Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето

„ Времето отмива всичко, без значение дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето лишава всичко и най-после има единствено мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а от време на време ги губим в него. ”
„ Зеленият път ”

„ Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни! ”
„ Особени сезони ”

„ Може би въобще не съществуват положителни и неприятни другари. Може би просто има другари, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти оказват помощ да не си толкоз уединен. Може би поради тях си коства да се бориш, да се надяваш, да живееш. И даже да умреш в случай че би трябвало. Няма положителни другари. Няма неприятни другари. Има единствено хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които построяват дома си в сърцето ти. ”
„ То ”

„ Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена. ”
„ Тъмната кула ”

„ Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, с цел да го правиш. ”
„ Кери ”

„ Когато ухапеш ръката, която те храни, напълно разумно е протегнатата длан да се свие в пестник. " — „ Сейлъм'с Лот ”

„ Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, в действителност това място в никакъв случай не е било твое през цялото време. ”
„ Сблъсък ”

„ Най-важните неща се изричат постоянно най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, тъй като думите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, до момента в който са били в главата ти, до напълно тривиални размери, когато се изрекат. Но не е единствено това, нали? Най-важните неща се намират напълно покрай същинската ти същина, която не обичаш да показваш на другите - като богатство, което враговете ти с наслада биха ограбили. И може да се случи по този начин, че да разкриеш душата си, което напълно не е елементарно, единствено с цел да те изгледат изключително, без въобще да схванат какво си споделил или за какво си помислил казаното за по този начин значимо, че едвам не си се разплакал, до момента в който си споделял своята загадка. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не заради липса на повествовател, а заради липса на слушател, който да те разбере. ” — „ Особени сезони ”

„ Моралът е много необичайно нещо, Гарати. Всички родители считат, че точно личните им деца ще водят война за техните идеали. ”
„ Дългата разходка ”

Превод на
" Особени сезони ": Симеон Николов
„ Сблъсък ”: Любомир Николов, Весела Прошкова, Весела Еленкова, Александра Главанакова, Мария Ракъджиева
„ Дългата разходка ”: Юлиян Стойнов
„ Кери ”: Йонка Димова
„ Тъмната кула ”: Адриан Лазаровски
„ То ”: Любомир Николов
„ Зеленият път ”: Крум Бъчваров