В бедността е коренът на кавгите - поговорки от Индия
Времето никого не обича и никого не ненавижда, времето към никого не е равнодушно – то отнася всички.
В страната на слепите едноокият е цар.
Да мислиш значи да спориш със себе си.
Лакомствата са хиляди, само че здравето е едно.
Умният човек не има вяра на всичко, което чуе, не споделя всичко, което знае, и не харчи всичко, което има.
Когато те удрят, постъпвай като гумената топка — колкото по-силно те удрят, толкоз по-високо отскачай.
Трудолюбието е дясната ръка на ориста.
В бедността е коренът на кавгите.
Парите, дамите и земята са коренът на всички беди.
Има ли предпочитание да се свърши нещо, съществуват 100 метода да бъде направено.
Където дамите са уважавани, там витаят боговете.
Четири дни — лунна светлина, по-късно — тъмна нощ.
Богатството е сянка на облак.
Мързелът, сънят и прозявката са братя на гибелта.
Така е направено, че дамите са налични за порочните, управниците издигат негодяите, благосъстоянията текат към скъперниците, а дъждът се лее върху морето и скалите.
Колкото повече пари, толкоз повече грижи.
Шепа по шепа ли пестиш — слон на портата ще вържеш.
Дяволът изяжда парите на скъперника.
Не обвинявайте Бог, че е основал тигъра, а му благодарете, че не му е дал крила.
Ако живееш до реката, би трябвало да се сприятелиш с крокодила.
Крадецът мисли, че всички крадат.
Глупостта не познава страха.
Когато избухне огънят е късно да копаеш бунар.
Оковите и златни да са – тежат.
Първо заслужи – след това искай.
На щастливия човек всички му се костват щастливи.
Да си върнеш задълженията е като да имаш цяло положение.
Разливай с едната ръка, събирай – с двете.
Който взима крадено, също е апаш.
Когато жабите крякат, по-добре да мълчиш.
