SIX-A, Ден 16: Oстров Сахалин
Всъщност разказът за Сахалин би трябвало да стартира още от вечерта на предния ден – петнадесетият.
Полетът е по здрач, дистанцията до Сахалин е към два часа, отначало губим един час- колкото е часовата разлика със Сахалин. Коля ни е инструктирал, че на летището ще ни чака негов другар. Ще кара Ланд Ровър Дискавъри с рег. номер 007.Хм. Влизаме в контакт по телефона със Саша още на летището във Владивосток.
Когато планирахме пътуването, Сахалин беше под огромен въпрос. Включихме го с главната концепция да знаем, че сме били на този остров, защото нямаме по никакъв начин огромни упования нито за столицата Южно-Сахалинск, нито за времето там, нито за съществуването на забавни места за посещаване.
На по-късен стадий се зачудихме дали да не останем най-малко за две вечери – та ние кацаме късно вечерта и си тръгваме на другия ден привечер. Не намерихме и никой, който да даде съвет да останем повече.
Сега в самолета малко съжалявахме, че ще имаме към 20 часа на острова, в това число нощувката. Май трябваше да отидем и до Курилите отсам. Но късно е, либе, за китка. Следваме истинската стратегия.
Кацаме в 21.15 часа на възмалкото летище на Южно-Сахалинск. Имам доктрина, че скоростта, с която излиза багажът, е обратнопропорционална на размера на летището и тук не съм отчаян. След като ни се е изчакало чакалото, багажът е изплют на лентата и ние бързо излизаме на открито. А на открито не е студено, осветлението е извънредно незадоволително и се търсим по телефона със Саша. В последна сметка намираме черния Ланд Ровър, натоварваме дисагите и тръгваме. Саша е в средата на 50-те, висок и доста приказлив. Всъщност от взимането ни вечерта до оставането ни на другия ден, нашият хазаин съвсем непрекъснато разказваше за острова, бизнеса си, модерна Русия.
Саша получава от нас подарък бутилка български коняк, което на нас ще ни помогне и да понижим тежестта на багажа. Градът е запустял по това време, а естествен бул. води към центъра му. Скоро паркираме пред японския ресторант на Саша. Той към този момент е поръчал мезета по телефона, които ни чакат в малко сепаре. Ресторантът е значителен, а сепарето е типично японско. Започваме със няколко типа сашими – сурова риба звук, палтус (на български камбала), дива сьомга и скалопини. Тона е У торо – най- вкусната част от корема на рибата звук, както и най- скъпата в Япония. Морски салата и предястия със големи скалопини, каквито в никакъв случай не съм виждал, допълват трапезата.
![Six - A: Ден 13,14,15, Приключения във Владивосток]( "Six - A: Ден 13,14,15, Приключения във Владивосток")
Six - A: Ден 13,14,15, Приключения във Владивосток
Полетът ни за Владивосток е рано сутринта. Таксиметровият водач е Узбекистан, пристигнал в Камчатка на гурбет. Говореше, че сърцето му е та...
Саша споделя, а ние се трудим над извънредно съвършено приготвените и супер пресни риби и миди. Докато вечеряме, ми звъни съветски номер, евентуално от хотела. Моля Саша да им върне позвъняване, само че никой не подвига. След дълга и изтощителна вечеря, тръгваме за хотела. Във фоайето е сумрачно и рецепционистката излиза от сънливост с нашето навлизане. –Вие къде, няма места в хотела – ни посреща общително. Саша поема самодейността и изяснява, че имаме предплатени стаи. -Аз звънях, само че никой не ми отговори, в този момент е затворено – разпалена изяснява тьотката. Саша й демонстрира телефона си, че и той е звънял назад, само че също никой не дал отговор. Тонът на хотелиерката се покачва: – Хотелът е затворен, апелирам напуснете! Нашият съветски приятел за секунда се сепва, ние сме ококорени от това гостолюбие. -А вие имате ли мъж – хвърля й ръкавицата той. Идва и защитата. Женицата на рецепцията държи на своето, само че в последна сметка отстъпка пред Саша и правдата. Нощта е къса, въпреки всичко сме в Сахалин под 20 часа.
Сутринта Саша ни взима от хотела и тръгваме на обиколка из Сахалин. Островът е бил източник на петрол още в зората на 20 век. След руско-японската война през 1904-5 г, Русия губи и отстъпва половината Сахалин. С края на Втората международна война Сахалин още веднъж е част от Русия и Съюз на съветските социалистически републики. И през днешния ден обаче се усеща японското въздействие и по някогашната резиденция на японския губернатор, само че и по стоките – Хокайдо е на 45 мин със аероплан.
Първата ни спирка е езеро Тунайча, на юг от Южно-Сахалинск. Охотско море граничи с езерото, което е причина за хайверни визити на сьомга. Любопитни тюлени не са изключение и ние съумяваме да зърнем такива. Околните селца са попревзети от богати сахалинци, построили вили тук. Плажът сред Охотско море и езерото би бил презастроен за дни в случай че беше в България – необятен, дълъг и луксозен.
Минаваме през един от новите квартали на Южно-Сахалинск, който не е доста друг от богат американски квартал със своите къщи и тихи улици, с цел да се качим на близката ниска планина, наречена Планински въздух. Целият град се е изтегнал в долината по-долу и от птичи взор се виждат новите градежи – на блокове или административни здания. Свързано с въжен превоз, мястото предлага писти за феновете на зимни спортове.
Пазарът на Южно-Сахалинск не се отличава по нищо от другите места, които посетихме. Многобройни щандове оферират тематични артикули – морски артикули или месо, или млечни. Ние сме захласнати от морското многообразие и най-много от цените. Килограм великански пресни скалопини е 2000 рубли или под 50 лв., чевръсти лели оферират от хайвер на кг до пушена глава на камбала. Макар и мъчно, откриваме и картички, с цел да спазя традицията си да адресирам физическа картичка на другар и на наследника.
![SIX-A Ден 12, финален ден в Камчатка]( "SIX-A Ден 12, финален ден в Камчатка")
SIX-A Ден 12, финален ден в Камчатка
Днес планираме да посетим Халактирския плаж на североизток от Петропавловск. Пътят след столицата бързо се трансформира в черна линия тиня,...
Центърът на Южно-Сахалинск е отражение на самата Русия – музей, настанен в някогашната резиденция на японския губернатор, паметник на Ленин, одеве приключена катедрала с позлатени и посинени кубета. Може би и поради страхотното време, градът ни се вижда бодър и привлекателен, цялостен с живот и вяра. Заради добивите от петрол, бюджета на Сахалин бил повече от задоволителен.
Спираме още веднъж в ресторанта на Саша, а след това посещаваме и два музея – Краеведският музей и историческия парк Русия – моя история. Вторият музей е отдаден на историята на Русия. Интерактивни прожекции водят посетителите от основаването на страната до наши дни – готин метод да разкажеш за събития, проточили се във вековете. Може би две неща заслужават да се упоменат – съвсем във всеки интервал имаше секция каква е била площта на Русия първоначално и каква е станала. България присъстваше на картите на две места – също прелюбопитен факт.
За мен беше забавно да се срещна с прочита на локалните историци с Руско-турската война, която довежда до автономност на част от България.
Южно-Сахалинск и Сахалин се оказаха приятна изненада с чистия и спретнат град, красива природа и обновяваща се инфраструктура. Със сигурност нашият хазаин направи визитата ни пълноценно и на високо равнище. Дължахме му благодарности, както и на Коля. Сбогувахме се на летището и се подготвихме за дългия полет до Москва.
Полетът е по здрач, дистанцията до Сахалин е към два часа, отначало губим един час- колкото е часовата разлика със Сахалин. Коля ни е инструктирал, че на летището ще ни чака негов другар. Ще кара Ланд Ровър Дискавъри с рег. номер 007.Хм. Влизаме в контакт по телефона със Саша още на летището във Владивосток.
Когато планирахме пътуването, Сахалин беше под огромен въпрос. Включихме го с главната концепция да знаем, че сме били на този остров, защото нямаме по никакъв начин огромни упования нито за столицата Южно-Сахалинск, нито за времето там, нито за съществуването на забавни места за посещаване.
На по-късен стадий се зачудихме дали да не останем най-малко за две вечери – та ние кацаме късно вечерта и си тръгваме на другия ден привечер. Не намерихме и никой, който да даде съвет да останем повече.
Сега в самолета малко съжалявахме, че ще имаме към 20 часа на острова, в това число нощувката. Май трябваше да отидем и до Курилите отсам. Но късно е, либе, за китка. Следваме истинската стратегия.
Кацаме в 21.15 часа на възмалкото летище на Южно-Сахалинск. Имам доктрина, че скоростта, с която излиза багажът, е обратнопропорционална на размера на летището и тук не съм отчаян. След като ни се е изчакало чакалото, багажът е изплют на лентата и ние бързо излизаме на открито. А на открито не е студено, осветлението е извънредно незадоволително и се търсим по телефона със Саша. В последна сметка намираме черния Ланд Ровър, натоварваме дисагите и тръгваме. Саша е в средата на 50-те, висок и доста приказлив. Всъщност от взимането ни вечерта до оставането ни на другия ден, нашият хазаин съвсем непрекъснато разказваше за острова, бизнеса си, модерна Русия.
Саша получава от нас подарък бутилка български коняк, което на нас ще ни помогне и да понижим тежестта на багажа. Градът е запустял по това време, а естествен бул. води към центъра му. Скоро паркираме пред японския ресторант на Саша. Той към този момент е поръчал мезета по телефона, които ни чакат в малко сепаре. Ресторантът е значителен, а сепарето е типично японско. Започваме със няколко типа сашими – сурова риба звук, палтус (на български камбала), дива сьомга и скалопини. Тона е У торо – най- вкусната част от корема на рибата звук, както и най- скъпата в Япония. Морски салата и предястия със големи скалопини, каквито в никакъв случай не съм виждал, допълват трапезата.
Полетът ни за Владивосток е рано сутринта. Таксиметровият водач е Узбекистан, пристигнал в Камчатка на гурбет. Говореше, че сърцето му е та...
Саша споделя, а ние се трудим над извънредно съвършено приготвените и супер пресни риби и миди. Докато вечеряме, ми звъни съветски номер, евентуално от хотела. Моля Саша да им върне позвъняване, само че никой не подвига. След дълга и изтощителна вечеря, тръгваме за хотела. Във фоайето е сумрачно и рецепционистката излиза от сънливост с нашето навлизане. –Вие къде, няма места в хотела – ни посреща общително. Саша поема самодейността и изяснява, че имаме предплатени стаи. -Аз звънях, само че никой не ми отговори, в този момент е затворено – разпалена изяснява тьотката. Саша й демонстрира телефона си, че и той е звънял назад, само че също никой не дал отговор. Тонът на хотелиерката се покачва: – Хотелът е затворен, апелирам напуснете! Нашият съветски приятел за секунда се сепва, ние сме ококорени от това гостолюбие. -А вие имате ли мъж – хвърля й ръкавицата той. Идва и защитата. Женицата на рецепцията държи на своето, само че в последна сметка отстъпка пред Саша и правдата. Нощта е къса, въпреки всичко сме в Сахалин под 20 часа.
Сутринта Саша ни взима от хотела и тръгваме на обиколка из Сахалин. Островът е бил източник на петрол още в зората на 20 век. След руско-японската война през 1904-5 г, Русия губи и отстъпва половината Сахалин. С края на Втората международна война Сахалин още веднъж е част от Русия и Съюз на съветските социалистически републики. И през днешния ден обаче се усеща японското въздействие и по някогашната резиденция на японския губернатор, само че и по стоките – Хокайдо е на 45 мин със аероплан.
Първата ни спирка е езеро Тунайча, на юг от Южно-Сахалинск. Охотско море граничи с езерото, което е причина за хайверни визити на сьомга. Любопитни тюлени не са изключение и ние съумяваме да зърнем такива. Околните селца са попревзети от богати сахалинци, построили вили тук. Плажът сред Охотско море и езерото би бил презастроен за дни в случай че беше в България – необятен, дълъг и луксозен.
Минаваме през един от новите квартали на Южно-Сахалинск, който не е доста друг от богат американски квартал със своите къщи и тихи улици, с цел да се качим на близката ниска планина, наречена Планински въздух. Целият град се е изтегнал в долината по-долу и от птичи взор се виждат новите градежи – на блокове или административни здания. Свързано с въжен превоз, мястото предлага писти за феновете на зимни спортове.
Пазарът на Южно-Сахалинск не се отличава по нищо от другите места, които посетихме. Многобройни щандове оферират тематични артикули – морски артикули или месо, или млечни. Ние сме захласнати от морското многообразие и най-много от цените. Килограм великански пресни скалопини е 2000 рубли или под 50 лв., чевръсти лели оферират от хайвер на кг до пушена глава на камбала. Макар и мъчно, откриваме и картички, с цел да спазя традицията си да адресирам физическа картичка на другар и на наследника.
Днес планираме да посетим Халактирския плаж на североизток от Петропавловск. Пътят след столицата бързо се трансформира в черна линия тиня,...
Центърът на Южно-Сахалинск е отражение на самата Русия – музей, настанен в някогашната резиденция на японския губернатор, паметник на Ленин, одеве приключена катедрала с позлатени и посинени кубета. Може би и поради страхотното време, градът ни се вижда бодър и привлекателен, цялостен с живот и вяра. Заради добивите от петрол, бюджета на Сахалин бил повече от задоволителен.
Спираме още веднъж в ресторанта на Саша, а след това посещаваме и два музея – Краеведският музей и историческия парк Русия – моя история. Вторият музей е отдаден на историята на Русия. Интерактивни прожекции водят посетителите от основаването на страната до наши дни – готин метод да разкажеш за събития, проточили се във вековете. Може би две неща заслужават да се упоменат – съвсем във всеки интервал имаше секция каква е била площта на Русия първоначално и каква е станала. България присъстваше на картите на две места – също прелюбопитен факт.
За мен беше забавно да се срещна с прочита на локалните историци с Руско-турската война, която довежда до автономност на част от България.
Южно-Сахалинск и Сахалин се оказаха приятна изненада с чистия и спретнат град, красива природа и обновяваща се инфраструктура. Със сигурност нашият хазаин направи визитата ни пълноценно и на високо равнище. Дължахме му благодарности, както и на Коля. Сбогувахме се на летището и се подготвихме за дългия полет до Москва.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ