. Световната доминация на Китай обаче надали е предопределеният безспорен факт, който толкоз доста специалисти наподобява одобряват.

Все отново Съединени американски щати също са изправени пред огромни провокации. Например страната би трябвало да измисли метод да обуздае динамичния софтуерен напредък , като в същото време предотврати несъразмерната централизация на благосъстояние и власт. Да бъдеш хегемон обаче не изисква да бъдеш най-голямата страна в света - в противоположен случай, Англия в никакъв случай нямаше да ръководи огромна част от света, както стана в продължение на повече от век. Китай може да поведе цифровото бъдеще, в случай че Съединени американски щати "изгубят топката ", само че няма да стане преобладаваща международна мощ, единствено тъй като има по-голямо население. Напротив, настъпващата ера на машините може да бъде повратен фактор в борбата за надмощие.

*Кенет Рогоф е професор по обществена политика и стопанска система в Харвардския университет и някогашен основен икономист на Международния валутен фонд.