„Титаник“ е открит от екип, който се е преструвал, че търси потъналия кораб
Всъщност Робърт Балард и хората му са изпълнявали секретна военна задача и търсенето на " Титаник " е било прикритие
Легендарното разкриване на останките на " Титаник " през 1985 година не е било просто научна експедиция, а съвършено проведено прикритие за секретна задача на Съединени американски щати по време на Студената война. Това стана ясно след разсекретяване на информацията десетилетия по-късно. Ръководителят на експедицията Робърт Балард и неговият сътрудник Жан-Луи Мишел в действителност са изпълнявали загадка задача на американските военноморски сили, преди да насочат прожекторите към най-известния транспортен съд в света.
Историята стартира, когато Балард, някогашен офицер от разузнаването на флота, търси финансиране за своята фантазия – да открие " Титаник ". Военните се съгласяват да обезпечат нужната техника и запаси, само че слагат едно строго изискване. Балард би трябвало първо да открие и инспектира останките на две потънали американски атомни подводници – " Трешър " (USS Thresher) и " Скорпион " (USS Scorpion).
Истината за двете подводници
Военноморските сили на Съединени американски щати са имали две съществени цели. Първо, те са желали да схванат дали нуклеарните реактори на плавателните съдове замърсяват океана. Второ, съществували са съмнения, че подводницата " Скорпион " може да е била потопена от Съветския съюз.
Екипът на Балард сполучливо локализира и двете подводници. При огледа на " Трешър " излиза наяве, че тя евентуално е потънала след механически срив в зареждането. Ситуацията със " Скорпион ", на борда на която умират 99 моряци, се оказва по-сложна. Откритите доказателства сочат, че предната част на подводницата е била наводнена, до момента в който задната е останала херметично затворена досега на имплозията под голямото налягане на дълбочината.
12 дни за " Титаник "
След като извършва секретната част от задачата, на Балард му остават единствено 12 дни, с цел да откри " Титаник ". Опитът от търсенето на подводниците обаче се оказва решителен. Океанографът вижда, че при потъването си подводниците са оставили големи полета от парчета поради подводните течения.
Вместо да търси корпуса на кораба, както са правили предходните експедиции, Балард взема решение да търси " следата " от парчета. Стратегията сработва и екипът открива " Титаник ", трансформирайки се в международна сензация.
" Военноморските сили в никакъв случай не са очаквали, че ще намеря 'Титаник', и когато това се случи, те започнаха да нервничат поради публичността ", признава Робърт Балард пред National Geographic през 2008 година, когато истината за задачата става ясно. " Но хората бяха толкоз съсредоточени върху легендата за 'Титаник', че по този начин и не навързаха нещата ", добавя откривателят.Така, до момента в който светът чества откриването на " непотопяемия " транспортен съд, американските военни съумяват да запазят в загадка една от най-важните си разследващи интервенции на морското дъно.
Легендарното разкриване на останките на " Титаник " през 1985 година не е било просто научна експедиция, а съвършено проведено прикритие за секретна задача на Съединени американски щати по време на Студената война. Това стана ясно след разсекретяване на информацията десетилетия по-късно. Ръководителят на експедицията Робърт Балард и неговият сътрудник Жан-Луи Мишел в действителност са изпълнявали загадка задача на американските военноморски сили, преди да насочат прожекторите към най-известния транспортен съд в света.
Историята стартира, когато Балард, някогашен офицер от разузнаването на флота, търси финансиране за своята фантазия – да открие " Титаник ". Военните се съгласяват да обезпечат нужната техника и запаси, само че слагат едно строго изискване. Балард би трябвало първо да открие и инспектира останките на две потънали американски атомни подводници – " Трешър " (USS Thresher) и " Скорпион " (USS Scorpion).
Истината за двете подводници
Военноморските сили на Съединени американски щати са имали две съществени цели. Първо, те са желали да схванат дали нуклеарните реактори на плавателните съдове замърсяват океана. Второ, съществували са съмнения, че подводницата " Скорпион " може да е била потопена от Съветския съюз.
Екипът на Балард сполучливо локализира и двете подводници. При огледа на " Трешър " излиза наяве, че тя евентуално е потънала след механически срив в зареждането. Ситуацията със " Скорпион ", на борда на която умират 99 моряци, се оказва по-сложна. Откритите доказателства сочат, че предната част на подводницата е била наводнена, до момента в който задната е останала херметично затворена досега на имплозията под голямото налягане на дълбочината.
12 дни за " Титаник "
След като извършва секретната част от задачата, на Балард му остават единствено 12 дни, с цел да откри " Титаник ". Опитът от търсенето на подводниците обаче се оказва решителен. Океанографът вижда, че при потъването си подводниците са оставили големи полета от парчета поради подводните течения.
Вместо да търси корпуса на кораба, както са правили предходните експедиции, Балард взема решение да търси " следата " от парчета. Стратегията сработва и екипът открива " Титаник ", трансформирайки се в международна сензация.
" Военноморските сили в никакъв случай не са очаквали, че ще намеря 'Титаник', и когато това се случи, те започнаха да нервничат поради публичността ", признава Робърт Балард пред National Geographic през 2008 година, когато истината за задачата става ясно. " Но хората бяха толкоз съсредоточени върху легендата за 'Титаник', че по този начин и не навързаха нещата ", добавя откривателят.Така, до момента в който светът чества откриването на " непотопяемия " транспортен съд, американските военни съумяват да запазят в загадка една от най-важните си разследващи интервенции на морското дъно.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ