Времето навън бе мразовито, тихо и спокойно, а звездите по

Времето на открито бе мразовито, безшумно и умерено, а звездите по небето светеха по-ярки от всеки път. Бам! Чу се звъкът от саксия, хвърлена по нечия външна врата. Бум! Фойерверки искряха в далечината. Всички посрещаха Новата Година, а часовникът преди малко бе блъснал дванадесет!
- Та-ра-ра-ра! - оповести идването си пощальонът. Голямата пощенска карета спря пред основната врата на града. В нея имаше дванадесет души и  тя не можеше да побере повече, тъй като бяха заети всички места.
- Ура! - крещяха хората по къщите си, посрещайки Новата Година. Всички бяха станали на крайници и подвигаха тост за Новата Година.
- Здраве и балгополочие през Новата Година! - чуваше се отвред. – Красива жена! Много пари! По-малко нелепости!
 Да, това си желаеха хората един на различен, до момента в който звънът на чашите ознаменуваше всеки тост. А в същото време пощенската кола спря пред портата на града с непознатите посетители - дванадесетте пасажери.
Какви бяха тези хора? Имаха паспорти носеха багаж; да, имаха дори и дарове за теб, за мен и за всички хора в града. Кои бяха тези непознати? Какво желаеха и какво носеха?
- Добро утро! - поздравиха те пазача пред градската врата.
- Добро утро! - отвърна той, тъй като часовникът към този момент бе блъснал дванадесет. - Вашето име и специалност? - попита пазачът първият пътешественик, който слезе от каретата.

 - Виж в паспорта ми! - сподели мъжът. - Аз съм себе си!
Той бе един прелестно изглеждащ човек, в мек мечи кожух и с кожени ботуши. - Аз съм индивидът, на който всички се надяват. Ако ме посетиш на следващия ден, ще те почерпя за Нова Година. Пръскам пари, давам дарове и да, даже провеждам балове; и то какви! Тридесет и един прелестни бала, това са всичките ми свободни нощи. Корабите ми са замръзнали, само че в кабинета ми е топло и уютно. Аз съм търговец, споделям се Януари и нося единствено сметки!

 После слезе вторият пасажер. Той беше комедиант, сценичен режисьор, уредник на маскарадни балове и всевъзможни други занимания, за каквито би могъл да си мечтае човек. Багажът му се състоеше единствено от една огромна бъчва.
- С тази бъчва ще си спретнем несравнима забава! - гръмко разгласи той. - Обичам да развличам другите, пък и себе си, тъй като имам най-краткия живот от цялото семейство, единствено двайсет и осем дни. Да, от време на време ми подаряват още един ден, само че това не е от голяма важност.  Ура!
- Тук не е разрешено да се вика! - навъси се стражът.
- Аз мога да върша каквото си желая! - извика мъжът. Аз съм принц Карнавал и пътувам под името Февруари!

 В този миг от каретата се подаде третият пасажер - Март. Отдалеко си личеше, че той е горделив човек, с огромно самочувствие и то не без съображение! Беше отдалечен родственик на Четиридесетте мъченици и бе оракул на времето. За негово страдание това не бе доста доходоносно занятие и той бе леко залинял. В дупките на копчетата си имаше затъкнати дребни стръкове от теменужки.

 - Марш, Март! - извика четвъртият, до момента в който слизаше от каретата. - Март, Март, по какъв начин още не си се запътил към стаята на защитата, там се пие твоя обичан пунш, отсам мога да го помириша! Хайде, да те няма!
Но това не бе вярно;  странникът единствено искаше да си направи Априлска смешка с него, с цел да покаже на жителите на града какъв огромен шегобиец е. Той бе доста радостен, малко работеше и доста празнуваше.
- Добро въодушевление един ден и неприятно на идващия! - означи той. - Днес дъжд, на следващия ден слънце, заминаващи и идващи хора... Аз давам къщи чартърен, провеждам сватби и погребения, умея да се дръзвам и да рева, имам летни облекла в куфара си, само че би било доста неуместно да ги употребявам в този момент. Ето ме! Обичам да нося копринени чорапи и зимни ръкавици.

 След него от каретата слезе една дама:
- Госпожица Мая - показа се тя. Беше облечена в зелена като буково дърво копринена рокля, а краката си бе обула в ботуши. В косата си имаше анемонии и по този начин мощно ухаеше на дива мащерка, че пазачът не съумя да се сдържи да не кихне.
- Бог да те благослови! - сподели тя и това беше поздравът й.
Толкова красива бе тя. И певица на всичкото от горната страна! И не каква да е певица, ами горска певица! Не пееше по театри и панаири, не! Тя обичаше да се разхожда посред свежи зелени гори и да пее за лично наслаждение.

 - Сега идва господарката, младата стопанка! - чуха се няколко гласа от каретата.
И без да се бави в този миг от каретата слезе една дама - млада и деликатна, горда и хубава. По традиция тя организираше популярен празник на най-дългия ден от годината, тъй че гостите й да имат време да изядат всички ястия, които им бъдат поднесени. Тя можеше да си разреши лична карета, само че въпреки всичко пътуваше като останалите в пощенската, тъй като искаше да покаже на всички, че не е горделива. Но госпожа Юни не беше сама - с нея беше по-големият й брат Юли.

 Юли беше добре угоен човек, стилно облечен и със сламена шапка. Не беше взел доста багаж със себе си, тъй като както несъмнено се досещате, това е много досадно в жегите. Носеше единствено плувната си шапка, а това никак не е доста.

 След него от каретата слезе и майка им - госпожа Августа, продавачка на плодове, притежателка на рибарници и плодородна земя, облечена в голяма селска пола. Тя беше дебела и запотена и взимаше ефективно присъединяване във всичко; самата тя даже носеше вода на служащите на полето.
- С пот на лицето да изкарвате хляба си - отсече тя. - Така е написано в Библията, пък след това ще си вършим пикници и ще танцуваме измежду прохладата на короните на дърветата!
Такава беше майката.

 И не щеш ли още веднъж идваше ред на мъж да слезе от каретата - Септември - художник по специалност, занаятчия на цветовете - както гората скоро щеше да узнае. Листата променяха цветовете си, когато той пожелаеше. И какъв брой прелестно изглеждаха те тогава! Скоро всички дървета щяха да се пременят в алено, жълто и кафяво. Художникът обичаше да си подсвирква радостно с уста и беше  пъргав служащ. Обичаше да украсява бирената си чаша с листенца от хмел. Наистина - той имаше очи за хубавото. Застана до каретата с кутията си за бои в ръце, а тя се оказа целият му багаж.  Следващият пътешественик беше земевладелец, който все мислеше за оране, сеитба и понякога за лов и за спортни игри. Господин Октомври беше взел със себе си кучето и пушката си, а в ловната си чантата си носеше жълъди. Имаше извънредно доста багаж с него, в това число и един британски плуг. Не спираше да приказва за земеделието, само че не можеше да се чуе доста от това, което споделя, поради мощната кашлица и мрънкането на съседа му.  Въпросният комшия се споделяше Ноември. Той имаше толкоз мощна простуда, че вместо носна кърпичка използваше цялостен чаршаф и все пак настояваше да съпровожда слугинчетата, с цел да ги надзирава да правят зимната си работа; само че той беше уверен, че настинката му ще изчезне, незабавно щом излезе да сече дърва, което беше и работата му като Главен Дървар от Сдружението на Дърварите. Своите вечери той прекарваше в разработване на подметки за дървени кънки, тъй като знаеше, че след няколко седмици ще има потребност от тези занимателни обуща.

 Най-сетне слезе и последният пасажер - дребна прегърбена старица с мангал в ръка. Тя изглеждаше студена, само че очите й блестяха като две ярки звезди. Целият и багаж се състоеше от една саксия с едно елхово дърво.
- Аз сама ще вардя и ще се грижа за това дърво - разгласи тя, -за да може то да се извиси от земята до тавана на Бъдни вечер, да бъде покрито със стотици горящи свещи, златни ябълки и дребни хартиени фигурки. Моят мангал топли повече и от печка. Ще извадя дребна брошура с приказки от джоба си и ще чета на глас, тъй че всички деца да се кротнат, а куклите по елховото дръвче ще оживеят. Восъчното ангелче от върха на дървото ще полети със златните си крилца и ще целуне всички деца, чак до коледарчетата, които стоят на открито и пеят коледни песни за Витлеемската звезда.

- Сега каретата може да мине - сподели караулът. - Пътниците слязоха, да идва идната кола!
- Първо дано дванадесетте пасажери да дойдат при мен - сподели капитанът на стражата - един по един. Ще вардя паспортите им, всеки е годен за един месец, а откакто времето отмине, във всеки паспорт ще запиша отчет за тяхното държание. Заповядайте, господин Януари, апелирам, влезте!

 И той влезе. След като измине една година, ще мога да ви кажа какво са донесли дванадесетте и на вас, и на мен, и на всички други. Сега това не бих могъл да знам, а евентуално и те самите не го знаят, тъй като живеем в странни времена и всеки месец ни носи непредвидени изненади.

Ханс Кристиан Андерсен

Превод от британски език за УЧИТЕЛИ БГ: Ника Попова