Все още има нужда от журналисти, от добри журналисти, които

Все още има потребност от публицисти , от положителни публицисти, които работят по стандартите. Това съобщи пред БНР основният редактор на „ Дневник “ Велислава Попова преди полемиката „ Бъдещето на публицистиката: ще победи ли шумът смисъла “. По думите й до огромна част изкуственият разсъдък не може да замести публицистите и медиите :

„ Не може да заяви новините, не може да зададе основните въпроси, не може да се опита да изясни на хората по какъв начин избрани политически, стопански, геополитически процеси ги засягат и какво значат за тях. Изкуственият разсъдък може да оказва помощ за разбор на данни, за съкращаване на информация и други неща. Все по-голямо значение ще има нуждата от публицисти в избрани жанрове. Няма по какъв начин да се заместят следствията, репортажите, няма по какъв начин той да бъде на място и да зададе въпросите “.

Потребителите усещат осведомителни лавини , които всеки ден се появяват от разнообразни места, уточни Попова. Според нея точно по тази причина идва потребността от хора, които да вършат селекция, с цел да можеш да се ориентираш във значимите неща и обстоятелства и къде можеш да се информираш качествено. На публицистите им се постанова всеки ден да обработват голямо количество информация за все по-кратко време, с цел да може от него да произведат друг вид материал, акцентира тя.

„ Имаме потребност от този диалог и като сътрудници, даже за малко да спрем и да си поговорим накъде и по какъв начин всеки се оправя и по какъв начин това оказва помощ общо на по-добра медийна среда в България . Въпросът е потребителите да могат да разчитат, че ще се ориентират. Шумът може да скрие значимото и той да не разбере какво става или какво стои зад него „.

Предизвикателство пред медийните екипи е да покажат значимите неща, само че и да проучват и опишат, тъй като съобщаването на новините към този момент става доста бързо и по доста канали, разяснява Попова в изявление за предаването „ Преди всички “.

Когато човек или институция не ни дават отговор на въпросите, ние не можем да си свършим до дъно работата, уточни основният редактор на „ Дневник “. И изясни, че в случай че се влезе в процедура по Закона за достъп до информация, може да се чака приблизително сред 14 дни и 1 месец публично и тогава отново не е ясно дали ще бъде получена информацията.

По думите й във вчерашното си изказване основният прокурор Иван Гешев е направил някои внушения . Трудното пред медиите е, че ние първо би трябвало да разкажем фактологично случилото се и след това да стартираме да търсим удостоверение, пояснение, да разберем какво става, сподели още тя.

„ Ситуацията през вчерашния ден остави чувството за нови огромни, в това число идни, разбърквания и за част от тях ние нямаме отговорите бързо. Всъщност те може би ще се трансформират всеки ден „.

Проблем е, че измежду всички рецесии и провокации, през които минават медиите и цялата тази информация, която би трябвало да се обработва, все по-малко медии могат да имат публицисти, които се занимават с следствие ., означи Велислава Попова. По думите й това изисква време и запас, без да е явен резултатът. Хора, работили в медии, стартират да работят в неправителствени организации или се сплотяват медии, с цел да създадат огромни следствия, акцентира тя.

Според нея в медиите има някаква свръхконкуренция. Общо можем да си свършим по-добре работата, изрече мнението си Попова и посочи, че „ тогава като медии и публицисти ние ще сме и по-силни “.

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.