Времеубежище е третият роман на Господинов и въпреки че фокусът

" Времеубежище " е третият разказ на Господинов и макар че фокусът е върху явно отминалото, не може да е по-навременен. Историята споделя за мистериозния терапевт Гаустин, който основава своя лична клиника за лекуване на пациенти с Алцхаймер като пресъздава предишното, в което пациентите са се чувствали най-сигурни. " Клиниката на предишното " стартира с разнообразни стаи и етажи, украсени с изключителна точност - избрани марки цигари, абажури, тапети, архивни списания… Десетилетие след десетилетие лечебните убежища разрешават на пациентите да населяват своите " времеви убежища ".

Клиниката обаче не е просто място, където Гаустин лекува пациентите си. Оказва се, че това е съвършената самоувереност за разказвача да изследва 20-ти век в Европа.

" Носталгията не е за това, което сте имали, а спомен за това, което сте желали... ", показва създателят на публикацията в " The Guardian ".

Господинов намира хумора в мрака, защото Европа още веднъж потвърждава, че познаването на историята не е спънка за нейното повторение.