Кристиян Шкварек пред ФАКТИ: ИТН са първото дете, изядено от революцията
Все още не публично, само че към този момент сме в предизборна акция. ЦИК изтегли номерата на партиите и обединенията за подредбата им в изборната бюлетина. Изборните листи в главната си част са подготвени. Какви процеси обаче се следят на политическата сцена… Пред ФАКТИ приказва Кристиян Шкварек, историк и анализатор.
- Г-н Шкварек, на какво ставаме очевидци, че всички се превъзбудиха по тематиката за промяна на формата на ръководство и така нататък президентска република, стартирана от Слави Трифонов. При всичките ни „ подредени “ рецесии към нас, тематиката безусловно заля страната?
- Според мен през последната година и половина ставаме очевидци на една добре планувана рецесия на ПАРЛАМАНТАРИЗМА в България. Криза, подбудена от мини " революцията ", която беше прокарана. Всяка гражданска война стартира от междинната, градска класа, която счита, че не упражнява задоволително власт в съответното си общество. Такава беше и Френската, и Руската. У нас междинната, градска, демократична класа от години бе недоволна, че не е показана в Народното събрание след неуспеха на партиите им през 2017-а. Протестите от 2020-а и парламентарното накъсване през 2021-а бяха тяхната гражданска война. Извършиха я в съюз с левите, с комунистите и президента, а кулминационната точка на това бе държавното управление на четворната коалиция.
Странен Франкенщайн сред сякаш десни и леви, сякаш антикомунисти и комунисти.
Както се случва при всяка гражданска война, по този начин и при тази виждаме по какъв начин тя изяжда децата си и точно това следим сега. Има Такъв Народ са първото дете, изядено от революцията, спихващо в електорален проект и точно по тази причина оферират такива неща като президентска система.
Следващите ще са „ Демократична България “.
Следователно, с цел да отговоря на въпроса ви по-конкретно, ще кажа - нищо изключително или ужасно не се случва. Просто това са следствията от революцията и неговото революционно ръководство, което, както постоянно, оставя страната си в безпорядък. Да си напомним Франция след якобините или Русия след Октомврийската гражданска война.
- А в Европа доста страни нямат президент? След като приказваме за вероятната президентска република, за какво не приказваме и за допустима монархия. Там най-малко нещата са ясни?
- Да, в Европа значително страни към момента са конституционни монархии. Всъщност, приказваме за тези, които са с най-голям витален стандарт. Уви, това не е комфортно да се загатва у нас, тъй като най-големите фенове на Западна Европа са в същото време и най-запалени " демократи ". Хем харесват и тачат Борис Трети, хем дават постоянно за образец Скандинавия или Холандия, хем не желаят и да чуят за сходно нещо като монархия. Просто им липсва или общата просвета, или пък доза фикция.
- Политическите партии влизат в акция? Кое ще господства - ясните послания или отново ще станем очевидци на доста популизъм?
- Вижте, двете не са наложително разграничени. Популизмът е неминуем. Той е фундаментална част на всяка партия и политически сегмент. Просто се разграничава като тема и партиите постоянно назовават популизъм единствено думите на този от отсрещната страна. Да речем: при националистическите обединения популизъм е постоянно тематиката с мигрантите, с границата, с престъпността. Това сме привикнали и да преглеждаме като " популистки тематики ". При демократите, обаче, също толкоз чист популизъм е непрекъснатото говорене за това по какъв начин всички, с изключение на тях, са част от " задкулисие ", " мафия ", " пета колона " (или колониЯ). Тоест всяка страна има своите популистки опорки, които ви подсигурявам, че ще бъдат на напред във времето и в тази акция.
- Политиците са царе на думите, а посланията остават някак в акцията. Защо толкоз бързо се не помни това?
- А това наложително неприятно ли е? Ако посланията са несъществени, в случай че са просто и те чиста форма на популизъм, длъжни ли сме да ги помним? Освен, може би, с цел да подсещаме на политиците какво са ни говорили преди и какво ни приказват в този момент. Аз, да вземем за пример, помня мощните и резонни послания за " никакво коалиране с ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия " на избрани политически обединения през 2021-а.
После същите се коалираха с Българска социалистическа партия.
Това обръщение заслужава ли си да се помни за друго, с изключение на за натякване на тези, които явно са излъгали в хода на акцията? Нека не придаваме несъразмерна тежест на посланията на политиците по време на акция - те рядко носят в себе си нещо значително.
- Малки партии отхвърлиха да вземат участие във вота на 2 октомври. Какъв знак е това и по какъв начин гледате на сходен ход?
- Това е знак на отмалялост. Прекалено доста избори минаха за две години. Хората се умориха. Партиите се умориха. А и нещо още по-важно: спонсорите се умориха. За мен това е добър знак. Умората от избори стимулира партиите към градивни диалози и вероятно сформиране на някакво по-стабилно ръководство, което е витално значимо в сегашната съвършена стихия от рецесии.
-------------
Кристиян Шкварек е роден в София. Израснал е в полско-българско семейство. Завършва бакалавър “История ” в Ковънтри, Англия, както и магистратура по “Европеистика и политика ” в Католическия университет в Льовен, Белгия. Завръща се в България и става политически анализатор, създател на публикации в редица издания. От 2019 година е представител на Групата на европейските консерватори и реформисти в България. От 2020 година е ръководител на Младежкия закостенял клуб.
Бел.ред.
Убеден съм, че в случай че влязат в Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ ще се борят за президентска република по този начин сърцато и безрезервно, както в предходните три Народното събрание се бориха за мажоритарна изборна система.
- Г-н Шкварек, на какво ставаме очевидци, че всички се превъзбудиха по тематиката за промяна на формата на ръководство и така нататък президентска република, стартирана от Слави Трифонов. При всичките ни „ подредени “ рецесии към нас, тематиката безусловно заля страната?
- Според мен през последната година и половина ставаме очевидци на една добре планувана рецесия на ПАРЛАМАНТАРИЗМА в България. Криза, подбудена от мини " революцията ", която беше прокарана. Всяка гражданска война стартира от междинната, градска класа, която счита, че не упражнява задоволително власт в съответното си общество. Такава беше и Френската, и Руската. У нас междинната, градска, демократична класа от години бе недоволна, че не е показана в Народното събрание след неуспеха на партиите им през 2017-а. Протестите от 2020-а и парламентарното накъсване през 2021-а бяха тяхната гражданска война. Извършиха я в съюз с левите, с комунистите и президента, а кулминационната точка на това бе държавното управление на четворната коалиция.
Странен Франкенщайн сред сякаш десни и леви, сякаш антикомунисти и комунисти.
Както се случва при всяка гражданска война, по този начин и при тази виждаме по какъв начин тя изяжда децата си и точно това следим сега. Има Такъв Народ са първото дете, изядено от революцията, спихващо в електорален проект и точно по тази причина оферират такива неща като президентска система.
Следващите ще са „ Демократична България “.
Следователно, с цел да отговоря на въпроса ви по-конкретно, ще кажа - нищо изключително или ужасно не се случва. Просто това са следствията от революцията и неговото революционно ръководство, което, както постоянно, оставя страната си в безпорядък. Да си напомним Франция след якобините или Русия след Октомврийската гражданска война.
- А в Европа доста страни нямат президент? След като приказваме за вероятната президентска република, за какво не приказваме и за допустима монархия. Там най-малко нещата са ясни?
- Да, в Европа значително страни към момента са конституционни монархии. Всъщност, приказваме за тези, които са с най-голям витален стандарт. Уви, това не е комфортно да се загатва у нас, тъй като най-големите фенове на Западна Европа са в същото време и най-запалени " демократи ". Хем харесват и тачат Борис Трети, хем дават постоянно за образец Скандинавия или Холандия, хем не желаят и да чуят за сходно нещо като монархия. Просто им липсва или общата просвета, или пък доза фикция.
- Политическите партии влизат в акция? Кое ще господства - ясните послания или отново ще станем очевидци на доста популизъм?
- Вижте, двете не са наложително разграничени. Популизмът е неминуем. Той е фундаментална част на всяка партия и политически сегмент. Просто се разграничава като тема и партиите постоянно назовават популизъм единствено думите на този от отсрещната страна. Да речем: при националистическите обединения популизъм е постоянно тематиката с мигрантите, с границата, с престъпността. Това сме привикнали и да преглеждаме като " популистки тематики ". При демократите, обаче, също толкоз чист популизъм е непрекъснатото говорене за това по какъв начин всички, с изключение на тях, са част от " задкулисие ", " мафия ", " пета колона " (или колониЯ). Тоест всяка страна има своите популистки опорки, които ви подсигурявам, че ще бъдат на напред във времето и в тази акция.
- Политиците са царе на думите, а посланията остават някак в акцията. Защо толкоз бързо се не помни това?
- А това наложително неприятно ли е? Ако посланията са несъществени, в случай че са просто и те чиста форма на популизъм, длъжни ли сме да ги помним? Освен, може би, с цел да подсещаме на политиците какво са ни говорили преди и какво ни приказват в този момент. Аз, да вземем за пример, помня мощните и резонни послания за " никакво коалиране с ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия " на избрани политически обединения през 2021-а.
После същите се коалираха с Българска социалистическа партия.
Това обръщение заслужава ли си да се помни за друго, с изключение на за натякване на тези, които явно са излъгали в хода на акцията? Нека не придаваме несъразмерна тежест на посланията на политиците по време на акция - те рядко носят в себе си нещо значително.
- Малки партии отхвърлиха да вземат участие във вота на 2 октомври. Какъв знак е това и по какъв начин гледате на сходен ход?
- Това е знак на отмалялост. Прекалено доста избори минаха за две години. Хората се умориха. Партиите се умориха. А и нещо още по-важно: спонсорите се умориха. За мен това е добър знак. Умората от избори стимулира партиите към градивни диалози и вероятно сформиране на някакво по-стабилно ръководство, което е витално значимо в сегашната съвършена стихия от рецесии.
-------------
Кристиян Шкварек е роден в София. Израснал е в полско-българско семейство. Завършва бакалавър “История ” в Ковънтри, Англия, както и магистратура по “Европеистика и политика ” в Католическия университет в Льовен, Белгия. Завръща се в България и става политически анализатор, създател на публикации в редица издания. От 2019 година е представител на Групата на европейските консерватори и реформисти в България. От 2020 година е ръководител на Младежкия закостенял клуб.
Бел.ред.
Убеден съм, че в случай че влязат в Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ ще се борят за президентска република по този начин сърцато и безрезервно, както в предходните три Народното събрание се бориха за мажоритарна изборна система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ