Нови доказателства показват, че строителните блокове на живота са дошли на Земята от космоса
Все още не знаем по какъв начин тъкмо се е зародил животът на Земята. Според една от теориите строителните блокове са пристигнали от космоса. Сега ново проучване на няколко богати на въглерод астероиди в допълнение поддържа тази концепция.
Екип, управителен от учени от Университета Хокайдо в Япония, проучва астероиди чрез нови и извънредно чувствителни техники, и засича органични смеси, които образуват гръбнака на нуклеиновите киселини, присъщи за живота, който познаваме през днешния ден – ДНК и РНК.
Изследователите проучват три астероида, богати на водород – мърчисъновия, който пада в Австралия през 1969 година, астероида Мъри, който пада в Кентъки през 1950 година и астероида Тагиш, който пада в Британска Колумбия през 2000 година
Въпреки че тези галактически скали удрят Земята относително скоро, те са извънредно остарели и най-вероятно са съществували още в зората на Слънчевата система (ако не и преди това).
Богатите на въглерод астероиди съдържат голямо количество органични смеси. Когато става дума за зараждането на ДНК и РНК молекулите на Земята, смесите, към които учените демонстрират максимален интерес, са така наречен нуклеобази – парченцата, които се слепват едно към друго и образуват дългите вериги на генетичната информация.
Съществуват два съществени класа нуклеобази – пиримидини и пурини. Благодарение на извънредно изключително сензитивните техники за разбор създателите на новото проучване засичат няколко пиримидини в проби, взети от метеоритите, които до момента са били откривани.
„ Открихме огромно многообразие от пиримидинни нуклеобази и техните структурни изомери и в двете проби от мърчисъновия астероид – по-голямата част от тях не са били засичани в астероиди “, написа екипът в своя теоретичен труд.
Нитрогенни бази. Източник: Orange Deer studio / Shutterstock
По-стари опити, симулиращи наличието на галактическите материали, демонстрират, че в необятното пространство съществуват най-разнообразни нуклеобази. Това от своя страна значи, че „ тези класове органични смеси се срещат навсякъде в извънземните среди – както във, по този начин и отвън Слънчевата система “, написа екипът.
Защо тези смеси са толкоз значими? Нишките на ДНК-то и РНК-то разполагат със систематичен „ гръбнак “, формиран от захаро-фосфатна верига. Нуклеобазите се прикачат към тези захари. При ДНК-то те се сдвояват по характерни способи и образуват „ стъпалата “ в спираловидната стълбица.
Източник: ShadeDesign / Shutterstock
Пуринните и пиримидинните нуклеобази постоянно се сдвояват дружно в границите на ДНК-то поради своята конструкция и типовете водородни връзки, които могат да образуват. Това значи, че съотношението сред пуринните и пиримидинните нуклеобази постоянно е постоянно в границите на ДНК молекулата.
Тези нуклеобази евентуално са зародили с помощта на фотохимичните реакции измежду другите материали в космоса (дори преди образуването на Слънчевата система).
Авторите считат, че към края на интервала, в който Земята е била бомбардирана извънредно мощно от галактически обекти (приблизително преди 4 до 3,8 милиарда години), голямо многообразие от тези строителни блокове евентуално са се озовали на планетата посредством точно на метеоритите.
“Ето за какво се счита, че притокът на сходни органични [смеси] е изиграл значима роля при химичната еволюция на първичната Земя “, пишат още създателите.
Незамърсените проби от метеоритите Рюгу и Бену сигурно ще хвърлят повече светлина по този въпрос.
Изследването е оповестено в Nature Communications.
Източник: Science Alert
