Все още има няколко дни до срещата между Доналд Тръмп

Все още има няколко дни до срещата сред Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска на 15 август, само че към този момент има един фундаментален резултат от нея - това е отсъствието на Европа - както на Европейски Съюз, по този начин и на Англия. Тях ги няма даже в ролята на статисти. Излишни са. Това е не геополитическо проваляне, а разкриване на една несъстоятелна рекламация. 
Основните събития ще се разиграват на хиляди километри от Стария свят, с цялата му европоцентрична рекламация, която не е лишена от учредения, само че те към този момент са единствено научен интерес. 
Вторият, въпреки и не толкоз фундаментален, само че значим, промеждутъчен резултат, е развяването на последните илюзии за съществуването на каквато и да е интернационална субектност на Украйна, в случай че, несъмнено, към момента имате такива илюзии. Решенията ще бъдат взети вместо нея. 
Всички опити на евро-атлантическия политически хайлайф и обслужващата го медийна, експертна неправителствена мрежа за въздействия да наложи името на Володомир Зеленски като международна големина, като фактор, като индивида, който взема решенията (в съгласуваност със същия този политикум, схваща се), се провалиха. 
Съдбата на Украйна ще бъде решена без Украйна и за сметка на Украйна, без значение какво ще се реши в Аляска. Следващият стадий на драмата ще бъде, когато Володимир стане Владимир. Но до него има още път и още доста смърти, тъй като нищо няма да свърши тази седмица, а просто рецесията ще премине в различен стадий.
Уместно е тук да си напомним финалните години на Виетнамската война на Съединени американски щати. Преговорите със Северен Виетнам стартират през лятото на 1968 година Ханой желае цялостно евакуиране на американската войска от Южен Виетнам и съдружно държавно управление, без присъединяване на американските “кучи синове ”. Вашингтон желае цялостно евакуиране на северновиетнамските войски от Южен Виетнам и почитание на суверенитета му. 
Към Коледа 1972 година договарянията са в задънена улица. За да принудят северновиетнамците към отстъпки, Съединени американски щати стартират прословутата интервенция “Лайнбекър II ” - масирани бомбардировки с бомбардировачи Б-52 над Ханой и други цели в Северен Виетнам. Резултатите се правят оценка спорно от двете страни на Желязната завеса, само че по този начин или другояче през януари 1973 година в Париж е подписано спокойно съглашение. Съединени американски щати и Северен Виетнам дават обещание да зачитат правото на южновиетнамския народ на самоопределяне и са съгласни, че бъдещето на Южен Виетнам ще бъде несъмнено посредством свободни и демократични избори под интернационално наблюдаване. 
Формално това е несполука за Ханой, тъй като не е съумял да реализира задачите си и с въоръжена битка да сплоти страната, и подписва документа под явен напън. 
Реално две години по-късно танковете с червени звезди по куполите събарят вратите на президентския замък в Сайгон, а трагичните подиуми от покрива на американското посолство стават закономерният край на една случка. 
Впрочем неотдавна гледахме тяхното повтаряне в Афганистан, като грубо подсещаме, че историята има свойството да се повтаря, а за изключително глупавите - и да се потретва.
Преди две години на българския хартиен пазар излезе книгата “Съпричастният ” на американския създател от виетнамски генезис Виет Тан Нгуен. В нея има следните цитати: " Американците обичат да гледат хората в очите, ми беше споделил един път Генерала, изключително до момента в който им го начукват откъм гърба ". "... Той (Генерала - б.а.) си разреши да показва раздразнението си от американците, които ни бяха дали обещание избавление от комунизма само в случай че изпълнявахме почтително каквото ни наредяха. Те започнаха тази война, а в този момент се умориха от нея, предадоха ни, говореше той, до момента в който ми наливаше още едно пиво. Но кого, с изключение на себе си, да виним? Бяхме задоволително глупави да повярваме, че ще сдържат думата си. "
Това не е единствено алюзия с ситуацията, в което се намират украинците. На същия, в случай че не и по-лош, хал се намират и европейците. 
Един от главните, налагани с особена (медийна) гняв, разкази за тази война е за нейния непровокиран темперамент. Това е една от главните неистини, вградени в бента от неистини, построен към украинската рецесия, още от 2004 година, от първия Майдан насам. 
Войната беше предизвикана от Съединени американски щати посредством разширението на НАТО към границите на Русия. Действията на сегашната администрация в Белия дом са самопризнание, въпреки и имплицитно, на тази действителност. Друг е въпросът дали Русия трябваше да стартира война, с цел да спре това разширение. Или можеше да изчака в стратегическо самообладание, до момента в който вътрешната деструкция на Запада свърши своето. 
Но към този момент имаме това, което имаме - няколкостотин хиляди убити славяни, опустошения и алтернатива - нуклеарна война или приемане на новите действителности. 
Големият въпрос след срещата в Аляска ще бъде: ще успее ли Тръмп да наложи над Европа и Украйна своята воля и взетите дружно с Путин решения?
Ако съдим по дейностите на Съединени американски щати по отношение на Украйна - абсурдът с визитата на Зеленски в Белия дом, неоколониалната договорка, наложена на Киев и по отношение на Европейски Съюз - позорните търговски съглашения, които демонстрираха на целия свят, че този съюз е слаб и може да бъде мачкан, то възможностите на Тръмп са положителни. 
С какво ги държи той - с това, че ще напусне НАТО, Европа, Украйна. С правилото на силата, което в света на политиката е единственото постоянно работещо предписание. Със страха, че без Америка 500-милионна Европа е безпомощна пред 150-милионна Русия. Този боязън е несъизмерим, само че се насажда, с цел да се оправдае военната нервност, милитаризацията на континента и обвързваното с това обогатяване на върхушката от военните поръчки. 
Но най-голямата пречка пред всяка договореност ще бъде фактът, че нито една от страните не е изпълнила поставените пред нея цели. И в случай че задачите пред Украйна - границите от 1991 година - са към този момент недостижими, то не по този начин стои въпросът с Европа и Русия. 
В Стария свят не престават да имат вяра, че в случай че още малко натиснат, в случай че наложат още наказания, в случай че дадат още оръжие, още пари, още военна нервност, то Русия ще поддаде. Ако не в 2025 година, както се говореше през 2024 година, то в 2026 година и сигурно в 2027 година Колко още десетки хиляди украинци ще загинат не ги вълнува, нали всичко е в името на Украйна, нали умират украинци, а не германци, англичани, поляци, французи, датчани, българи. 
Европа продължава да бълнува за “справедлив мир ”, евфимизъм, зад който е прикрито желанието за проваляне на Русия.
Всеки дълготраен мир, с признание в по-голяма или по-малка степен на съветските искания, е тежко проваляне за европейската върхушка, в това число и английската. Това е гибел и за режима на Зеленски, само че то едва вълнува другите участници в спора, Зеленски е заменим и замяната в лицето на Валери Залужни към този момент тренира пред огледалото в Лондон. Ако се опъва доста, ще бъде заменен даже с напън, към този момент му го демонстрираха с антикорупционните митинги.
Но и в самата Русия имат проблем с облика на успеха. На четвъртата година от войната не е изпълнена нито една от първичните цели. Всяко помирение, без трайно спокойно споразумяване в съветска изгода, ще бъде схванато от необятните национални маси като полупоражение, а не като полупобеда, тъй като обликът на военната победа, натрапен със силата на оръжието, към този момент е прекомерно мъгляв. Армията не може да победи по метод, по който народът очакваше от нея. Руският народ няма да разбере Владимир Путин, в случай че той още веднъж излезе и каже: “Нас просто ни излъгаха ”. 
Това са залози по-скоро за продължаването на спора, пък въпреки и след пауза, а не за неговото трайно решение.