Всъщност понякога успехът е и там, където мечтите не са

" Всъщност от време на време триумфът е и там, където фантазиите не са се случили. Да имаш фантазии и да ги сбъдваш, да имаш фантазии и да не успяваш да ги случиш - всичко това са уроци. Най-важното, съгласно мен, е да продължаваш да вървиш. Да падаш, да ставаш, да бъркаш, само че да продължаваш. И триумфите, и неуспехите са нещо положително ", думите са на актрисата Теодора Духовникова пред уеб страницата Woman.bg.

" Лошо е само да стоиш на едно място и да не мърдаш, да оставиш живота да се случва някъде отвън теб, да спреш да искаш да променяш, да научиш нещо ново, да преживееш нещо друго. Защото съгласно мен, триумфът е път, пътешестване, премеждие. И всичко в живота е в действителност по този начин ", споделя актрисата.

- Вие сте една от най-обичаните родни актриси, тежи ли ви от време на време упованието на феновете да бъдете постоянно съвършена, постоянно във форма, постоянно звезда?



- Никак не ми тежи, тъй като не се насилям да го върша, когато е ненужно. Ето да вземем за пример, когато не съм на работа и съм в отмора, в никакъв случай не може да ме видите с грим. Слагам едни дънки, тениска, вързвам косата на опашка и толкоз. Не схващам себе си по някакъв специфичен метод, единствено тъй като съм актриса, метод, който да изисква някакво “специално показване " или “специален метод на живот ". Да, усещам се специфична в очите на някои хора, само че то е тъй като ме обичат, не по някакви други аргументи. Да се чувстваш обичан, единствено това е особено. И тогава си в действителност хубав, тъй като това дава един друг искра в очите, дава убеденост и излъчваш някакво изключително успокоение и мощ.

- През последните седмици ви виждаме на дребния екран в ролята на Мириам от сериала “Войната на буквите ". Разкажете малко повече за снимачния развой, феновете към този момент видяха няколко епизода, само че какво остава отвън кинолентата?



- Когато прочетох сюжета останах безмълвна няколко минути - не можех да осъзная каква е тази жена - Мариам. Нещо приблизително сред страшилище и паднал ангел. Едно нежно създание с неистова мощ, един безспорен “сървайвър ", който не разрешава на никаква обстановка или човек да го срине. Нещо като котките - в никакъв случай не падат по тил и имат по 9 живота.

И, несъмнено, незабавно пожелах да изиграя тази жена. На секундата. И по време на фотосите Мариам ми беше доста любопитна, пробвах се да схвана за какво е такава. Беше ми и смешна и страшна и в същото време ми ставаше мъчително за нея, тъй като тя има големи рани в предишното си, които са я трансформирали и са я създали това, което е. Така че за мен този персонаж беше извънредно трогателен и се веселя, че ми се случи.

- Като всичко в България и този сериал получи разнопосочни отзиви от критиците. Кой е вашият лакмус за това дали една поредност е сполучлива? Гледаемостта, мнението на другари, вашето лично мнение… Кого обичате да питате “Хареса ли ти "?

- След време постоянно се схваща дали един сериал е бил сполучлив, или не. Има сериали, които помним и такива, за които дори не се сещаме. По принцип, до момента в който гледаме един сериал, естествените зрителски реакции са две - харесва ми, не ми харесва, ще го виждам или няма да го виждам. При " Войната на Буквите " обаче се случи нещо друго, реакциите са доста повече от две и доста по-бурни. И това е обикновено, тъй като става дума за история, за минало, а ние не сме привикнали да гледаме на екран наши истории от предишното, просто тъй като не се вършат такива. И когато се появи нещо такова - хората чакат в него да има всичко. Всичко, което са си представяли. А то няма по какъв начин да е по този начин.

В други страни, където вършат доста повече такива филми, всеки екип избира друг метод да приказва за това минало. Някои го описват посредством епични борби, други единствено през любовни истории да вземем за пример, трети пък се заиграват с костюмите и по този начин нататък. Има и мега продукции, които пък събират всичките тези неща. И феновете там са привикнали да гледат филми с всевъзможни исторически сюжети и ги одобряват обикновено - просто ги харесват или не ги харесват и толкоз.

И при нас ще стане по този начин след време, уповавам се да продължат да се вършат такива неща и всеки идващ план ще става все по-добър, сигурно. Пък и историята по принцип е доста плодородна за кино сюжети и не инцидентно толкоз доста сценаристи по света се обръщат към нея за ентусиазъм.

- Историята във “Войната на буквите " е повече от завладяваща, бяхте ли чели книгата на Людмила Филипова преди старта на фотосите?



- Не, не съм осведомена с романа.

- Коя беше най-трудната ви сцена от кино лентата? Можете ли да ни я споделите?



- За Мариам предстоят доста забавни моменти - на обич, на боязън, на смут даже. За нея “няма успокоение " в нито една серия, плевел и динамичен живот ѝ е предназначен от сценаристите. 

- Кога в живота си казвате: Аз съм една мощна жена и ще се оправя с това?



- Всеки път, когато се случва нещо неприятно, за жалост, а такива тествания се случват, няма по какъв начин. Но когато имаш деца, имаш фантазии за случване - няма по какъв начин просто да се предадеш. В такива моменти си повтаря, какъв брой мощно обичам живота и какъв брой мощ има в мен, мощ, за която даже не допускам, само че тя си е някъде там, вътре в мен и в случай че я повикам, тя е подготвена да ми помогне да мина и през това.

- Вашият метод да отпускате след тежко зрелище в театъра?



- С приятелите ми, някъде на открито или в къщи, с чаша вино и някой прекрасен филм.