Времето тече по-бързо, когато ни е студено
Времето тече по-бързо, когато ни е студено, откри ново изследване.
От Аристотел до Алберт Айнщайн, тайните на времето са занимавали човешката мисъл. Айнщайн споделя: " Поставете ръката си върху гореща печка за минута и тя ще ви се стори като час. Ако седнете с красиво момиче за час, той ще ви се стори като минута. " Ново изследване разкрива по какъв начин мозъкът ни възприема времето, като предлага най-убедителните досега доказателства за вътрешната работа на мозъка, оповестява " Study Finds “.
Изследователи от Лабораторията за образование към Champalimaud Research манипулират невронни модели при плъхове, с цел да трансформират преценката им за времето, показвайки по какъв начин мозъкът ни възприема прекосяването на секундите в минути. За разлика от биологичния ни 24-часов часовник, който диктува ежедневните действия, разбирането на това краткосрочно разбиране на времето е по-малко изследвано.
Човешкият мозък не разчита на централизиран тиктакащ механизъм като компютър. Вместо това той зависи от децентрализирано, гъвкаво схващане за времето, което се дефинира от дейни невронни мрежи. Джо Патън, основен създател на проучването, споделя, че процесът е сходен на вълните, провокирани от камък, пуснат в езеро. Наблюдавайки тези талази, човек може да дефинира местоположението и времето на поглъщане на камъка.
" Точно както скоростта, с която се движат пулсациите, може да варира, темпото, с което тези модели на интензивност се развиват в невронните популации, също може да се трансформира ", споделя Патън в известие за медиите. " Нашата лаборатория беше една от първите, които демонстрираха тясна връзка сред това какъв брой бързо или постепенно се развиват тези невронни " вълнички " и решенията, зависещи от времето. "
В проучването плъховете са били подготвени да разграничават разнообразни времеви шпации. Мозъчната им интензивност посочила, че колкото по-бързо се развивали невронните " вълнички ", толкоз по-дълъг изглеждал интервалът от време, и назад. Това изобретение предиздвикало откривателите да се замислят дали смяната на тази невронна динамичност може да повлияе директно на възприемането на времето от плъховете.
Тиаго Монтейро, един от главните създатели на проучването, споделя, че откривателите са употребявали по-стара техника за своите опити - манипулиране на температурата. Чрез смяна на температурата на избрана мозъчна област учените са съумели да трансформират темпото на нейната интензивност, сходно на смяна на темпото на ария, без да се трансформират нотите ѝ. Тази техника е приложена към стриатума на плъха - значима част от мозъка за опита.
" Смятахме, че температурата може да бъде идеална като образец, защото евентуално ще ни разреши да променяме скоростта на невронната динамичност, без да нарушаваме нейния модел ", споделя Монтейро.
Експериментите разкриват, че охлаждането на стриатума прави плъховете по-склонни да възприемат даден времеви период като къс, до момента в който стоплянето му води до противоположния резултат.
Проучването също по този начин дава по-ясна визия за ролята на мозъка в дискретния двигателен надзор, което може да повлияе на бъдещите логаритми за роботика и образование, писа БГНЕС.
" По подигравка на ориста, за публикация за времето, това проучване е било подготвяно години наред ", заключава Монтейро " Но има още доста мистерии за разплитане. Какви мозъчни вериги въобще основават тези времеви пулсации на интензивността? Какви калкулации, разнообразни от тези, свързани с времето, могат да правят тези пулсации? Как те ни оказват помощ да се приспособяваме и да реагираме интелигентно на околната среда? За да отговорим на тези въпроси, ще се нуждаем от повече от това, което учим... - времето. "
От Аристотел до Алберт Айнщайн, тайните на времето са занимавали човешката мисъл. Айнщайн споделя: " Поставете ръката си върху гореща печка за минута и тя ще ви се стори като час. Ако седнете с красиво момиче за час, той ще ви се стори като минута. " Ново изследване разкрива по какъв начин мозъкът ни възприема времето, като предлага най-убедителните досега доказателства за вътрешната работа на мозъка, оповестява " Study Finds “.
Изследователи от Лабораторията за образование към Champalimaud Research манипулират невронни модели при плъхове, с цел да трансформират преценката им за времето, показвайки по какъв начин мозъкът ни възприема прекосяването на секундите в минути. За разлика от биологичния ни 24-часов часовник, който диктува ежедневните действия, разбирането на това краткосрочно разбиране на времето е по-малко изследвано.
Човешкият мозък не разчита на централизиран тиктакащ механизъм като компютър. Вместо това той зависи от децентрализирано, гъвкаво схващане за времето, което се дефинира от дейни невронни мрежи. Джо Патън, основен създател на проучването, споделя, че процесът е сходен на вълните, провокирани от камък, пуснат в езеро. Наблюдавайки тези талази, човек може да дефинира местоположението и времето на поглъщане на камъка.
" Точно както скоростта, с която се движат пулсациите, може да варира, темпото, с което тези модели на интензивност се развиват в невронните популации, също може да се трансформира ", споделя Патън в известие за медиите. " Нашата лаборатория беше една от първите, които демонстрираха тясна връзка сред това какъв брой бързо или постепенно се развиват тези невронни " вълнички " и решенията, зависещи от времето. "
В проучването плъховете са били подготвени да разграничават разнообразни времеви шпации. Мозъчната им интензивност посочила, че колкото по-бързо се развивали невронните " вълнички ", толкоз по-дълъг изглеждал интервалът от време, и назад. Това изобретение предиздвикало откривателите да се замислят дали смяната на тази невронна динамичност може да повлияе директно на възприемането на времето от плъховете.
Тиаго Монтейро, един от главните създатели на проучването, споделя, че откривателите са употребявали по-стара техника за своите опити - манипулиране на температурата. Чрез смяна на температурата на избрана мозъчна област учените са съумели да трансформират темпото на нейната интензивност, сходно на смяна на темпото на ария, без да се трансформират нотите ѝ. Тази техника е приложена към стриатума на плъха - значима част от мозъка за опита.
" Смятахме, че температурата може да бъде идеална като образец, защото евентуално ще ни разреши да променяме скоростта на невронната динамичност, без да нарушаваме нейния модел ", споделя Монтейро.
Експериментите разкриват, че охлаждането на стриатума прави плъховете по-склонни да възприемат даден времеви период като къс, до момента в който стоплянето му води до противоположния резултат.
Проучването също по този начин дава по-ясна визия за ролята на мозъка в дискретния двигателен надзор, което може да повлияе на бъдещите логаритми за роботика и образование, писа БГНЕС.
" По подигравка на ориста, за публикация за времето, това проучване е било подготвяно години наред ", заключава Монтейро " Но има още доста мистерии за разплитане. Какви мозъчни вериги въобще основават тези времеви пулсации на интензивността? Какви калкулации, разнообразни от тези, свързани с времето, могат да правят тези пулсации? Как те ни оказват помощ да се приспособяваме и да реагираме интелигентно на околната среда? За да отговорим на тези въпроси, ще се нуждаем от повече от това, което учим... - времето. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ