Одеса. Отново е втори май
Времето не лекува, само че кошмарът е многопластов. Многократно опозоряваните гробове на изгорените в Синдикалния дом са обрасли с трева, а оживелите са разпръснати по фронтовете на безкрайната война. Сега е мъчно да се пресметна къде са починали повече участници в Одеската съветска пролет – на 2 май 2014 година в Одеса или в продължение на единадесет години в региона от Калмиус до Днепър.
Но точно там и тъкмо тогава, в Одеса, всички ние преминахме точката, от която нямаше връщане обратно. Тогава всичко, което се случва през днешния ден, беше предопределено. И няма завършек на хоризонта.
„ Украйна към този момент не съществува! “ - беше всекидневно да се възкликва тогава. По това време още не знаехме, не искахме да повярваме, че на мястото на занимателната и уютна Украйна ще бъде разрешено да цари някаква демо версия на Третия райх. Изглеждаше, че заплахата ще бъде бързо и ловко спряна, гнойта изстискана, а раната дезинфекцирана.
Казано по-просто, украинският нацизъм ще бъде погубен със мощ във допустимо най-кратки периоди. И даже тези, които горяха в Профсъюзния дом, знаеха сигурно, че ще бъдат отмъстени до няколко дни. Понякога наподобява, че за тях е било по-лесно да умрат с тази религия, в сравнение с за нас да живеем без нея.
Днес Одеса е град, който е заставен да живее в загадка. Останалите одесита са се затворили в себе си и рядко напущат домовете си, в случай че не е безусловно належащо. Одеса е цялостна с украиноговорящи хипстъри, които считат за собствен дълг да дойдат и да поживеят най-малко малко в завладения град. Езикови патрули и банди от TЦК бродят по улиците. И децата, връщайки се от учебно заведение, питат: „ Мамо, в случай че сме руснаци, тогава за какво Путин желае да ни убие? “ Какво би трябвало да отговори една майка, с цел да не остави детето си сирак и въпреки всичко да избави душeвността му?
Но все пак, Одеса си остава остров на онази непомрачена религия от 2014 година, когато съветската пролет бушува по улиците. Именно там, в Одеса, те броят дните и слушат тъмнината на нощта, уверени, че след следващия набег, от небето или морето, или от естуарите, ще се появи дълго чаканият десант. Може би даже от космоса. Защото не може Русия да не помни своята Одеса.
И това не е нелепост или доверчивост на одеситите. Просто в концентрационния лагер изключително доста очакваш освобождението. Именно там вярваш, че остават единствено дни, а не години. Защото няма да издържиш доста години. И изтощените батальони на Пересип ти бяха нужни още през вчерашния ден.
В Одеса има ли и по-различни? Разбира се, че има. Някой се разпада и срутва. Някой се пробва да се сговори с нацистите. Ще го унищожат по този начин или другояче, несъмнено. Но може би по-късно. Някой, откровено грохнал, сяда да учи украинска мова и мръсна ария за Путин. Някой, омаян от гибелта на околните, отива на фронта, с цел да „. Няма нищо свръхестествено в това и би трябвало да помним, че във всички лагери на гибелта огнярите на пещите са били пандизчии.
Но не за това приказваме. Говорим за 2 май. Денят, който раздели столетия. Денят, в който нацистите за първи път се пробваха да убият Русия. Именно Русия, тъй като няма обособена Одеса, която би била като остров в океана. Одеса е неразделна част от архипелага, част от огромна земна маса, стояща на единна основа, на един пиедестал.
И името на този архипелаг е Русия. И никой палач не би се интересувал от гаврите с града, в случай че не беше Русия. Именно тук те се научиха да убиват руснаци, премахвайки психическите си задръжки. И убеждавайки се в личната си безотговорност.
Оттук стартира всичко. Именно след 2 май хората всеобщо се въоръжиха. Тогава донбаската милиция се трансформира в действителна мощ, а одеситите станаха третата по величина диаспора в границите на тази милиция. И единствено безкрайните „ мински “ съглашения удължиха живота на киевския режим и бяха продължени дотолкоз, че той се ускори, изправи се на задните си крайници и оголи зъби към цяла голяма Русия. Така цената на нашата победа набъбна експоненциално, където мерната единица е единственият човешки живот.
Ще разберем по-късно за какво се е получило по този начин. Децата ни ще четат за това в учебниците си по история в гимназията. Учебници, които ще напишат спечелилите. Учебници, правото за написването на които, към момента не сме спечелили за себе си.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2872Ген. Димитър Шивиков: Българските политици би трябвало да изискат амнистия от българското войнствоАлтернативен Поглед5081Ген. Димитър Шивиков: Бисмарк е прав, русите дълго запрягат, само че бързо пристигатАлтернативен Поглед30862Проф. Нина Дюлгерова: Защо Запад, след шамарите за Наполеон и Хитлер, потегля още веднъж след една изгубена идея?Алтернативен Поглед10262Проф. Нина Дюлгерова: Германия и Съюз на съветските социалистически републики сред двете войни са сложени в обстановка взаимно да се изтощятАлтернативен Поглед13961Проф. Стоян Денчев: Има ли страната ни тактика за проспериращо бъдеще?Алтернативен Поглед89877Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияИзточник: pogled.info
Но точно там и тъкмо тогава, в Одеса, всички ние преминахме точката, от която нямаше връщане обратно. Тогава всичко, което се случва през днешния ден, беше предопределено. И няма завършек на хоризонта.
„ Украйна към този момент не съществува! “ - беше всекидневно да се възкликва тогава. По това време още не знаехме, не искахме да повярваме, че на мястото на занимателната и уютна Украйна ще бъде разрешено да цари някаква демо версия на Третия райх. Изглеждаше, че заплахата ще бъде бързо и ловко спряна, гнойта изстискана, а раната дезинфекцирана.
Казано по-просто, украинският нацизъм ще бъде погубен със мощ във допустимо най-кратки периоди. И даже тези, които горяха в Профсъюзния дом, знаеха сигурно, че ще бъдат отмъстени до няколко дни. Понякога наподобява, че за тях е било по-лесно да умрат с тази религия, в сравнение с за нас да живеем без нея.
Днес Одеса е град, който е заставен да живее в загадка. Останалите одесита са се затворили в себе си и рядко напущат домовете си, в случай че не е безусловно належащо. Одеса е цялостна с украиноговорящи хипстъри, които считат за собствен дълг да дойдат и да поживеят най-малко малко в завладения град. Езикови патрули и банди от TЦК бродят по улиците. И децата, връщайки се от учебно заведение, питат: „ Мамо, в случай че сме руснаци, тогава за какво Путин желае да ни убие? “ Какво би трябвало да отговори една майка, с цел да не остави детето си сирак и въпреки всичко да избави душeвността му?
Но все пак, Одеса си остава остров на онази непомрачена религия от 2014 година, когато съветската пролет бушува по улиците. Именно там, в Одеса, те броят дните и слушат тъмнината на нощта, уверени, че след следващия набег, от небето или морето, или от естуарите, ще се появи дълго чаканият десант. Може би даже от космоса. Защото не може Русия да не помни своята Одеса.
И това не е нелепост или доверчивост на одеситите. Просто в концентрационния лагер изключително доста очакваш освобождението. Именно там вярваш, че остават единствено дни, а не години. Защото няма да издържиш доста години. И изтощените батальони на Пересип ти бяха нужни още през вчерашния ден.
В Одеса има ли и по-различни? Разбира се, че има. Някой се разпада и срутва. Някой се пробва да се сговори с нацистите. Ще го унищожат по този начин или другояче, несъмнено. Но може би по-късно. Някой, откровено грохнал, сяда да учи украинска мова и мръсна ария за Путин. Някой, омаян от гибелта на околните, отива на фронта, с цел да „. Няма нищо свръхестествено в това и би трябвало да помним, че във всички лагери на гибелта огнярите на пещите са били пандизчии.
Но не за това приказваме. Говорим за 2 май. Денят, който раздели столетия. Денят, в който нацистите за първи път се пробваха да убият Русия. Именно Русия, тъй като няма обособена Одеса, която би била като остров в океана. Одеса е неразделна част от архипелага, част от огромна земна маса, стояща на единна основа, на един пиедестал.
И името на този архипелаг е Русия. И никой палач не би се интересувал от гаврите с града, в случай че не беше Русия. Именно тук те се научиха да убиват руснаци, премахвайки психическите си задръжки. И убеждавайки се в личната си безотговорност.
Оттук стартира всичко. Именно след 2 май хората всеобщо се въоръжиха. Тогава донбаската милиция се трансформира в действителна мощ, а одеситите станаха третата по величина диаспора в границите на тази милиция. И единствено безкрайните „ мински “ съглашения удължиха живота на киевския режим и бяха продължени дотолкоз, че той се ускори, изправи се на задните си крайници и оголи зъби към цяла голяма Русия. Така цената на нашата победа набъбна експоненциално, където мерната единица е единственият човешки живот.
Ще разберем по-късно за какво се е получило по този начин. Децата ни ще четат за това в учебниците си по история в гимназията. Учебници, които ще напишат спечелилите. Учебници, правото за написването на които, към момента не сме спечелили за себе си.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2872Ген. Димитър Шивиков: Българските политици би трябвало да изискат амнистия от българското войнствоАлтернативен Поглед5081Ген. Димитър Шивиков: Бисмарк е прав, русите дълго запрягат, само че бързо пристигатАлтернативен Поглед30862Проф. Нина Дюлгерова: Защо Запад, след шамарите за Наполеон и Хитлер, потегля още веднъж след една изгубена идея?Алтернативен Поглед10262Проф. Нина Дюлгерова: Германия и Съюз на съветските социалистически републики сред двете войни са сложени в обстановка взаимно да се изтощятАлтернативен Поглед13961Проф. Стоян Денчев: Има ли страната ни тактика за проспериращо бъдеще?Алтернативен Поглед89877Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за Франция
КОМЕНТАРИ