Как се познава дали са добри промените в една конституция
Все още има задоволително време за критическо и рационално разискване на предложенията за промени в Конституцията. Те бяха импортирани на 28 юли и при сериозен метод могат да прераснат в един оптимално рационален пакет.
Но какво е „ рационален “?
Тези, които ще вземат участие в тази дълга полемика, могат да подложат концепциите си на инспекция по четири съществени въпроса.
Първо, какъв проблем ще може да се реши с изменението
Това е нещо като планов метод: установи се проблем, той се проучва, дават се разновидности за решение, те се разискват, стига се до съответното решение. Но водещо е установяването на проблем.
Въпреки че по-голямата част от пакета е въображаем като решение на огромни структурни проблеми, претекстовете не са дефинирани в такава посока. Вместо това ударението пада върху „ одобряване на българската държавност “, което е смислово кух политически текст.
На този аршин не дава отговор основаването на цяла длъжностна характерност в член 131 с цели 5 алинеи, описващи ролята на министъра на правораздаването. Не дава отговор и определянето на 24 май за народен празник с претекста да се укрепи така наречен еднаквост.
Продължава да се спори за ограничение на мандатите на кметовете. Мотив е битката с корупцията на ниво локална власт. Конституцията обаче не е инструмент за такава цел и няма да реши сходен проблем. Предложението внушава, че казусът е в институцията на кмета. Но това не е правилно. Законът за локалната власт дава доста повече пълномощия на общинските препоръки.
Индивидуалната тъжба пред Конституционния съд в член 150 взема решение отчасти първичен проблем с профила на съда и ще го приближи до първичната му задача. Вместо да се занимава с тълкувателни решения (а това пълномощие е подходящо да се премисли цялостно) той би се върнал към едно от двете начала на конституцията – главните права.
Специален закон би лимитирал до най-малко броя на делата, тъй че съдът би разглеждал единствено стратегически значимите проблеми.
Второ, кои оферти имат парламентарен темперамент
Или още по-точно: кои текстове са подобаващи за изписване като конституционни правила и кои не? В момента по-голямата част от предложенията дават отговор на този аршин.
На това условие не дават отговор измененията в член 23, които споделят, че обучение, просвета, просвета и по този начин нататък са национални цели. Това е особено политическо празнословие, от което нищо не следва, с изключение на зацапване на конституционния текст с екстра-нормативни положения. От такива текстове просто нищо не следва. Има ги и в този момент: конституцията подсигурява правото на труд, страната обезпечава изискванията за това право, само че това е пожелателно социалистическо изявление.
На същото условие, мисля, не дава отговор и издигането на народен празник до конституционно ниво. Може, не е изключено, само че това е политическа маневра с ненужно конституционно уголемение.
Текстовете, описващи длъжностната характерност на министъра на правораздаването, също не са за конституцията. В тях има и други проблеми, само че въобще наличие на министър в конституцията е излишно и несвоевременно. Алинеята, съгласно която даден министър ръководи парцели на правосъдната власт, е нелепа като конституционна норма. Тези положения засягат Министерския съвет, изпълнителната власт. А дали въобще има или не министър на правораздаването не е парламентарен въпрос. Може и да няма, без значение, че и в този момент е очакван в конституцията.
Трето, „ пестелив “ ли е текстът на новите оферти
Има текстове, които са нужни по принцип, само че конституционната им дефиниция би трябвало да е оптимално икономична (кратка).
Повечето текстове в плана може още да бъдат изчистени. Излишно напоителният текст за правосъдната власт изисква особено изпитание в тази посока. Тези оферти са безспорно най-нужните и най-очакваните. И въпреки всичко изписването им в към 5 страници е несполучлив вид.Разбирам основатели и вносители, които желаят оптимално ясно и в детайлности да се дефинира конструкция и действие в организация на правосъдната власт. Въпреки това дано помислят по какъв начин след 10 години студентите по конституционно право ще се чудят какъв е този великански роман. Той може да се побере в една страница, т. е. да се редуцира 3 до 5 пъти.
Четвърто, има ли несъгласие в препоръчаните промени
Тоест консистентно ли са изписани текстовете?
Недоумение пораждат несъгласията в член 129, алинея 2 и член 130б, алинея 1, съгласно които мандатът на ръководителите на Върховен касационен и административен съд, както и на основния прокурор се понижават от 7 на 5 години, само че с опция за втори мандат. Така смяната води до нарастване на мандатите от 7 на 10 години.
Противоречията в един парламентарен текст са тясна компетентност на конституционни адвокати. Група от такива специалисти може да бъде назначена и деликатно да огледа огромната смяна съответно в правосъдната власт. Трябва добре да обмислят премахването на общия Висш правосъден съвет. Ликвидацията му се прави, с цел да е ясно, че съдът и правосъдната власт нормативно и безусловно на думи е отъждествена с институциите на съда. Въпреки това има пълномощия на Висш съдебен съвет, които засягат цялата правосъдна власт (бюджет и др.).
Не наподобява консистентен и член 126, алинея 2, съгласно която основният прокурор е административен началник на висшата прокуратура. Главният прокурор и висшата прокуратура не могат да не упражняват това, което сега се назовава „ методическо управление “, което следва да обезпечава еднообразно използване на закони от прокурори и следователи.
А в този момент напълно в резюме за всичко, разказано дотук
Промените би следвало да се преглеждат единствено като решение на проблем, като текстовете за това са оптимално икономично изписани.
www.dnevnik.bg
