Времето тече бавно, неусетно, колко видимо аз, по-невидимо ти..., ако

Времето тече постепенно, незабелязано, какъв брой очевидно аз, по-невидимо ти..., в случай че си позволим да перифразираме един шлагер на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, по текст на Недялко Йорданов и музика на Тончо Русев, то по този начин би изглеждала ария за тази табела във Варна. Морският град е един от най-старите поселения в света. Видял доста и разнообразни неща. Тази табела, без значение от епохата, с която се свързва, е част от историята и на Варна, и на света. Тя даже е по-стара от 30 % от жителите на града.

Така се споделяше настоящия бул. " Княз Борис I “. До 1992 година условно е стигал до края на ж.к. " Чайка “ под името бул. " Ленин “. От там естествено продължава като четирилентов път (улица " 1-ва “) до курорта Златни пясъци. С решение на Общинския съвет на гр. Варна №36 от 2011 година продължението на булеварда до к.к. Св. Константин и Елена е преименувано от улица " 1-ва “ на бул. " Княз Борис I “.[2]

Пешеходната част на булеварда е известна измежду жителите като Гезмето (от турската дума Гезме – излизам на разходка). Тя стартира от пл. " Независимост “ и приключва до Морската градина.