10 начина да си загубиш времето качествено
Времето било пари. Може и да е по този начин, само че най-ценното му качество намирам, че е неговата невъзвращаемост. Това, че безпределно елементарно може да се изниже сходно на пясък сред пръстите ни, без да усетим по кое време се е случило. И без значение дали е било оползотворено или сме го пропилели – отишло си е.
Едва ли времето може да се изгуби единствено по 10 метода, защото всеки схваща удовлетворението по своему, само че има едни особени категории, които сами по себе си са еманация на качествено пропилените часове, години… и животи.
1. Скролването във всички обществени мрежи
Да, всички имаме Фейсбук, Instagram, Viber, Snapchat, Whatsapp, Twitter и така нататък и всеки, който каже, че най-малко един път в деня не ревизира някое от горе упоменатите приложения, ще излъже самичък себе си. Притеснителното е обаче когато зелената точка за момент не престава да свети. Положително тематиката за вглъбяването в интернет е необятно застъпена. Социалните мрежи убиват връзката, бла-бла, прочувствено ни осакатяват, бла-бла. Не, ние сами го вършим като им разрешаваме да завладеят цялото ни битие дотолкоз, че да упражняват надзор върху страстите и настроенията ни. Имаш уведомление и тази голяма единица те вика да я погледнеш единствено за минута? Помисли за пръста си, който се схваща от „ едноминутно ” скролване.
2. Отлагането
Знаеш, че имаш да свършиш нещо доста значимо. Преследва те deadline на значим план, заречен си сериозна услуга, поел си наложителен ангажимент. Но пък слънцето ще изгрее и на следващия ден, ще имаш още 24 часа разполагаем, с цел да помислиш на чисто за всичко, което би трябвало да бъде приключено. Днес е прекомерно късно. И се оказва, че и на идващия ден процесът на работа още веднъж е възпрепятстван от инцидентен поврат на събитията. Така и в сряда, четвъртък и петък. А в събота е немислимо, Бог е споделил „ почитай съботния ден. ” Неделя пък е 1 май, по какъв начин ще се работи?! Всеки ден може да е опрощение, само че също по този начин и ходило нагоре, стига да изберем кое желаеме.
3. Завистта
Когато човек стартира да мисли с какво е прегрешил в предишния живот толкоз доста, че в този да не може да пие коктейли с чадърчета, до момента в който го галят с перо от паун като еди-кого си и еди кого си, се вкарва в порочния кръг на горчивата, безсмислена и корозивна личността от вътрешната страна гадна злоба. Освен да се стигне до извода „ какъв брой ми е прогнил животът ” друга опция не е налице. Погледни го въпреки това – в случай че на тропиците можеш да лепнеш Ебола, то у нас шансът е нулев. Пък и за похлупак – завистта може единствено да вреди.
4. Самосъжаление
Това е естественото разследване от завистта и се свежда до почти същите признаци, съпроводени от незаинтересованост и превръщането на гнева в горест. Точно толкоз ненужно, колкото и изгризването на ноктите от гняв.
5. Миниум сън през нощта – най-много денем
Никога не съм могла да схвана хората, които гледат сериали, филми, слушат музика или просто демонстрират нездравословен интерес към това до какъв брой рано сутринта могат да устоят без сън. Денят след такава мъчителна нощ стартира не по-рано от 13 часа, като остатъка от него се състои от несъответстващо физическо състояние и нервност към света. В общи линии нощната птица е дневна руина. А тези 12 часа светлина – най- пропуснатото време.
6. Токсични връзки
Човекът нали е политическо животно, та не си е самодостатъчен и без хора към себе си се усеща некомфортно. И фактически едно от най- хубавите неща е да знаеш, че имаш някого, на който можеш да се обадиш късно през нощта, който да ти бърше сълзите и другите баналности. Не, че приятелите за маса са непотребни, в множеството случаи човек се нуждае и от такива, само че тези, които скрито си пожелават да се провалиш и не умеят да се радват на триумфите ти, са повече от токсични и ненужни. Освен да ти потвърждават какъв брой кофти хора съществуват, да скапват настроението ти и да изгубят скъпо време, друго няма да свършват.
7. Работа, която не понасяш
В последна сметка прекарваме 12 години в учебно заведение и още 4 в университет, с цел да бъдем задоволително квалифицирани да работим това, което желаеме и което би ни носило персонално задоволство. Е, несъмнено, доста постоянно човек не работи това, което е учил, по стичане на събитията. Това не значи автоматизирано, че работата не става. Но пък, в случай че се събуждаш заран с мигрена, единствено при мисълта да идеш на работното място, а там професионалните отговорности се свеждат до преброяване на секундите до края на 8- часовия работен ден, то значи, че най-разумното решение се назовава „ подаване на предупреждение. ” Мъчение е да се отделят толкоз часове в правене на нещо, което никак не е твоето.
8. Чакаш рейса за една спирка, когато на таблото написа 15 минути
За толкоз време можеш да се прибереш три пъти. А и ходенето пеш е потребно.
9. Деструктивна рецензия
Има една категория хора, на които постоянно нещо не им доближава. И не, не у тях, те не са самокритични, защото това несъмнено има своите позитиви, те са критици на останалите. Все отново да уточня – рецензията, когато е градивна такава и идва от способени лица в съответната област, е доста значима, тъй като дава тласък за развиване и насочва в вярна посока. Говоря за онази куха рецензия, която е по-скоро за спорта, за смазване на събеседника и за някакво накриво персонално удовлетворение, евентуално градящо се на съществени комплекси. Това, в случай че не е времево разхищаване, здраве му кажи.
10. Полагаш старания там, където те не се ценят
Усилията са главното средство за триумф. Всички желаеме да бъдем сполучливи, нали? Но и в персонален и в професионален проект, отношението е повече от наложително да бъде двустранно, това се подразбира. А колкото и старания да положиш, даже да си най-подходящият кадър, най-отзивчивият другар, в случай че индивидът насреща не счита по този начин, или по-скоро не желае да го направи, всяко обикновено деяние и минималистично старание се обезсмисля до болежка.
Времето било пари. Всъщност е такова, каквото го виждаш. Ако го възприемаш като средство, обречено е. Времето може да побира в себе си най-хубавото и най-лошото. Най-красивите страсти, които ти се желае да превъртиш още трийсет пъти. И най-страшните, които, в случай че можеше, щеше да предотвратиш. Общото и за двете е, че в никакъв случай няма да се върнат и от нас зависи дали ще създадем атмосфера, удобна за пораждане на още приятни моменти и какъв брой ще се пазим от огъня, с цел да не се постанова да поносим и да ни боли. И въпреки всичко, и по този начин да стане, времето лекува.
