Времето на соца отдавна отмина, но много хора все още

Времето на соца от дълго време отмина, само че доста хора към момента изпитват ностаалгия по тези години. Предлагаме ви 10 аргументи да не изпитвам носталгия по Народна република България.

Образование

Децата на „ дейните борци “ се употребиха с преимущество при приемането във вузовете и в елитните гимназии. Много от тях бяха елементарни, нахални и със самочувствие, по този начин привикнаха да живеят и децата им до ден-днешен. При социализма всички бяха равни, само че някои несъмнено бяха по-равни от останалите.

Медицина

Медицината беше още веднъж с връзки както множеството неща. Връзки за положителните доктори, връзки за верните медикаменти западен импорт. Ако нямаш връзки, тежкò ти и горкò, обръщат ти минимално внимание с жестоко отношение. Сега е сходно, само че малко по-качествено.

И да не си помислите, че в действителност е било гратис. Въпреки че сметки по лечебните заведения не са се плащали, опазването на здравето постоянно е било и ще си остане една от основните тежести на държавната хазна. Сметките постоянно се заплащат от данъкоплатците.

Безработица

Повечето ходеха на работа, само че доста малко в действителност работеха. Имаше десетки хиляди работни места, които не бяха нужни никому и след 1990 година се разбра, че тези предприятия са извънредно нерентабилни, не могат да се съревновават на свободния пазар и банкрутираха.

Още по-страшно бе ситуацията с държавната администрация, която безусловно задушаваше страната с изключителната си неефективност във всеки отдел и от която страдаме и до ден-днешен.

Равенство

Равенство несъмнено нямаше и нямаше по какъв начин да има, тъй като всички се опитваха да намират връзки и привилегии за всичко. Пуснали са това или това в магазините – с връзки, апелирам. Искаш по-бързо или с избран цвят кола от „ Мототехника” – с връзки. Искаш почивна карта през август за някое по-хубаво място - отново с връзки.

Почивка

Почивка бе позволена единствено на избрани места и почивни станции, и то по несъмнено време. Не е допустимо всички да почиват през вторите две седмици на август където си изискат и поради това трябваше да познавате верния човек, който да ви уреди с карта. „ Журналист”, Албена, ММЦ, „ Ален мак”, Резиденцията на Български земеделски народен съюз, че дори и за първа линия на някой от вървежните къмпинги постоянно трябваше някой да даде едно рамо и по-късно да му бъдете доста задължени. Иначе ще ходите през май, септември или някъде другаде отвън огромните курорти.

Армията

Армията, полицията и Държавна сигурност имаха една основна задача и това беше да се държи популацията под надзор. Границата се охраняваше ужасно, само че така нареченият „ кльон “ бе с надолнище към Народна република България, т.е. за да попречи, в случай че някой реши да бяга на открито от страната. Имаше така наречената гранична зона, в която не се даваше достъп без пътен лист и позволение. Например, в случай че искаш да отидеш на плаж където и да е след Синеморец, бе съвсем невероятно.

Увереност в утрешния ден

Имаше смели младежи, които се опитваха да бягат на Запад, само че не всички успяваха. На тези, които успяваха, им споделяха „ невъзвращенци “ и техните другари и родственици бяха подложени на невиждан тормоз от Държавна сигурност и Народната милиция, а те самите в никакъв случай не можеха и да си помислят да се върнат в родината си.

Участта на тези, които бяха хванати на границата при опит за бягство, пък бе в действителност неимоверно трагична. Късметлиите от тях биваха разстреляни на самата граница, до момента в който се опитваха да ги заловят, а граничарите получаваха награди за всеки хванат дезертьор, без значение дали е жив или мъртъв. Най-лоша бе ориста на тези, които ги залавяха живи и след няколко седмици денонощни разпити и изтезания от Държавна сигурност биваха пращани в лагерите на гибелта.

Възпитание

Общественото образование в националната република показваше на младежите, че с цел да успееш, би трябвало да се подмазваш и да се нагаждаш на управителните приятели, от които ти зависеше бъдещето с вярата да станеш „ техен човек “.

Ако инцидентно имаш неблагоразумието да покажеш индивидуализъм или лично мнение, минаваш в графата „ обезсърчителен “. Ако не беше „ техен човек “, вероятностите за развиването ти се свеждаха до „ мани го тоя “.

Стоките в магазините

Стоките в съвсем всички магазини бяха резултат на плановата стопанска система и бяха с извънредно ниско качество и нулево многообразие. Ако инцидентно не ви харесва шпековият колбас, другарката продавачка зад щанда може умерено да ви наругае. Това бе ситуацията с безусловно всички артикули на плановата стопанска система, което караше черният стоков пазар да разцъфтява. Най-големите гъзари се фукаха с вносни дънки, купени на черно.

Имаше едни други магазини в Народна република България – „ Кореком”, които бяха цялостни със западни артикули. Докато елементарният човек в средата на 80-те намираше метод да се снабди с някой и различен $ и да купи на детето си шоколадово яйце или тоблерон, някои от „ по-равните” приятели и другарки можеха да си купят коли без ред и качествена битова техника.

Сигурност

Криминална и битова престъпност имаше, и то значително, само че бе неразрешено много-много да бъде отразявана по радиото, малкия екран или в печата. Всичката пропагандна информация, която се подаваше на народа, бе извънредно строго следена.

Все отново хорската мълва носеше легенди и митове за Жоро Павето и всякакви други изнасилвачи и дори именити кражби.

Просто народът не беше информиран и си мислеше, че няма заплаха за него.

Източник: socbg.com