Чести вродени сърдечни малформации – какво представляват и как се лекуват?
Вродените сърдечни болести са постоянно срещани в детска възраст. Те се намират на второ място след всички вродени болести. Може да се следят при 8 на всеки 1000 новородени, което, съотнесено към нашата страна, приказва за към 440 деца при междинна раждаемост от към 55000 новородени на година.
Най-често следените аномалии в практиката са свързани с непълното затваряне на форамен овале, който е отворен по време на вътреутробното ни развиване. Може би на второ място са болесттите, свързани с целостта на преградата, отделяща лявата и дясната част на сърцето.
Друг тип особеност включва неправилното структурно и функционално развиване на клапния уред на сърцето. Може да следим и свиване на аортата, което се назовава коарктация. Срещат се и по-тежки болести, които могат да съчетават няколко разнообразни малформации в себе си. Такова заболяване е да вземем за пример тетралогията на Фало.
Персистиращ форамен овале. Това е един от по-често срещаните сърдечни недостатъци. Форамен овале служи по време на развиването на фетуса и съставлява дупка сред лявото и дясното предсърдие и до раждането на детето е нужен за вярната циркулация на кръвта. След раждането на бебето обаче този отвор би трябвало да се затвори в първите няколко месеца. При 25% от хората тази дупка не се затваря в никакъв случай изцяло. По принцип отвореният форамен овале не води до съществени затруднения и в множеството случаи не се постанова инвазивно лекуване. На пациентите се предлага постоянно следене посредством ехокардиография.
Друго постоянно срещано заболяване е септалният недостатък на междукамерната бариера или междупредсърдната бариера. При септалните недостатъци имаме връзка сред лявата и дясната част на сърцето. Комуникацията може да бъде както на предсърдно равнище, по този начин и на камерно равнище. От размера на септалния недостатък зависи степента на признаците. В множеството случаи имаме прекосяване на кръв от лявата част на сърцето към дясната, защото налягането в левите кухини на сърцето е по-високо, в сравнение с в десните. Ако размерът на септалния недостатък не е огромен, пациентите се следят от време на време. При появяването на признаци или увеличение размера на септалния недостатък, пациентът се насочва за оперативно лекуване. В нашия център методът към такива интервенции е минимално инвазивният, което е по-щадящо за пациента и съкратява възстановителният му следоперативен интервал.
Аортна стеноза е друго относително постоянно публикувано заболяване. Тя се характеризира със притеснение на аортния клапен пръстен, което води до затруднено прекосяване на кръв от лявата камера на сърцето в аортата. Неправилното развиване в устройството на клапния уред на сърцето може да докара до образуването както на свиване, по този начин и може да се следи пропускане на кръв през тях. Има група от пациенти, при които клапните болести не са диагностицирани по една или друга причина. Също по този начин има група от пациенти, при които клапните пороци са в по-лека степен изразени. Тази група се наблюдава и се подлага на оперативно лекуване при нужда. В клиниката, в която работя, следим наклонност от ден на ден младежи да имат потребност от оперативно лекуване на своите клапни пороци, като тук влизат и пациенти със заболяване на митралната клапа. Добрата вест за тях е, че ние сме от дребното центрове, които можем да им предложим нов и съвременен метод на лекуване. Нашите желания са от ден на ден пациенти да се оперират с миниинвазивен метод, защото имаме вяра, че това е бъдещето на всяка хирургия.
Коарктация на аортата. Аортата е най-големият кръвоносен съд и тя служи за преместване на артериална кръв от лявата камера към всички елементи на тялото. Коарктация на аортата може да следим по време на развиване на фетуса, като това се характеризира със свиване на аортата и тя не може да придвижва вярно кръвта от лявата камера.
Едно от тежките вродени сърдечни болести е тетралогия на Фало. При нея имаме четири сърдечни дефекта – стеноза на белодробната артерия, задебеляване на стената на дясната камера, съществуване на връзка сред дясна и лява камера, погрешно разположение на аортата, която вместо да носи единствено артериална кръв, носи смесена кръв, което е причина за това децата с подобен недостатък да наподобяват леко синкави, заради недоброто кръвоснабдяване.
Поставянето на диагнозата в някои случаи се прави незабавно след раждането, само че в доста други се постанова диагностицирането в по-напреднала възраст. Това е повода да следим тези болести при огромни хора. Благодарение на феталната ехокардиография, откриването на вродените сърдечни малформации става още в ранните стадии на бременността. При тежки малформации се предлага преустановяване на бременността. Най-честите признаци, които насочват вниманието ни към присъщ сърдечен недостатък, са смяна в сърдечните тонове и съществуване на патологични шумове, усложнения в храненето, закъснение във физическото развиване, цианоза и изнемощялост. Хипоксията или количеството на О2 в циркулиращата кръв в нашето тяло е водещият аршин, който разделя детските вродени малформации на две съществени групи. Според степента на хипоксия, болесттите се разделят на две групи – цианотични и ацианотични. Съвременните инструментални техники разрешават бързо и тъкмо слагане на диагноза. В диагностичния проект влизат опитът на лекуващия доктор и поредност от инструментални проучвания, които доста понижават опцията за пропускане на скрити признаци или болестни промени по сърцето. В такива условия може да се приложат общоприетите рентгенографски и електрокардиографски проучвания, при които се виждат характерни промени в проводимостта на сърцето и структурата на сърдечната сянка. Ехокардиографията разрешава до 99% акуратност при обзор на детето и слагане на диагнозата. В някои случаи може да се наложи приложението на компютърна томография, за оптимално диагностично уточняване на казуса. Сърдечната катетеризация е способ, който се ползва рядко. Използва се за преценка на индикациите за оперативно лекуване и какво в действителност да бъде лекуването – палиативно или коренно.
В средата на предишния век, с напредването на сърдечната хирургия, стартира да се ползва все по необятно оперативно лекуване при пациенти с вродени сърдечни малформации, изключително при цианотичните вродени сърдечни малформации, при които смъртността е била висока. В днешно време медицината напредва с бързи темпове и търпи бурно развиване, което за наше благополучие разрешава все по-ранно и по-точно да диагностицираме и лекуваме сърдечните пороци. Напредъкът в тази област направи сърдечните интервенции по-достъпни и безвредни. Интервенционалното лекуване е способ на избор при пациенти с дребни персистиращи септални недостатъци. То разрешава бързо възобновяване на пациентите след процедурата. Пациентите с по-големи по мярка септални недостатъци са показани за сърдечна хирургия. В днешно време минималноинвазивният метод е по-щадящ за пациента във връзка с оперативната контузия и кръвозагуба, като дава опция за по-бързо възобновяване и не постанова никакви двигателни ограничавания в ранния следоперативен интервал. В момента минимално инвазивната кардиохирургия е допустима при 100% от пациентите с аортна стеноза, атриосептален недостатък, аневризми на възходящата аорта, митрални клапни пороци и съчетано засягане на аортна и трикуспидална клапи. Опитът на екипите и инструментариума, с които разполагаме, води до непрекъснато увеличение броя на пациентите и типа на процедурите, реализирани с минимално инвазивен действен достъп.
Най-често следените аномалии в практиката са свързани с непълното затваряне на форамен овале, който е отворен по време на вътреутробното ни развиване. Може би на второ място са болесттите, свързани с целостта на преградата, отделяща лявата и дясната част на сърцето.
Друг тип особеност включва неправилното структурно и функционално развиване на клапния уред на сърцето. Може да следим и свиване на аортата, което се назовава коарктация. Срещат се и по-тежки болести, които могат да съчетават няколко разнообразни малформации в себе си. Такова заболяване е да вземем за пример тетралогията на Фало.
Персистиращ форамен овале. Това е един от по-често срещаните сърдечни недостатъци. Форамен овале служи по време на развиването на фетуса и съставлява дупка сред лявото и дясното предсърдие и до раждането на детето е нужен за вярната циркулация на кръвта. След раждането на бебето обаче този отвор би трябвало да се затвори в първите няколко месеца. При 25% от хората тази дупка не се затваря в никакъв случай изцяло. По принцип отвореният форамен овале не води до съществени затруднения и в множеството случаи не се постанова инвазивно лекуване. На пациентите се предлага постоянно следене посредством ехокардиография.
Друго постоянно срещано заболяване е септалният недостатък на междукамерната бариера или междупредсърдната бариера. При септалните недостатъци имаме връзка сред лявата и дясната част на сърцето. Комуникацията може да бъде както на предсърдно равнище, по този начин и на камерно равнище. От размера на септалния недостатък зависи степента на признаците. В множеството случаи имаме прекосяване на кръв от лявата част на сърцето към дясната, защото налягането в левите кухини на сърцето е по-високо, в сравнение с в десните. Ако размерът на септалния недостатък не е огромен, пациентите се следят от време на време. При появяването на признаци или увеличение размера на септалния недостатък, пациентът се насочва за оперативно лекуване. В нашия център методът към такива интервенции е минимално инвазивният, което е по-щадящо за пациента и съкратява възстановителният му следоперативен интервал.
Аортна стеноза е друго относително постоянно публикувано заболяване. Тя се характеризира със притеснение на аортния клапен пръстен, което води до затруднено прекосяване на кръв от лявата камера на сърцето в аортата. Неправилното развиване в устройството на клапния уред на сърцето може да докара до образуването както на свиване, по този начин и може да се следи пропускане на кръв през тях. Има група от пациенти, при които клапните болести не са диагностицирани по една или друга причина. Също по този начин има група от пациенти, при които клапните пороци са в по-лека степен изразени. Тази група се наблюдава и се подлага на оперативно лекуване при нужда. В клиниката, в която работя, следим наклонност от ден на ден младежи да имат потребност от оперативно лекуване на своите клапни пороци, като тук влизат и пациенти със заболяване на митралната клапа. Добрата вест за тях е, че ние сме от дребното центрове, които можем да им предложим нов и съвременен метод на лекуване. Нашите желания са от ден на ден пациенти да се оперират с миниинвазивен метод, защото имаме вяра, че това е бъдещето на всяка хирургия.
Коарктация на аортата. Аортата е най-големият кръвоносен съд и тя служи за преместване на артериална кръв от лявата камера към всички елементи на тялото. Коарктация на аортата може да следим по време на развиване на фетуса, като това се характеризира със свиване на аортата и тя не може да придвижва вярно кръвта от лявата камера.
Едно от тежките вродени сърдечни болести е тетралогия на Фало. При нея имаме четири сърдечни дефекта – стеноза на белодробната артерия, задебеляване на стената на дясната камера, съществуване на връзка сред дясна и лява камера, погрешно разположение на аортата, която вместо да носи единствено артериална кръв, носи смесена кръв, което е причина за това децата с подобен недостатък да наподобяват леко синкави, заради недоброто кръвоснабдяване.
Поставянето на диагнозата в някои случаи се прави незабавно след раждането, само че в доста други се постанова диагностицирането в по-напреднала възраст. Това е повода да следим тези болести при огромни хора. Благодарение на феталната ехокардиография, откриването на вродените сърдечни малформации става още в ранните стадии на бременността. При тежки малформации се предлага преустановяване на бременността. Най-честите признаци, които насочват вниманието ни към присъщ сърдечен недостатък, са смяна в сърдечните тонове и съществуване на патологични шумове, усложнения в храненето, закъснение във физическото развиване, цианоза и изнемощялост. Хипоксията или количеството на О2 в циркулиращата кръв в нашето тяло е водещият аршин, който разделя детските вродени малформации на две съществени групи. Според степента на хипоксия, болесттите се разделят на две групи – цианотични и ацианотични. Съвременните инструментални техники разрешават бързо и тъкмо слагане на диагноза. В диагностичния проект влизат опитът на лекуващия доктор и поредност от инструментални проучвания, които доста понижават опцията за пропускане на скрити признаци или болестни промени по сърцето. В такива условия може да се приложат общоприетите рентгенографски и електрокардиографски проучвания, при които се виждат характерни промени в проводимостта на сърцето и структурата на сърдечната сянка. Ехокардиографията разрешава до 99% акуратност при обзор на детето и слагане на диагнозата. В някои случаи може да се наложи приложението на компютърна томография, за оптимално диагностично уточняване на казуса. Сърдечната катетеризация е способ, който се ползва рядко. Използва се за преценка на индикациите за оперативно лекуване и какво в действителност да бъде лекуването – палиативно или коренно.
В средата на предишния век, с напредването на сърдечната хирургия, стартира да се ползва все по необятно оперативно лекуване при пациенти с вродени сърдечни малформации, изключително при цианотичните вродени сърдечни малформации, при които смъртността е била висока. В днешно време медицината напредва с бързи темпове и търпи бурно развиване, което за наше благополучие разрешава все по-ранно и по-точно да диагностицираме и лекуваме сърдечните пороци. Напредъкът в тази област направи сърдечните интервенции по-достъпни и безвредни. Интервенционалното лекуване е способ на избор при пациенти с дребни персистиращи септални недостатъци. То разрешава бързо възобновяване на пациентите след процедурата. Пациентите с по-големи по мярка септални недостатъци са показани за сърдечна хирургия. В днешно време минималноинвазивният метод е по-щадящ за пациента във връзка с оперативната контузия и кръвозагуба, като дава опция за по-бързо възобновяване и не постанова никакви двигателни ограничавания в ранния следоперативен интервал. В момента минимално инвазивната кардиохирургия е допустима при 100% от пациентите с аортна стеноза, атриосептален недостатък, аневризми на възходящата аорта, митрални клапни пороци и съчетано засягане на аортна и трикуспидална клапи. Опитът на екипите и инструментариума, с които разполагаме, води до непрекъснато увеличение броя на пациентите и типа на процедурите, реализирани с минимално инвазивен действен достъп.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ