Все още ли Бойко Рашков е вицепремиер и министър? Това

Все още ли Бойко Рашков е вицепремиер и министър? Това запитвам освен аз, само че и доста мои сътрудници евродепутати. Днес дружно с Андрей Ковачев и Асим Адемов за дейностите му като министър на вътрешните работи информирахме ръководителя на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер. Защото обстановката у нас в действителност плаче за европейски надзор, още повече, че в България сега няма парламент, който да реализира надзор над служебното държавно управление на проруския ни президент. Във всяка естествена страна чиновници на службите за сигурност, които разкрият непозната шпионска мрежа, биха били отличени и възнаградени. У нас се случва тъкмо противоположното. Те са уволнени от работа. Министърът на вътрешните работи няма достъп до класифицирана информация, само че уволнява служителя, който му е отказал подобен на основата на закона. Това е типично комунистическо държание и то не би трябвало да остане прикрито от европейските институции. Особено непоносимо бе потреблението от министър Рашков на мръснишкия комунистически израз „ някогашни хора “. Но за това Господ ще го съди. От европейска позиция Бойко Рашков не би трябвало да продължава да бъде министър. От съветска позиция той още дълго би трябвало да заема този пост. Въпросът е към проруския ни президент: ще постъпи ли той по европейски като в профил министър Рашков от държавното управление или за следващ път ще постъпи по кремълски - ще продължи да го поддържа. Това е въпрос и към всички български жители: одобряват ли те подобен вид антидемократично държание, каквото показва от началото на своя мандат министър Бойко Рашков. В диалога с Манфред Вебер засегнахме и други въпроси, тъй като съгласно нас е явно, че България е в центъра на съветската хибридна офанзива против Европейския съюз. И не би трябвало най-малко демократите у нас да бъдат безразлични. Не си припомням до момента да е имало такова служебно държавно управление, което непрекъснато да си служи с ченгесарски способи, да ръси дезинформация и откровени неистини. Съперник могат да му бъдат единствено досегашните държавни управления на Българска социалистическа партия, само че то като че ли надмина по безочливост и надменност даже тях. Та белким не е светотатство да се уволни основният секретар на Министерство на вътрешните работи, който предходната година съумя с мирни средства да възпре просташкото „ национално въстание “, което целеше това, което имаме през днешния ден - служебно държавно управление и безконтролна президентска власт? Нима не е непоносимо отношението на здравния министър към достойните лекари от Националния действен щаб, които трансфораха нощта в ден, с цел да можем да преминем през най-тежкия интервал на смъртоносната пандемия. Да преминат през нея даже мангъровците, тия, които хулеха лекарите и отказваха да извършват защитните ограничения, прочее надалеч по-малко строги от тези в съвсем всички останали европейски страни. В Брюксел и до през днешния ден не можеш да срещнеш на улицата човек без маска. Във Франция има вечерен час и той стартира в 21.00 часа, по ярко кажи речи. Много елементарно можем да подготвим резолюция за всички безобразия на служебното държавно управление и неговият „ главнокомандващ “ в България. Няма да го създадем в този момент, тъй като не желаеме да ни обвинят, че използваме европейските институции за интервенция в избирателен интервал в България. Но сигурно ще го създадем след изборите, без значение от техния резултат. Евродепутатите от останалите страни, както и еврокомисарите, би трябвало да бъдат осведомени за протичащото се у нас, за всички белези на антидемократичен държавен прелом в услуга на политиката на непозната страна, които не е мъчно да бъдат видяни. Ние ще продължим да ги осведомяваме. Решенията ще узреят последователно. Ако преди този момент не узрее българският народ. Не остава доста време - единствено 40 дни има до парламентарните избори.