Всъщност, това което ни ядоса в интервюто на Янка Такева,

" Всъщност, това което ни ядоса в изявлението на Янка Такева, е разбирането, че „ не се оправят “. След това пристигна още едно обръщение, което се разчете от колегията като " ненужни ", споделя в изявление учебният психолог Анет Маринова от 23-то СУ „ Фредерик Жолио-Кюри ” във връзка писмото, което учебни психолози изпратиха до медиите поради изявление на Янка Такева - ръководител на Синдиката на българските учители, пред организация " Фокус ". " Психолозите в учебно заведение одобряват децата като пациенти. Те по тази причина в образователните заведения не са признати задоволително добре.

 Психологът не може да осъзнае, че проблемите на децата са социално-педагогически. Психологическите, менталните проблеми и физическите си личат с просто око “, съобщи Такева. Според нея психолозите не са могли да се оправят с казуса, обвързван с експанзията в учебните заведения. „ Затова считам, че в образователните заведения би трябвало да има педагогичен съветници, тъй като казусът е социално-педагогически. Трябва да има обществени служащи “, разяснява още Янка Такева.

- Защо реагирахте по този начин на изявлението на Янка Такева, в последна сметка това е следващото изявление по тази тематика. Според мен, писмото ви до нея значи, че е имало сходни настроения преди него и изявлението единствено е отключило процеса, по този начин ли е?

- Към психолозите има очакване, че би трябвало да имат доста овладени страсти и по този начин следва да бъде. Но овладени страсти не значи да нямаш страсти или да не ги изразяваш. Вашият въпрос ми оказва помощ да обясня, че реакцията ни е вследствие на един развой, който в средите на учебните психолози и педагогичен съветници стартира доста бурно да се разпростира още при започване на тази образователна година, по отношение на новите регламенти, които касаят работата ни. Те излизат като обособени елементи в обособени наредби и от нас се чака доста бързо да ги приведем в практиката.

- Какво не схваща Янка Такева от вашата работа, а може би и огромна част от обществото?

- Всъщност, това което ни ядоса в изявлението на Янка Такева, е разбирането, че „ не се оправят “. След това пристигна още едно обръщение, което се разчете от колегията като " ненужни ". Бих желала да кажа малко повече за какво се появи това обръщение. В учебно заведение, в случай че не се справяш с нещо, огромният боязън е да не се случи следното – да отпадаш последователно, било като те реалокират на последния чин или, в случай че не можеш да изразиш с думи казуса, да го направиш посредством държанието си, а тогава отново ще бъдеш наказван. Така че несправянето в учебно заведение не е мотив някой да се погрижи за теб или да те попита какво се случва, с цел да може да се породи някакво решене. Има един автоматизиран инстикт несправящият се да отпада. Както сподели една майка - в случай че детето ти не е с поведенчески проблеми, даже да е дете със специфични просветителни потребности, то не попада в полезрението на психолозите.

 Има и различен проблем - когато ученикът е изпратен при психолога късно, от позиция на опциите той да бъде съветван. Тогава е належащо повече време, с цел да се сътвори самостоятелна връзка на психолога с ученика и възприятие на доверие. Чувството на доверие не е единствено към психолога, само че то към този момент е и към цялата система, тъй като целият цикъл, който се завърта, води до загуба на доверие в системата и ученикът се отчуждява от учебното заведение, само че и намразва ученето въобще. Също по този начин се оказва, че правенето на нещо друго, обвързвано с помагане, някак си опълчва, основава разграничителна линия сред учители и психолози, сред психолози и педагогичен съветници, сред екипи от експерти вътре в едно учебно заведение. Мястото за поддръжка на детето в учебно заведение не е ясно, отвън определянето на това дали то има или няма специфични просветителни потребности и това личи точно, когато се срещнем с държание на възпитаник, което основава компликации на учителите. Ние сме вътре в системата и знаем какво е някой „ да не се оправя ”. И освен, че знаем, само че и посрещаме деца, които са отписани.

- Какво съставлява концепцията на Янка Такева в учебните заведения с изключение на психолог да има и обществен служащ. Тези две позиции препокриват ли се, едно и също нещо ли са?

- Социалната работа в учебните заведения е специалността, която се занимава с това да се насочва към хора в уязвимо състояние, които отпадат в периферията на обществото. Нейната задача е да ги връща и да ги включва, да им оказва помощ те да намират решения за себе си с нужната поддръжка. Социалната работа в учебно заведение се развива през последните 25 години и съществува към този момент в56 страни, като обществените служащи в другите страни посрещат сходни проблеми - с отсъствията от учебно заведение, компликации с държанието, доста от тях работят с прочувствени проблеми, мотивацията на учениците, потребности на деца с увреждания и материални потребности. Те вършат оценка на проблемите и ги формулират, имат групова работа и самостоятелна работа по случай, превантивни действия, домашни визити, съветват учители.

- Има ли място в учебно заведение и за обществен служащ, с изключение на психолога, или по-скоро ще си пречите?

- Не единствено че има, само че от позицията на моята процедура уверено мога да кажа, че без обществената работа да влезе в учебното заведение и да се свърже с образованието посредством процесите на учене, научаване, държание и социализация, няма по какъв начин да се изпълнят всичките тези планове, които се залагат като механизми за съгласуваност от МОН. Говоря и за ограниченията за децата, които са отпаднали от учебно заведение, наред с поддръжката за деца със специфични просветителни потребности и децата в риск. Училището, в което аз работя е 23-то СУ „ Фредерик Жолио-Кюри ” и мога да кажа, че сме построили психическа работа (2 логопеди, 8 ресурсни учители, 3 психолози, просветителни асистенти, които са включени посредством разнообразни стратегии, ангажирани са родители и студенти по логика на психиката ) – не е единствено един психолог. Идеята, че вършим нещо друго, обвързвано с помагане, някак си опълчва, основава разграничителна линия сред това, което се приема за задача на учебното заведение и нашата активност, обвързвана с помагане.

- Има ли напън от страна на Янка Такева към вашата колегия, усещаш ли боязън откакто писмото сложи синдикалния ви водач в светлината на прожекторите в не доста удобна светлина?

- Нека да кажа, че писмото беше качено да се популяризира като петиция в обществените мрежи. Под неговия текст останаха някои имена на сътрудници, в това число и моето. Има резултат, който сходно на кръговете на водата, се популяризира и въздейства. Същото е в чувството, че в случай че си подкрепил писмото с името си, може да си застрашен за работното си място, тъй като все едно, че ти си споделил нещо неприятно или си се конфронтирал с Янка Такева или просто " тя не ви харесва ", както имаше един коментар.

- Остарял ли е социално-педагогическият метод?

- Доколкото се стартира от наказване, с цел да се даде поддръжка, е стар. Така е написана частта в наредбата за приобщаващо обучение. Това основава една от огромните главоблъсканици. Първата реакция е наказването, а след това предоставяш поддръжка. Такъв модел не работи при децата. Той е доста замайващ. Той разделя и повече вреди на детето. Детето усеща, че му е отнета опцията да поправи или промени нещо в своето отношение и държание. Такъв модел няма по какъв начин да работи, тъй като лишава от опцията на детето да поеме отговорност за държанието и за себе си.

- Това ли е визията на Янка Такева за работа с деца? Тя потърси ли ви, извини ли ви се след писмото?

- Не ни е потърсила. Радвам се, че е подготвена за някакъв разговор. Ние не сме показани посредством официална общественост и единствения метод е тя да направи някакво обществено известие. Намирам за позитивна стъпка, че е подготвена за някакъв разговор, когато се ангажира да предложения наши представители на идващия отраслов съвет, с цел да се чуят всички участници в този развой. Такава среща освен би била потребна, с цел да се чуят нашите претенции, само че е значимо да се случи, тъй като ние настояваме да участваме в нормативните промени и други решения за нашата работа, които се вършат от МОН.

- Значи вие не й желаете оставката?

- Ние споделяме в писмото, че „ даже имаме подготвеност “ да желаяме оставката й. Ние, психолозите, не работим със закани и санкции, нашата функционалност е да включваме. Мога да кажа, че персонално за мен това с настояването на оставка на госпожа Такева ме кара да се усещам малко като в приказката на Елин Пелин за хитрец Гюро и умници юнаци, които тръгнали да хващат мечката, само че най-после се чудели имал ли е Гюро глава или е нямал. Въпреки, че не дребна част от сътрудниците са безапелационни и не могат повече да търпят това състояние, както и неналичието на каквато и да било чуваемост от страна на синдиката, в който членуват. Изразът препраща към нашето второ писмо до МОН, в което имахме доста ясно структурирани претенции с какво и за какво да участваме в подготовката на наредбите. Още там написахме, че имаме подготвеност за стачка. Тогава обаче политическата обстановка повлия на процеса, тъй като стана промяна на държавните управления.

Всъщност нашите претенции са ориентирани към министъра на образованието и науката. Надявам се след изявленията на госпожа Такева, отговорите на сътрудници, конфликтите в медиите и нашите реакции, това да стане допустимо посредством нейното ангажиране като ръководител на Синдиката на българските учители с въпросите, които слагаме.

- Как вие, учебните психолози, регулирате експанзията в учебно заведение? Вероятно доста родители мислят като Янка Такева, че не се справяте с експанзията в учебно заведение.

- Обратно на упованията на системата, че ние владеем някакви хватки и секрети техники, с които доста бързо можем да кажем нещо на детето, с цел да „ оправим нещата “, в действителност имаме потребност от пространство, с цел да беседваме с децата. Много постоянно, като ни пращат някое дете, споделят „ оправи го “. Помагат човешките срещи, в които детето може да изрече и да разбере проблемите. Само когато изричаш, можеш да си доближиш до нечия позиция. Мисията на учебното заведение е детето да откри своето предпочитание. Нашата работа е, като чуем, да можем да преценим и да насочим. Но първо би трябвало да изградим връзка на доверие.

 Има едно очакване в обществото, че ние, психолозите, би трябвало да тичаме по класните стаи да предлагаме помощта си. Няма по какъв начин да стане по този метод. Представете си обстановка, в която някой ви звъни на вратата и ви предлага помощ. Това не е нещо, което се харесва. Но включването ни в разнообразни действия на учебното заведение или на класа оказва помощ на децата да ни търсят. Детето си знае кой ще му помогне.

- Насилието има толкоз здрави корени в обществото ни, че надали вие, учебните психолози, ще ги извадите. Удобния провинен ли сте?

- Първо би трябвало да застанем на позиция, че ние не можем да изкореним експанзията, тъй като науките за индивида и логиката на психиката разказват експанзията като една мощ, която може да стане градивна. Тя е нещо, което може да ти дава психологична сила, с цел да създаваш. Агресията е част от нас като човешки същества. Ние не можем да съществуваме, в случай че няма нещо, против което да се бунтуваме, с цел да определим себе си, потребностите си, да се отделим от възрастните. Затова е необходим възрастният - с цел да има против кого да се бунтуваш. Бунтът на юношеството е точно това. Ако възрастният не е там, ти нараняваш себе си. Ако го няма на мястото му, може да се стигне до крайни прояви. Когато споделяме в писмото си „ да се отмести в страни “, нямаме поради единствено един водач да се отмести, а всички ние да се отместим в страни и да погледнем на проблемите от отдалеченост. Агресията е нещо, което може да бъде овладяно, а не изкоренено. И тук се намесваме непсихолозите. Как да се ръководи процеса в класа, каква подготвеност би трябвало да има учителя, с цел да ръководи връзките сред децата. Голямото неразорано поле в учебно заведение са връзките сред децата и това има директна връзка с експанзията и контролиране на възприятията.

Физическата среда в учебно заведение също има потребност от смяна, в случай че желаеме да променяме метода си в общуването с децата – в класните стаи ние към момента заставаме един против различен. Има разнообразни модели по света, само че би трябвало да кажа друга класна стая оказва помощ за разнообразни връзки. Не можем да имаме разнообразни връзки, в случай че сме в същата класна стая. Трябва да има и други пространства, с цел да влизаш в различен тип връзки. При скандинавския и други модели ни прави усещания, че има напълно друг вид класна стая и разнообразни връзки.

- Кой е основател на тези нови наредби, които бързо би трябвало да влязат в практиката, приложени от вас и вашите сътрудници?

- Управляващите, които вършат измененията, произлизащи от новия Закон за образованието. Тъй като наредбите се развиваха след това, всяко ново решение, което касае психолози и педагогичен съветници, се спуска за осъществяване. Проблемът, от една страна, е в неналичието на цялостна картина за измененията в работата на психолозите и съветниците, тъй че всеки един на работното си място да може да се подреди по отношение на новите условия. От друга страна, има упования от страна на шефовете на учебните заведения, които разчитат на тези експерти да дават бързи решения на настоящи проблеми. Така, че към нас има напън от вътрешната страна, което е разбираемо и неизбежно.

От трета страна е натискът от самата система, която ръководи този развой посредством инспекции от специалисти от районните ръководства на образованието, които натъртват на контрола, не толкоз да оказват методическа поддръжка и координират участниците.Искат се подготвени решения без да се регистрират многото неизяснени въпроси, които слагаме. В резултат на всички тези процеси, ние започнахме да се сплотяваме към общата позиция да желаеме да участваме в синхронизирането на наредбите. Изразихме я посредством няколко писма, изпратени до Министерство на образованието и до Комисията по обучение и науката - за присъединяване в основаването на тези регулативни правила. Считаме, че единствено по този метод могат да се осъществят измененията, които директно ни касаят, както и измененията свързани с поддръжката за личностно развиване в новия закон.

Инфо: www.glasove.com