Аз съм силна, но душата ми е уморена
Всъщност думата „ отмалялост “ не е задоволителна да опише положението, което изпитвам сега. Тази отмалялост е освен това от елементарна физическа изхабеност. Това е възприятие на психическа и прочувствена опустошеност. Уморих се да бъда мощна. Уморих се всеки ден да поставям усмивката на лицето си и да играя ролята на Супер-жена на всички места и за всеки.
И в този момент тази маска спи с мен. Чувствам се изгубена и неуверена в себе си и не зная накъде да продължа. Твърде дълго пренебрегнах своите същински усеща и в този момент ми се постанова да разнищя следствията от своята самозаблуда.
Написах толкоз доста публикации за алфа-жената: мощната, самостоятелна, самодостатъчна. Не звучи зле, нали?
Но аз в никакъв случай не съм желала да бъда такава, само че животът ме принуди да заприличам на героините на моите публикации, въпреки този облик да ме плаши от самото ми детство. Наложи ми се да се науча да бъда мощна, тъй като нямаше нито един човек, на чието рамо да се опра в сложни житейски обстановки.
И ето в този момент се усещам изхабена и изгубена, задавайки си въпроса, съществува ли подобен човек, на който в действителност мога да се опра, който да стане за мен този, който аз бях за другите?
Винаги съм играла ролята на безупречна жена, която може да реши всеки проблем. И хората са привикнали да ме виждат тъкмо такава. Те са привикнали да ме виждат способна и способена. Но душата ми е изтощена, до момента в който те ме виждат постоянна и сигурна, от вътрешната страна аз се раздирам.
Струва ми се, че съм прекарала целия си живот, пробвайки се да потвърдя на себе си, че съм мощен човек и че съществуването на мощ е задоволително изискване за благополучие. Похабих толкоз доста сила, с цел да оправдая високите упования от себе си, толкоз постоянно пренебрегнах своите същински страсти, че в този момент се усещам доста изтощена.
Когато се стараете да бъдете мощни, нормално потискате своите стремежи, мисли, а от време на време и вътрешните си чувства. Когато от самото начало би трябвало да бъдете мощни, на практика се лишавате от опцията да се откриете пред някого и да разкажете всичко, което се е натрупало в душата ви.
Разбирате, че това единствено ще провокира изненада измежду хората, които сами имат потребност от вашата поддръжка. В последна сметка се затваряте в себе си, до момента в който не достигнете цялостна прочувствена опустошеност.
Истината е, че всички ни е необходим, който е най-малко малко по-силен от нас. Да, използвах думата „ НУЖЕН “ – дума, от която бягах по този начин дълго, тъй като ми се струваше, че има негативен нюанс.
Но с времето разбрах, че да проявяваш уязвимост понякога е обикновено. Въпреки че преди се опасявах да си помисля, че някой може да се досети за моите слаби страни. И се замислих, ами в случай че някой види моята кървяща рана? Какво ще стане, в случай че някой разбере за моите най-съкровени фантазии и стремежи?
И всички тези мисли ме накараха да се откажа от непрекъснатото бягство от самата себе си и да се отдам на желанието да бъда уязвима.
Сега разбирам, че желая да се грижат за мен. И не става дума за материална грижа – имам нужда от мощни ръце, които да ме прегърнат в края на тежък ден и глас, който да ми каже, че всичко е наред. Аз съм самостоятелна във финансов проект, само че повече няма да нося маската на душевен стоманен човек. Да, желая да бъда обгрижвана от някой.
Няма нищо ужасно в това някой да е до вас, да се грижи за вас. В това няма нищо срамно. Това е демонстрация на мощ, а не на уязвимост.
Това е по-скоро силата, че всички се нуждаем от някого, който да ни припомня, че е окей да не бъдеш мощен от самото начало. Това е силата на любовта.
И несъмнено, можете да продължите да бъдете образец за мощен човек за близките. Но на първо място, че разчитате на вътрешна мощ, която ще можете да поддържате.
Митци Ернандес
