Какво се случва със златното поколение?
Времето стартира към този момент да отмива спомените за това американско лято през 1994-а, което всички назоваваме бясно. Да, беше бясно, тъй като нашите национали ни зарадваха, България изпадна в делириум, радвайки се на триумфите на Пеневата чета.
По нищо не личеше, че тази тайфа след това ще се трансформира една разпасана команда в живота. Всеки от тях пое по собствен път, една останаха другари, а други си обръщат главата на другата страна, когато срещнах по коридори и улици някои от някогашните си съотборници, с които записаха имената си със " златни " букви в родната футболна история.
Да, те бяха в действителност " златно " потомство, бяха издигнати на фундамент, само че всичко стартира да се разрушава на европейското през 1996 година, когато раздорите бяха почнали да стават факт, изключително с желанието на някои управителни органи да махнат Димитър Пенев. В този интервал неговият племенник - Любослав, реши да изрече онази крилата фраза за супата и духането.
Както и да е, минало - отпътувало...
Но къде са в този момент героите от САЩ`94 и какво се случва с тях към днешна дата?
Няма по какъв начин да не стартираме с архитекта на оня прочут тим - Стратега от Мировяне. Димитър Душков Пенев навърши 80 години това лято и го отпразнува със жанр - огромна колекция във Военния клуб в столицата - събитие, на което участваха и някои от оня тим, които се класира за Америка след лудия мач на " Парк де Пренс ".
Пената си гледа старините, няма ден, в който да не отиде до " Армията ", да инспектира градежа, да навести тима въз основата в Панчарево. Не инцидентно всички го назовават " Мистър ЦСКА ". Той си е все същият по дух - веселяк, ухилен, само че не е в най-хубавото си здравословно състояние. Преди време стартира да се бори със заболяване, поради което посещаваше лечебни заведения на избран интервал от време. Поотслабнал е много, само че към момента се държи, не изпуска руля в бурното море на живота.
Празненството по случай неговия празник беше и едно от последните събития, свързани с него и което Любо Пенев посети. Сякаш Ел Голеадор да покаже, че към момента е в положителни връзки с чичо си, без значение от други противоположни изказвания.
Е, в този момент Любослав Младенов Пенев има една значима задача - да се изправи против подла болест, пратила го в клиника в Германия. Рак на бъбрека го тормози със страшна експедитивност, само че мислите на българите са свързани с него и молебствия той да преодолее тази борба!
Любо Пенев вкарваше доста голове като футболист - с екипите на ЦСКА, Валенсия, Атлетико Мадрид, Компостела и Селта, " взривявайки " трибуните на именити игрища и разписвайки се против именити тимове, доказвайки класата си, с която остави трайна следа в Испания.
Реализираше и с националната фланелка, само че умееше и да подава. Да, без неговия пас към Емо Костадинов против Франция в последните секунди нямаше да има САЩ`94.
Не пристигна на бенефиса на Христо Стоичков по случай 50-годишнината на пловдивчанина...
Пропусна САЩ`94 поради онкологично заболяване на тестисите. И именитият голмайстор го преодоля!
Преди дни неволя връхлетя и Борислав Михайлов - капитанът на България в оня интервал, стражът, който на вратата направи чудеса, изключително при дузпите с Мексико, пратили ни против Германия след това.
Михайлов - един от именитите футболисти на Левски, дал доста на " сините " и на националния тим, беше признат в болница по неотложност - с инсулт. 62-годишният някогашен състезател е бил вкаран в медикаментозна кома и от този миг няма повече никаква информация какво е положението му.
Под негово управление, като резидент на БФС в продължение на 14 години, " лъвовете " не се класираха на нито един огромен конгрес, а той си навлече омразата на родните последователи, изключително с някои изцепки на обществени места.
Един от " компютрите " в отбраната ни - Петър Хубчев, също има съвсем сходна орис с гореспоменатите имена. През 2024-а той призна, че е диагностициран с рак и се бори с подлата болест във Франкфурт, където мина част от кариерата му.
" Моето верую е - апелирам се всеки ден да има на следващия ден. Няма смисъл да се окайвам и обезверявам. Имам един единствен излаз, то е да продължа да извършвам това, което лекарите ми споделят, и да имам шанс ", призна Петьо през април тази година.
В интервала 2016 – 2019 година беше селекционер на националния тим.
Друг от героите от САЩ`94 - Ивайло Йорданов, продължаваше да се бори всеки ден за живота си. Футболната легенда преди доста години бе диагностициран с множествена склероза.
Това предизвикателство обаче е надалеч по-незначително спрямо две други в живота на футболната легенда. Първата е през 1995 година - тогава оцелява като по знамение в тежка злополука. Диагнозата е смразяваща - строшен прешлен.
В " Пирогов " желаят да го сложат в корито, което значи, че скоро няма да се върне на терена. Тогавашният му клуб Спортинг обаче взема нещата в свои ръце. Прибира си го и след шест месеца Ивайло стартира да тренира още веднъж. Играе със специфичен корсет, с цел да пази гърба си.
Две години по-късно ориста още веднъж го слага на тестване. След лагер с националния тим, Ивайло не се усеща добре - мъчно движи единия си крайник. Следва серия от проби, след което се изправя пред лекаря. " Ще се мре ли? ", пита Ивайло.
Отговорът, който следва, би извадил всеки отвън релси - множествена склероза! Болест, за която към момента няма лек.
Йорданов през днешния ден се поддържа с медикаменти и е заставен да се снове непрекъснато сред България и Португалия, тъй като в Лисабон е лекуващият го доктор.
В момента е асистент в националния на Александър Димитров - позиция, която заемаше и през 2004 – 2006 година
Халфът от Самоков, прочут още като Компира, подаде оня прословут пас, извел Стоичков на стрелкова позиция против Мексико и Камата осъществя!
Иво Йорданов е непретенциозно и положително момче, името му не е опетнено, както на някои от други от тази генерация.
На 13 февруари 2016 година България беше покосена! Покосена от новината за неочакваната гибел на Трифон Иванов. Защитникът, който стряскаше противниковите нападатели и ловко си партнираше с Хубчев вв центъра на защитата, умря от инфаркт.
Дотогава 50-годишният Туньо беше футболен функционер в Зоналния съвет на Велико Търново, само че след американското лято той продължи да бъде земен, да живее непретенциозно и да бъде обичан от всички. Иванов е единственият от този прочут тим, който не е измежду живите...
Какво се случва с останалите съществени фигури?
Христо Стоичков – емблематичният №8 беше един от най-важните в нашия състав, стана и голмайстор (б.а. - дружно с Олег Саленко), на Мондиала през 1994-а, реализирайки шест попадения в противниковите порти.
" Златната топка " от същата година работеше като ефирен анализатор за Univision, а в този момент е на пост във ФИФА. След отпадането ни от Евро`04 той смени Пламен Марков на треньорския пост и са задържа отпред на " лъвовете " в интервала 2004 – 2007 година
След това за къси периоди беше треньор на Селта, Мамелъди Съндаунс, Литекс и ЦСКА, само че без необикновен триумф, по тази причина и се насочи към коментаторството. Когато беше в Ловеч връзките му с Борислав Михайлов се изостриха, като Камата си разреши да насочи мощни думи против своя някогашен съотборник в националния, като даже съобщи, че в случай че го види на открито, ще го пребие. Не избегна и използването на Перуката...
Наскоро " ледът " сред двамата беше стопен, като с още свои съотборници от САЩ`94 " заровиха томахавките " и основаха Фондация " Национали`94 ".
Стоичков си остана добър другар с Красимир Балъков, с който поддържат пристрастеността си към голфа, организирайки даже шампионати. Бала беше " мозъкът на халфовата ни линия ", международно приета класа. Не инцидентно двамата с Ицо Стоичков попаднаха и в идеалния тим на Мондиал`94.
Той направи блестяща кариера в Щутгарт, а като треньор беше отпред на Черноморец Бургас, Литекс, както и народен селекционер (2019 г.).
Йордан Лечков – офанзивният халф, който покоси Германия на четвъртфинала, а всичко това му изигра неприятна смешка и той беше махнат от Хамбургер. След 1994-а игра за Олимпик Марсилия и Бешикташ, само че на всички места си потегли със кавги. Беше кмет на Сливен, където името му отново беше забъркано в проблеми в града.
На 2-и ноември 2003 година Йордан Лечков Янков е определен за кмет на родния си град, като печели с 900 гласа от ромския квартал " Надежда ", в които изборната интензивност е най–висока към 21:00 часа, заради огромното скупчване на закъснели гласоподаватели.
Година по-късно, повече от 12 месеца, откакто Общинският съвет е одобрил спечелилия за концесията, най-сетне е подписан контракта сред Групово дело " Спорт палас " и община Сливен.
Впоследствие обстановката се трансформира, тъй като община Сливен, представлявана от Йордан Лечков подписва контракт с гражданско сдружение, в което взе участие... самият Йордан Лечков.
През май 2025-а случай с домакински любим провокира вълна от публично неодобрение в Сливен, откакто две немски овчарки, благосъстоятелност на някогашния национал Йордан Лечков, нападнаха малко кученце на спортно игрище в града. И жителите отново въстанаха против индивидът, който Венцеслав Стефанов назова " какадуто " поради метода му на обличане.
Дълги години беше в Изпълкома на БФС, вицепрезидент. Постоянно обвиняваше националите за резултатите, заформи и здрав скандал с Димитър Бербатов.
Свети Емил - по този начин нарекохме героя от " Парк де Пренс ", откъснал главите на " петлите " с двете си попадения и подпечатал визите ни за Съединени американски щати. Той влезе в спор с някои някогашни съотборници, а Любо Пенев разкри в предаването " 120 минути ", че Емил Любчов Костадинов обичал да си поспива, а също по този начин, че бил и необразован!
На международното състезание във Франция през 1998-а Костадинов е създател на единствения и финален гол за България на мондиал, разписал се при позора против Испания (1:6).
В кариерата си пази достойнството на ЦСКА, Порто, Депортиво Ла Коруня, Байерн, Фенербахче, Тигрес, Майнц.
Емо Костадинов е първият българин, вкарал гол във край на европейски клубен шампионат през сезон 1995/96, когато печели купата на УЕФА с Байерн Мюнхен.
Дълги години беше на шефски пост в БФС, а преди този момент името му беше забъркано и с банкрута на родния му ЦСКА.
Цанко Цветанов беше нашият ляв бранител в Америка, сега е асистент на Станимир Стоилов в Гьозтепе. От другата страна на защитата беше Емил Кременлиев, който в кариерата си игра и за Левски, и за ЦСКА. В момента е състезателен шеф и началник на ДЮШ в Арда.
Златко Янков, прочут като Фара, даде оня пас на главата на Лечков, който с голи си детронинра международния първенец Германия. Без него нямаше по какъв начин в средата на терена. Живее си в Бургас, не се занимава интензивно с футбол, само че продължава да е наивник и непретенциозен човек.
Даниел Боримиров е халфът, който вкара едно от попаденията за първата ни победа ва международно състезание - против Гърция при 4:0. Реализира и дузпа против Мексико.
В открита война е против някогашния си съотборник и другар в Левски - настоящиет президент на БФС Георги Иванов.
" Гонзо е необразован! Проверете в архивите на Инспектората по обучение в Пловдив дали роденият през 1976-а Георги Александров Иванов има приблизително обучение! Бе, той може и главно да няма! Бил е безобразно слаб възпитаник. Пълен неграмотник. Двойкаджия. Сричал е, подсмърчал е на дъската, когато учителите са го изпитвали. Трагедия! ", показа преди време той в изявление.
В момента е изпълнителен шеф на Левски, дърпа конците на " Герена " дружно със Сираков.
Наско бойкотира мача на " Парк де Пренс ", само че Пената го взе за САЩ`94. Направи дузпи против Гърция и Италия, осъществени от Стоичков, вкара втория гол против Аржентина в груповата фаза, пратил ни напред в елиминациите оттатък Океана.
В момента е мажоритарен притежател на Левски, само че почитателите са разграничени, когато би трябвало да се дискутира нещо, обвързвано с името му. Известен с пристрастеността си към покер, казина и хазарт, а също по този начин и с " 40-годишното другарство " с Борислав Михайлов.
Бончо Генчев - стана първенец с Етър, игра у нас още за ЦСКА, само че направи кариера в чужбина - Ипсуич и Спортинг Лисабон, като той е първият българин, играл във Висшата лига на Англия. В Америка вкара дузпа против Мексико.
Със своя някогашен съотборник Илиян Киряков дълги години играят в другите поколения на Етър, а след това и в националния тим.
Двамата за известни интервали работиха като функционери във Велико Търново, като Генчев беше по-деен. Сега Кирячето, който преди време се скара със Стоичков, макар че Камата е повода да бъде взет за САЩ`94, стана прочут на мондиала с оня кадър с Балъков...
Останалите, които също бяха част от оня тим, само че съвсем не " помирисаха трева ", не престават да бадът свързани с футбола, или пък не...
Пламен Николов – вратарят с №12, който смени Михайлов на полувремето в мача за 3-4 място против Швеция (0:4); Николай Илиев опита да завоюва с Любо Пенев властта в БФС, само че се провалиха против Боби Михайлов; Ивайло Андонов, Георги Георгиев, Петър Михтарски, Велко Йотов, Петър Александров. Последните двама не престават да работят в чужбина и се занимават с футбол - Йотов в Съединени американски щати, а Александров в Швейцария.
По нищо не личеше, че тази тайфа след това ще се трансформира една разпасана команда в живота. Всеки от тях пое по собствен път, една останаха другари, а други си обръщат главата на другата страна, когато срещнах по коридори и улици някои от някогашните си съотборници, с които записаха имената си със " златни " букви в родната футболна история.
Да, те бяха в действителност " златно " потомство, бяха издигнати на фундамент, само че всичко стартира да се разрушава на европейското през 1996 година, когато раздорите бяха почнали да стават факт, изключително с желанието на някои управителни органи да махнат Димитър Пенев. В този интервал неговият племенник - Любослав, реши да изрече онази крилата фраза за супата и духането.
Както и да е, минало - отпътувало...
Но къде са в този момент героите от САЩ`94 и какво се случва с тях към днешна дата?
Няма по какъв начин да не стартираме с архитекта на оня прочут тим - Стратега от Мировяне. Димитър Душков Пенев навърши 80 години това лято и го отпразнува със жанр - огромна колекция във Военния клуб в столицата - събитие, на което участваха и някои от оня тим, които се класира за Америка след лудия мач на " Парк де Пренс ".
Пената си гледа старините, няма ден, в който да не отиде до " Армията ", да инспектира градежа, да навести тима въз основата в Панчарево. Не инцидентно всички го назовават " Мистър ЦСКА ". Той си е все същият по дух - веселяк, ухилен, само че не е в най-хубавото си здравословно състояние. Преди време стартира да се бори със заболяване, поради което посещаваше лечебни заведения на избран интервал от време. Поотслабнал е много, само че към момента се държи, не изпуска руля в бурното море на живота.
Празненството по случай неговия празник беше и едно от последните събития, свързани с него и което Любо Пенев посети. Сякаш Ел Голеадор да покаже, че към момента е в положителни връзки с чичо си, без значение от други противоположни изказвания.
Е, в този момент Любослав Младенов Пенев има една значима задача - да се изправи против подла болест, пратила го в клиника в Германия. Рак на бъбрека го тормози със страшна експедитивност, само че мислите на българите са свързани с него и молебствия той да преодолее тази борба!
Любо Пенев вкарваше доста голове като футболист - с екипите на ЦСКА, Валенсия, Атлетико Мадрид, Компостела и Селта, " взривявайки " трибуните на именити игрища и разписвайки се против именити тимове, доказвайки класата си, с която остави трайна следа в Испания.
Реализираше и с националната фланелка, само че умееше и да подава. Да, без неговия пас към Емо Костадинов против Франция в последните секунди нямаше да има САЩ`94.
Не пристигна на бенефиса на Христо Стоичков по случай 50-годишнината на пловдивчанина...
Пропусна САЩ`94 поради онкологично заболяване на тестисите. И именитият голмайстор го преодоля!
Преди дни неволя връхлетя и Борислав Михайлов - капитанът на България в оня интервал, стражът, който на вратата направи чудеса, изключително при дузпите с Мексико, пратили ни против Германия след това.
Михайлов - един от именитите футболисти на Левски, дал доста на " сините " и на националния тим, беше признат в болница по неотложност - с инсулт. 62-годишният някогашен състезател е бил вкаран в медикаментозна кома и от този миг няма повече никаква информация какво е положението му.
Под негово управление, като резидент на БФС в продължение на 14 години, " лъвовете " не се класираха на нито един огромен конгрес, а той си навлече омразата на родните последователи, изключително с някои изцепки на обществени места.
Един от " компютрите " в отбраната ни - Петър Хубчев, също има съвсем сходна орис с гореспоменатите имена. През 2024-а той призна, че е диагностициран с рак и се бори с подлата болест във Франкфурт, където мина част от кариерата му.
" Моето верую е - апелирам се всеки ден да има на следващия ден. Няма смисъл да се окайвам и обезверявам. Имам един единствен излаз, то е да продължа да извършвам това, което лекарите ми споделят, и да имам шанс ", призна Петьо през април тази година.
В интервала 2016 – 2019 година беше селекционер на националния тим.
Друг от героите от САЩ`94 - Ивайло Йорданов, продължаваше да се бори всеки ден за живота си. Футболната легенда преди доста години бе диагностициран с множествена склероза.
Това предизвикателство обаче е надалеч по-незначително спрямо две други в живота на футболната легенда. Първата е през 1995 година - тогава оцелява като по знамение в тежка злополука. Диагнозата е смразяваща - строшен прешлен.
В " Пирогов " желаят да го сложат в корито, което значи, че скоро няма да се върне на терена. Тогавашният му клуб Спортинг обаче взема нещата в свои ръце. Прибира си го и след шест месеца Ивайло стартира да тренира още веднъж. Играе със специфичен корсет, с цел да пази гърба си.
Две години по-късно ориста още веднъж го слага на тестване. След лагер с националния тим, Ивайло не се усеща добре - мъчно движи единия си крайник. Следва серия от проби, след което се изправя пред лекаря. " Ще се мре ли? ", пита Ивайло.
Отговорът, който следва, би извадил всеки отвън релси - множествена склероза! Болест, за която към момента няма лек.
Йорданов през днешния ден се поддържа с медикаменти и е заставен да се снове непрекъснато сред България и Португалия, тъй като в Лисабон е лекуващият го доктор.
В момента е асистент в националния на Александър Димитров - позиция, която заемаше и през 2004 – 2006 година
Халфът от Самоков, прочут още като Компира, подаде оня прословут пас, извел Стоичков на стрелкова позиция против Мексико и Камата осъществя!
Иво Йорданов е непретенциозно и положително момче, името му не е опетнено, както на някои от други от тази генерация.
На 13 февруари 2016 година България беше покосена! Покосена от новината за неочакваната гибел на Трифон Иванов. Защитникът, който стряскаше противниковите нападатели и ловко си партнираше с Хубчев вв центъра на защитата, умря от инфаркт.
Дотогава 50-годишният Туньо беше футболен функционер в Зоналния съвет на Велико Търново, само че след американското лято той продължи да бъде земен, да живее непретенциозно и да бъде обичан от всички. Иванов е единственият от този прочут тим, който не е измежду живите...
Какво се случва с останалите съществени фигури?
Христо Стоичков – емблематичният №8 беше един от най-важните в нашия състав, стана и голмайстор (б.а. - дружно с Олег Саленко), на Мондиала през 1994-а, реализирайки шест попадения в противниковите порти.
" Златната топка " от същата година работеше като ефирен анализатор за Univision, а в този момент е на пост във ФИФА. След отпадането ни от Евро`04 той смени Пламен Марков на треньорския пост и са задържа отпред на " лъвовете " в интервала 2004 – 2007 година
След това за къси периоди беше треньор на Селта, Мамелъди Съндаунс, Литекс и ЦСКА, само че без необикновен триумф, по тази причина и се насочи към коментаторството. Когато беше в Ловеч връзките му с Борислав Михайлов се изостриха, като Камата си разреши да насочи мощни думи против своя някогашен съотборник в националния, като даже съобщи, че в случай че го види на открито, ще го пребие. Не избегна и използването на Перуката...
Наскоро " ледът " сред двамата беше стопен, като с още свои съотборници от САЩ`94 " заровиха томахавките " и основаха Фондация " Национали`94 ".
Стоичков си остана добър другар с Красимир Балъков, с който поддържат пристрастеността си към голфа, организирайки даже шампионати. Бала беше " мозъкът на халфовата ни линия ", международно приета класа. Не инцидентно двамата с Ицо Стоичков попаднаха и в идеалния тим на Мондиал`94.
Той направи блестяща кариера в Щутгарт, а като треньор беше отпред на Черноморец Бургас, Литекс, както и народен селекционер (2019 г.).
Йордан Лечков – офанзивният халф, който покоси Германия на четвъртфинала, а всичко това му изигра неприятна смешка и той беше махнат от Хамбургер. След 1994-а игра за Олимпик Марсилия и Бешикташ, само че на всички места си потегли със кавги. Беше кмет на Сливен, където името му отново беше забъркано в проблеми в града.
На 2-и ноември 2003 година Йордан Лечков Янков е определен за кмет на родния си град, като печели с 900 гласа от ромския квартал " Надежда ", в които изборната интензивност е най–висока към 21:00 часа, заради огромното скупчване на закъснели гласоподаватели.
Година по-късно, повече от 12 месеца, откакто Общинският съвет е одобрил спечелилия за концесията, най-сетне е подписан контракта сред Групово дело " Спорт палас " и община Сливен.
Впоследствие обстановката се трансформира, тъй като община Сливен, представлявана от Йордан Лечков подписва контракт с гражданско сдружение, в което взе участие... самият Йордан Лечков.
През май 2025-а случай с домакински любим провокира вълна от публично неодобрение в Сливен, откакто две немски овчарки, благосъстоятелност на някогашния национал Йордан Лечков, нападнаха малко кученце на спортно игрище в града. И жителите отново въстанаха против индивидът, който Венцеслав Стефанов назова " какадуто " поради метода му на обличане.
Дълги години беше в Изпълкома на БФС, вицепрезидент. Постоянно обвиняваше националите за резултатите, заформи и здрав скандал с Димитър Бербатов.
Свети Емил - по този начин нарекохме героя от " Парк де Пренс ", откъснал главите на " петлите " с двете си попадения и подпечатал визите ни за Съединени американски щати. Той влезе в спор с някои някогашни съотборници, а Любо Пенев разкри в предаването " 120 минути ", че Емил Любчов Костадинов обичал да си поспива, а също по този начин, че бил и необразован!
На международното състезание във Франция през 1998-а Костадинов е създател на единствения и финален гол за България на мондиал, разписал се при позора против Испания (1:6).
В кариерата си пази достойнството на ЦСКА, Порто, Депортиво Ла Коруня, Байерн, Фенербахче, Тигрес, Майнц.
Емо Костадинов е първият българин, вкарал гол във край на европейски клубен шампионат през сезон 1995/96, когато печели купата на УЕФА с Байерн Мюнхен.
Дълги години беше на шефски пост в БФС, а преди този момент името му беше забъркано и с банкрута на родния му ЦСКА.
Цанко Цветанов беше нашият ляв бранител в Америка, сега е асистент на Станимир Стоилов в Гьозтепе. От другата страна на защитата беше Емил Кременлиев, който в кариерата си игра и за Левски, и за ЦСКА. В момента е състезателен шеф и началник на ДЮШ в Арда.
Златко Янков, прочут като Фара, даде оня пас на главата на Лечков, който с голи си детронинра международния първенец Германия. Без него нямаше по какъв начин в средата на терена. Живее си в Бургас, не се занимава интензивно с футбол, само че продължава да е наивник и непретенциозен човек.
Даниел Боримиров е халфът, който вкара едно от попаденията за първата ни победа ва международно състезание - против Гърция при 4:0. Реализира и дузпа против Мексико.
В открита война е против някогашния си съотборник и другар в Левски - настоящиет президент на БФС Георги Иванов.
" Гонзо е необразован! Проверете в архивите на Инспектората по обучение в Пловдив дали роденият през 1976-а Георги Александров Иванов има приблизително обучение! Бе, той може и главно да няма! Бил е безобразно слаб възпитаник. Пълен неграмотник. Двойкаджия. Сричал е, подсмърчал е на дъската, когато учителите са го изпитвали. Трагедия! ", показа преди време той в изявление.
В момента е изпълнителен шеф на Левски, дърпа конците на " Герена " дружно със Сираков.
Наско бойкотира мача на " Парк де Пренс ", само че Пената го взе за САЩ`94. Направи дузпи против Гърция и Италия, осъществени от Стоичков, вкара втория гол против Аржентина в груповата фаза, пратил ни напред в елиминациите оттатък Океана.
В момента е мажоритарен притежател на Левски, само че почитателите са разграничени, когато би трябвало да се дискутира нещо, обвързвано с името му. Известен с пристрастеността си към покер, казина и хазарт, а също по този начин и с " 40-годишното другарство " с Борислав Михайлов.
Бончо Генчев - стана първенец с Етър, игра у нас още за ЦСКА, само че направи кариера в чужбина - Ипсуич и Спортинг Лисабон, като той е първият българин, играл във Висшата лига на Англия. В Америка вкара дузпа против Мексико.
Със своя някогашен съотборник Илиян Киряков дълги години играят в другите поколения на Етър, а след това и в националния тим.
Двамата за известни интервали работиха като функционери във Велико Търново, като Генчев беше по-деен. Сега Кирячето, който преди време се скара със Стоичков, макар че Камата е повода да бъде взет за САЩ`94, стана прочут на мондиала с оня кадър с Балъков...
Останалите, които също бяха част от оня тим, само че съвсем не " помирисаха трева ", не престават да бадът свързани с футбола, или пък не...
Пламен Николов – вратарят с №12, който смени Михайлов на полувремето в мача за 3-4 място против Швеция (0:4); Николай Илиев опита да завоюва с Любо Пенев властта в БФС, само че се провалиха против Боби Михайлов; Ивайло Андонов, Георги Георгиев, Петър Михтарски, Велко Йотов, Петър Александров. Последните двама не престават да работят в чужбина и се занимават с футбол - Йотов в Съединени американски щати, а Александров в Швейцария.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ