Черна Вест От Сега: Много Тъжно, Дълбоки Съболезнования. Журналистката Лияна Панделиева Изгуби Най-Близък Човек
Всъщност никой не може да знае в профил какво, по кое време и по какъв начин се счупва необратимо в връзките сред хората. Кръвта сама по себе си не е задоволителна, с цел да са хората близки, признателни, признателни и правилни.
Така, както кръвни родственици се ненавиждат, а в историята също по този начин се и колят, по този начин осиновени деца и нови фамилии могат да са мястото, където строшен човек да зарастне и още веднъж да бъде на мястото си.
Днес погребахме другар. Колко непосредствен? Толкова, че никой не си даваше сметка, че без него не си представяме идващия ден на конната база. От толкоз години се знаем, че никой не си мисли за това, че сме си свои и се разбираме без да си приказваме, а с взор.
Толкова наш, че знаеше за всекиго какво му е на душата единствено като го види на влизане в конюшнята. Беше занимателен, ужасно харесваше хард рок и танцуваше от сърце с лудо мятане на главата и свирене на дървената ръкохватка на метла.
Той си отпътува от нас по този начин бързо, че по божията благосклонност не разбра, че това му се случва. Знаехме, че децата му са някъде другаде, някъде, където той не отива и откъдето те не идват.
И когато умря, ние се оказахме неговото семейство. Събрахме се за последното довиждане. Затрупахме го с цветя в църквата, а измежду нас в храма беше и мюсюлманинът, който също държеше свещичка в ръка. Семействата са дружно и когато плачат и не мислят кой в чий храм е влезнал.
Когато колоната коли потегли след катафалката към гробищата, на остарялото си колело, паралелно с нас, потегли и ромът, който до наскоро работеше при нас, само че се пенсионира. Той е със болести, поради които колкото да се движи към този момент, само че просто натискаше педалите, и караше след катафалката.
Защо започнах от укорната история за сина, който не отишъл на 90-тия рожден ден на татко си? Защото фамилията е нещо друго и то е по-голямо от датите, от мотивите, от явните аргументи, заради които даже скараните родственици се събират.
Семейството е чувството, че някой е неизменима част от живота ти, че сте свои, че сте подготвени да сте там, където сте нужни, тъй като обичта не предстои на дисекция – тя си е там.
Вчера, до момента в който яздех и се чудех дали навръх това място да накарам коня да извърши нещо, внезапно го видях – седеше на стола до вратата на закрития манеж и го чух да споделя: „ Ай, бутни го тоя кон, бе! Айде! “
Усмихнах се, притиснах с крайници и конят полетя напред “, изля болката си в мрежата Лияна Панделиева.
Така, както кръвни родственици се ненавиждат, а в историята също по този начин се и колят, по този начин осиновени деца и нови фамилии могат да са мястото, където строшен човек да зарастне и още веднъж да бъде на мястото си.
Днес погребахме другар. Колко непосредствен? Толкова, че никой не си даваше сметка, че без него не си представяме идващия ден на конната база. От толкоз години се знаем, че никой не си мисли за това, че сме си свои и се разбираме без да си приказваме, а с взор.
Толкова наш, че знаеше за всекиго какво му е на душата единствено като го види на влизане в конюшнята. Беше занимателен, ужасно харесваше хард рок и танцуваше от сърце с лудо мятане на главата и свирене на дървената ръкохватка на метла.
Той си отпътува от нас по този начин бързо, че по божията благосклонност не разбра, че това му се случва. Знаехме, че децата му са някъде другаде, някъде, където той не отива и откъдето те не идват.
И когато умря, ние се оказахме неговото семейство. Събрахме се за последното довиждане. Затрупахме го с цветя в църквата, а измежду нас в храма беше и мюсюлманинът, който също държеше свещичка в ръка. Семействата са дружно и когато плачат и не мислят кой в чий храм е влезнал.
Когато колоната коли потегли след катафалката към гробищата, на остарялото си колело, паралелно с нас, потегли и ромът, който до наскоро работеше при нас, само че се пенсионира. Той е със болести, поради които колкото да се движи към този момент, само че просто натискаше педалите, и караше след катафалката.
Защо започнах от укорната история за сина, който не отишъл на 90-тия рожден ден на татко си? Защото фамилията е нещо друго и то е по-голямо от датите, от мотивите, от явните аргументи, заради които даже скараните родственици се събират.
Семейството е чувството, че някой е неизменима част от живота ти, че сте свои, че сте подготвени да сте там, където сте нужни, тъй като обичта не предстои на дисекция – тя си е там.
Вчера, до момента в който яздех и се чудех дали навръх това място да накарам коня да извърши нещо, внезапно го видях – седеше на стола до вратата на закрития манеж и го чух да споделя: „ Ай, бутни го тоя кон, бе! Айде! “
Усмихнах се, притиснах с крайници и конят полетя напред “, изля болката си в мрежата Лияна Панделиева.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ