Михаил Касабов: Нов президент на БФС без опит ще е грешка
Временният началник на БФС Михаил Касабов е един от най-уважаваните хора в българския футбол в последните 40 години. Принудително през октомври 2019-а като вицепрезидент на БФС той трябваше краткотрайно да поеме функционалностите на подалия оставка Борислав Михайлов. Пандемията от ковид обаче продължава да стопира привикване на ексклузивен конгрес и Касабов към момента е Първи на футбола ни. Касабов даде едно от редките си изявленията пред сътрудниците от " Труд ".
- От момента, когато поехте поста на краткотраен президент на БФС през ноември 2019-а година не сте дали нито едно изявление, господин Касабов. Защо отклонявахте поканите?
- Няма нищо преднамерено. принцип от доста време си натрапвам да давам по най-много едно изявление годишно. Не повече от двайсет за последния четвърт век. Разбира се, наясно съм, че за мнозина управленци в родния футбол този метод е тип разкол. Но аз желая да наложим различен жанр, който господства от дълго време в страните, които желаеме да догоним в най-популярния спорт.
Процесите в БФС в действителност са доста динамични, само че по тази причина имаме пресслужба, посредством която главно би трябвало да споделяме ежедневно с обществеността. Неслучайно на този метод залагат водещите в света централи и клубове. Абсолютно съм уверен, че този поведенчески модел ще ни спести доста спорове, тъй като в този момент от доста и безсистемно говорене всеки ден действително се трови средата в нашия футбол.
- През ноември 2019-а обявихте, че няма да се кандидатирате за президент на БФС. Оставате ли на същата позиция?
- Не виждам все още смяна в обстановката или причина, заради която да се откажа от решението си. Когато поех краткотрайното управление, не допусках, че конгресът ще се отсрочи по този начин дълго във времето. Имах настройката за образуване на най-висшия конгрес в границите на два-три месеца.
- В случая несъмнено се удостоверява максимата, че… най-постоянни са краткотрайните неща?
Нещо повече – ваш сътрудник написа, че съм намерил метод да ръководя без да съм минал през избор и да не „ пусна кокала “. До този миг не знаех, че мога да предизвикам международна пандемия единствено и единствено да бъда отпред на българския футбол. Нямам сходно желание, въпреки че мнозина ме пропагандират да се кандидатирам за поста. Знам, че в никакъв случай не би трябвало да казваш в никакъв случай и по тази причина на този стадий им давам отговор „ По-скоро не “.
Но ще ви доверя, че на моменти се възнамерявам дали изобщо да продължа да съм в ръководството на футбола ни.
- В последна сметка от какво ще зависи окончателното ви решение?
- Отговорът наподобява логически – от конгреса. Но има, естествено, доста условности. Първо от това кой ще заеме президентския пост и дали ще ме предложи за Изпълкома. И надлежно какво ще решат делегатите по въпроса. Както и в случай че съм в изпълкома, дали ще ме изберат на позицията на вицепрезидент, на която бях и при Иван Славков, и при Борислав Михайлов. Разбира се, не на последно място е изискването, дали аз бих работил с новото ръководство което ще поеме кормилото.
- Ще има ли ексклузивен конгрес?
- На този въпрос мога да отговоря съответно, единствено в случай че някой ми каже с решителност по кое време ще паднат тотално възбраните поради пандемията. Всеки различен отговор ще е миниран от конвенционалност. Редовният конгрес на БФС би трябвало да е през февруари 2022 година. Но в случай че в близко време страната разгласи, че събиране на 600 и повече делегати, колкото са нашите, към този момент няма да нарушава въведените поради Ковид-19 наредби, ще имаме причина в изпълкома да вземем дефинитивно решение по проблема.
- През март тази година навършвате 66. Не ви ли е рано да мислите за отдръпване? На вашата възраст Сеп Блатер и Ленарт Йохансон се усещаха младежи в ръководството на ФИФА и УЕФА…
- Да, само че те са велики фигури със непокътнато място в историята. И за благополучие аз имам освен достойнството да ги познавам, само че и да съм работил с тях. И привилегията да ме назовават другар. Сеп още го прави, до момента в който за жал Ленарт към този момент го няма измежду нас.
- Колко мъчно е да одобряват един българин по високите етажи на ФИФА и УЕФА? Вие ще сте отговарящ от страна на международната централа за олимпийския шампионати по футбол в Токио откакто към този момент бяхте на тази позиция в Пекин 2008, Лондон 2012 и Рио де Жанейро 2016?
- Не очаквайте да ви приказвам за леене на пот и купища компликации. Не обичам клишетата. Да, несъмнено отговорността е огромна, само че дано погледнем от приятната страна. Например лиши най-малко три години, до момента в който Сеп Блатер стартира да се обръща към мен с Касабов, вместо с Кабасов или Колосков. По-късно към този момент нещата улегнаха – мина на Михаил или на Микаел. Така му беше очевидно по-лесно. И с него постоянно на драго сърце си приказваме и по тематики отвън футбола.
- От ФИФА не се поколебаха във ваше лице да назначат българин за отговорник на олимпийските шампионати. Там всичко безпрепятствено ли мина?
- Слава Богу, тъй като три пъти бях пратеник на Бразилия във взривоопасни конфликти. Два от тях бяха против Аржентина, а е известно, че когато става дума за футбол това дерби може да възпламени дори война. Когато бразилците с Роналдиньо изгубиха от аржентинците с Меси на полуфинал в Пекин с 0:3 тогавашният президент на страната сеньор Лулу съобщи пред медиите: „ Това е най-тежкият ден в живота ми… “ Четири години по-късно в Лондон сензационно „ селесао “ пък паднаха от Мексико в разногласието за златото с 1:2.
И да си призная с сътрудници в Рио се майтапих, въпреки и с малко изкуствена усмивка, че в случай че още веднъж изгубят, ще имам черен щемпел до живот в паспорта за влизане в Бразилия. Но те завоюваха с 1:0 и по този начин се разминах с заплахата да ме разгласят за личност нон грата в Страната на кафето.
- Защо се стигна до шумните кавги за корупция в могъщите организации ФИФА и УЕФА?
- Ще ви отговоря по този начин - футболът е част от живота. И сфера на милиарди финикийски знаци в оборот. А когато има огромни пари, е въпрос на персонален избор какъв сън искаш да имаш. На лице са изкушения и би трябвало да решиш дали да им се отдадеш. Аз за благополучие проблеми със съня в никакъв случай не съм имал.
- Дори и откакто през октомври 2019-а в постройката на БФС нахлу първокласен „ отбор “ от ГДБОП?
- Да, за какво? Не знам дали ще ви прозвучи неуместно, само че БФС може би имаше потребност да мине през това. Искам да ви оповестя, че прокуратурата приключи инспекцията заради липса на закононарушение. И по този начин към този момент БФС ще има въпреки и дребен щит пред нападки за корупция и други сходни на всеки неудовлетворен от нещо във футбола ни.
- Избраха ви за първи мандат като вицепрезидент при ръководството на Иван Славков-Батето. При него ли беше най-славният интервал?
- Темата е необятна. Затова ще се опитам да ви дам отговоря под различен ъгъл. Имах шанса да се школувам още в „ -Спартак “ при стоманен шеф на футболния клуб като Кръстю Чакъров. Много съм научил и от вездесъщия Иван Вуцов, който притежаваше скъп опит във всички етажи на йерархията. Разбира се, Батето беше гигантска фигура. Несравнима! Имах удоволствието да съм и до Борислав Михайлов, когато проби до изпълкома на УЕФА и получи интернационално самопризнание. И несъмнено в този момент ми тежи, когато някои лековато го сочат за провинен надали не за всички проблеми на футбола ни.
- Но у нас постоянно сходна орис има всеки Първи, когато слезе от трона. Най-лошото, което сте чували за вас?
- Това, че се... напивам още от обяд. Освен неприятно е и безусловно погрешно, което го прави още по-гадно. И в тази връзка ще ви кажа нещо доста персонално, което не съм споделял в никое мое изявление. Получих инсулт на 22-годишна възраст и последва тежка мозъчна интервенция с заплаха за съдбовен край. Но с помощта на екипа на проф. Любомир Карагьозов датата 27 февруари 1977-а стана мой втори рожден ден. Разбира се, нямаше по какъв начин да се избегнат тежките последици при инсулт. Имах парализа на лявата половина на тялото плюс загуба на диалект и равновесие. Наложи се дълго възобновяване – всичко от А и Б като при малко дете.
Слава Богу, съумях да се върна в живота, тъй като бях млад и със мощен организъм. Остана ми обаче лек говорен недостатък, поради който тези, които не ме познават, когато ме чуят, си мислят, че съм злоупотребил с алкохол.
- Как се отнасяте, когато въпросните трезвеници ви подлагат на критика и лепят етикети?
- Нормално. Хората не са длъжни да знаят за моя проблем и не дразня на никого, само че ми е обидно и ми тежи. След инсулта най-вече скърбя, че със спортните занимания като участник завърших по този начин рано. Лекарите изрично ми не разрешиха. Докато алкохол въпреки всичко си разрешавам – по една бира по време на целия Октоберфест в Мюнхен и по кашон вино за…една година.
- Преди време имаше и трудове, че посредством интернационалните си връзки уреждате рефери за поддръжка на Левски, когато се канят задгранични арбитри за дербитата у нас?
- Голяма нелепост, която разумно не устоя инспекцията на времето. Представяте ли си по какъв начин отивам при Франц Бекенбауер, Ленарт Йохансон или Егидиус Браун, моят гуру в УЕФА, с молбата … да уредим един рефер за поръчка в България? Не знам дали вие си го представяте, само че аз даже не мога и да си го помисля!
- Вие сте един от най-близките другари на великия Франц Бекенбауер. Имаше ли тъкмо избран миг, когато разбрахте това или го усетихте във времето?
- Конкретният миг? Още нямаше мобилни устройства и той ми даде домашния телефон на своята майка, с цел да го откривам посредством нея. И по този начин ставаше, до момента в който бе жива естествено, мир на праха й. Десетина души отвън фамилията имаха нейния телефонен номер, а тя постоянно знаеше къде се намира Франц и му предаваше кой го е търсил.
Веднъж някогашният към този момент генсек на немския футболен съюз ми сподели: „ Михаел, не мисли че Кайзера се отнася с всички като с теб. Франц има безчет познати, само че малко близки другари! “ Тогава се замислих за първи път по въпроса, който ми зададохте.
- Колко постоянно се чувате и виждате?
- Бих споделил, че сме в непрекъсната връзка. Освен празниците имаме и доста други мотиви да се чуваме или виждаме. Последно бяхме дружно преди тази Коледа в Залцбург, където живее. Винаги когато е идвал в България, той е гостувал в дома ми. Но в последно време най-много аз го навестявам.
- Как се запознахте с Кайзера?
- Семейството ни живееше в Мюнхен, където на работа беше татко ми. Един ден моят другар Борис Средков от ЦСКА телефонира с молба да се спомага на Борис Гаганелов, който идвал на стаж в Байерн. Посрещнах го и отидохме в офисите на клуба, където насочиха неустоима за мен, 20-годишния почитател на баварския гранд, оферта - преводач на българския национал против билети за домакинските мачове на отбора. Не единствено одобрих, само че и очевидно се оправих с задачата, тъй като от Байерн излязоха с ново предложение – да превеждам за дуела им за Суперкупата на Европа с през 1975-а. Попитаха ме знам ли съветски и аз като съвсем всеки българин, единствено премигнах и самоуверено споделих „ да “.
По-късно обаче очевидно се изгубих в превода, щом великият Валерий Лобановски ми сподели: „ Миша, приказва на български, тъй като по този начин по-лесно те разбираме “. Но все пак не позволих гафове и за премия Байерн ме включи в делегацията за мач от КЕШ в Люксембург. Така в един дребен аероплан се озовах на една седалка с мегазвездата Франц Бекенбауер, а по време на полета той ме поразпита „ какъв ми е казусът “. Държа се великолепно и тогава, и в дните към мача, като даже ме канеше на неговата маса в ресторанта на хотела.
- А по кое време станахте другари?
- Не може да се каже с ден и година. Но като че ли всичко стартира на международното Мексико-86. На телефона в стаята ми позвъни… Франц Бекенбауер, треньор тогава на Бундестима. И това не беше някаква смешка. Мислех си, че ме е не запомнил, само че той говореше по този начин все едно през вчерашния ден сме били в оня аероплан за Люксембург. Имаше молба – информация за отбора на Уругвай, с който националите ни бяха играли контрола на мексиканска земя. Нямал данни за противника, а били в една група на мондиала.
- Как реагирахте във времето, когато чичко Google може би даже не е бил плануван?
- Имаше обаче видеокасети. Организирах с треньора ни Иван Вуцов и оператора на националния отбор Милчо Канчев среща с Бекенбауер в нашето посолство в Мексико Сити. Всичко трябваше да е регламентирано, с цел да няма после… „ национално изменничество “, „ нерегламентирани връзки с чужденци “ или други сходни. Именно след тази среща Франц ме прегърна и ми съобщи, че в случай че потегли да се бракосъчетавам, ще ми стане кум.
- Удържа ли на обещанието си?
- Отчасти, тъй като с половинката ми Силвия взехме решение да няма женитба. От 23 години сме дружно без формален брак. Тя е австрийка, посланик и по този начин се стекоха събитията. Но все пак той постоянно споделя, че със брачната половинка му Хайди са ни кумове. Последния път, когато беше в София с частен аероплан, Силвия се качи с него до Залцбург с концепцията да се върне след това с трен до Виена. Но по време на полета той схванал за нейния проект и… просто помолил водача да спре във Виена, с цел да й спести „ разходката “ с трен. Разбира се, това е единствено един щрих от персоналните ни връзки.
За мен не по-малко значимо е, че посредством Бекенбауер се разви съдействието сред Българския и Германския футболен съюз. Едно потвърдено във времето другарство. Неслучайно и Франц, и някогашният първи в немския футбол - Егидиус Браун, са казвали неколкократно и обществено, че обичат България като втора татковина. А тяхното самопризнание няма по какъв начин да не ме трогне.
- Сега не сме ли в „ неравностойно състояние “, за каквото и да било съдействие с Германския футболен съюз?
- Реално тяхната помощ сега ни е по-нужна от всеки път. Имаме и контракт, който напълно не е фиктивен. Сега ще ви кажа и вест по тематиката. Стартирахме към този момент договаряния за другарски мач България – Германия в София, по случай 100-годишнината на БФС през 2023-а. Бундестимът възнамерява две години напред програмата си и по тази причина от рано декларирахме желанието си. И имам уверението на немските сътрудници, че в случай че тимовете ни не са в една квалификационна група за Евро 2024, мачът ще се играе.
- В края на 90-те България имаше контрола в София с Бундестима, като Германия направи жест БФС да получи парите от телевизионните права?
- Да, по този начин беше. Сега казусът е празничен, до момента в който тогава касата на централата беше празна и се нуждаехме от доходи с цел да стабилизираме ситуацията в БФС.
- Притежавате абонаментна карта на „ Байерн “. Използвате ли я постоянно?
- Да, постоянно на „ “. И там Ули Хьонес, Румениге и други огромни фигури на баварците не пропущат да ми припомнят, че в Байерн съм като вкъщи си. Все едно, че аз желая или мога да го не помни.
- Имате ли любимец за президент на БФС?
- Все още не. Странно, само че досега този пост наподобява не е изключително мечтан. В годините не съм си и помислял, че може да се случи. А по въпроса ще ви кажа единствено, че ще е неточност, в случай че се заложи на разновидността някой да се учи да ръководи като президент, поемайки без опит кормилото.
- В едно изявление славният Христо Бонев разгласи, че желае вас и Веселин Балевски отпред на БФС. Как ще го коментирате?
- Предложенията на Ицо Бонев по принцип в никакъв случай не са инцидентни. И аз ги почитам. Но в тази ситуация не виждам по какъв начин може да стане. Заради моите задължения и кариера в администрацията на футбола Веско Балевски пое съвсем напълно грижата за нашата обща компания. И тук е моментът да му благодаря за следващ път.
- Интервюто се разви по този начин, че не можах да ви задам паметните въпроси за „ бъдещите ви креативен проекти “ и „ повече ви взе или ви даде футбола “, господин Касабов?
- Спестих ви това стеснение, уповавам се! Но въпреки всичко, ще ви призная – страстите, драмите, срещите с велики персони и наличието на конгреси, които целия свят следи нямат цена! Цар Футбол ми подари също огромни другари като да вземем за пример Христо Бонев, Божил Колев, Георги Димитров-Джеки … И ми разреши да бъда там, където даже не съм мечтал да бъда. Затова и всичко отсега нататък в моето премеждие в най-популярния спорт ще приема просто като екстра.
- От момента, когато поехте поста на краткотраен президент на БФС през ноември 2019-а година не сте дали нито едно изявление, господин Касабов. Защо отклонявахте поканите?
- Няма нищо преднамерено. принцип от доста време си натрапвам да давам по най-много едно изявление годишно. Не повече от двайсет за последния четвърт век. Разбира се, наясно съм, че за мнозина управленци в родния футбол този метод е тип разкол. Но аз желая да наложим различен жанр, който господства от дълго време в страните, които желаеме да догоним в най-популярния спорт.
Процесите в БФС в действителност са доста динамични, само че по тази причина имаме пресслужба, посредством която главно би трябвало да споделяме ежедневно с обществеността. Неслучайно на този метод залагат водещите в света централи и клубове. Абсолютно съм уверен, че този поведенчески модел ще ни спести доста спорове, тъй като в този момент от доста и безсистемно говорене всеки ден действително се трови средата в нашия футбол.
- През ноември 2019-а обявихте, че няма да се кандидатирате за президент на БФС. Оставате ли на същата позиция?
- Не виждам все още смяна в обстановката или причина, заради която да се откажа от решението си. Когато поех краткотрайното управление, не допусках, че конгресът ще се отсрочи по този начин дълго във времето. Имах настройката за образуване на най-висшия конгрес в границите на два-три месеца.
- В случая несъмнено се удостоверява максимата, че… най-постоянни са краткотрайните неща?
Нещо повече – ваш сътрудник написа, че съм намерил метод да ръководя без да съм минал през избор и да не „ пусна кокала “. До този миг не знаех, че мога да предизвикам международна пандемия единствено и единствено да бъда отпред на българския футбол. Нямам сходно желание, въпреки че мнозина ме пропагандират да се кандидатирам за поста. Знам, че в никакъв случай не би трябвало да казваш в никакъв случай и по тази причина на този стадий им давам отговор „ По-скоро не “.
Но ще ви доверя, че на моменти се възнамерявам дали изобщо да продължа да съм в ръководството на футбола ни.
- В последна сметка от какво ще зависи окончателното ви решение?
- Отговорът наподобява логически – от конгреса. Но има, естествено, доста условности. Първо от това кой ще заеме президентския пост и дали ще ме предложи за Изпълкома. И надлежно какво ще решат делегатите по въпроса. Както и в случай че съм в изпълкома, дали ще ме изберат на позицията на вицепрезидент, на която бях и при Иван Славков, и при Борислав Михайлов. Разбира се, не на последно място е изискването, дали аз бих работил с новото ръководство което ще поеме кормилото.
- Ще има ли ексклузивен конгрес?
- На този въпрос мога да отговоря съответно, единствено в случай че някой ми каже с решителност по кое време ще паднат тотално възбраните поради пандемията. Всеки различен отговор ще е миниран от конвенционалност. Редовният конгрес на БФС би трябвало да е през февруари 2022 година. Но в случай че в близко време страната разгласи, че събиране на 600 и повече делегати, колкото са нашите, към този момент няма да нарушава въведените поради Ковид-19 наредби, ще имаме причина в изпълкома да вземем дефинитивно решение по проблема.
- През март тази година навършвате 66. Не ви ли е рано да мислите за отдръпване? На вашата възраст Сеп Блатер и Ленарт Йохансон се усещаха младежи в ръководството на ФИФА и УЕФА…
- Да, само че те са велики фигури със непокътнато място в историята. И за благополучие аз имам освен достойнството да ги познавам, само че и да съм работил с тях. И привилегията да ме назовават другар. Сеп още го прави, до момента в който за жал Ленарт към този момент го няма измежду нас.
- Колко мъчно е да одобряват един българин по високите етажи на ФИФА и УЕФА? Вие ще сте отговарящ от страна на международната централа за олимпийския шампионати по футбол в Токио откакто към този момент бяхте на тази позиция в Пекин 2008, Лондон 2012 и Рио де Жанейро 2016?
- Не очаквайте да ви приказвам за леене на пот и купища компликации. Не обичам клишетата. Да, несъмнено отговорността е огромна, само че дано погледнем от приятната страна. Например лиши най-малко три години, до момента в който Сеп Блатер стартира да се обръща към мен с Касабов, вместо с Кабасов или Колосков. По-късно към този момент нещата улегнаха – мина на Михаил или на Микаел. Така му беше очевидно по-лесно. И с него постоянно на драго сърце си приказваме и по тематики отвън футбола.
- От ФИФА не се поколебаха във ваше лице да назначат българин за отговорник на олимпийските шампионати. Там всичко безпрепятствено ли мина?
- Слава Богу, тъй като три пъти бях пратеник на Бразилия във взривоопасни конфликти. Два от тях бяха против Аржентина, а е известно, че когато става дума за футбол това дерби може да възпламени дори война. Когато бразилците с Роналдиньо изгубиха от аржентинците с Меси на полуфинал в Пекин с 0:3 тогавашният президент на страната сеньор Лулу съобщи пред медиите: „ Това е най-тежкият ден в живота ми… “ Четири години по-късно в Лондон сензационно „ селесао “ пък паднаха от Мексико в разногласието за златото с 1:2.
И да си призная с сътрудници в Рио се майтапих, въпреки и с малко изкуствена усмивка, че в случай че още веднъж изгубят, ще имам черен щемпел до живот в паспорта за влизане в Бразилия. Но те завоюваха с 1:0 и по този начин се разминах с заплахата да ме разгласят за личност нон грата в Страната на кафето.
- Защо се стигна до шумните кавги за корупция в могъщите организации ФИФА и УЕФА?
- Ще ви отговоря по този начин - футболът е част от живота. И сфера на милиарди финикийски знаци в оборот. А когато има огромни пари, е въпрос на персонален избор какъв сън искаш да имаш. На лице са изкушения и би трябвало да решиш дали да им се отдадеш. Аз за благополучие проблеми със съня в никакъв случай не съм имал.
- Дори и откакто през октомври 2019-а в постройката на БФС нахлу първокласен „ отбор “ от ГДБОП?
- Да, за какво? Не знам дали ще ви прозвучи неуместно, само че БФС може би имаше потребност да мине през това. Искам да ви оповестя, че прокуратурата приключи инспекцията заради липса на закононарушение. И по този начин към този момент БФС ще има въпреки и дребен щит пред нападки за корупция и други сходни на всеки неудовлетворен от нещо във футбола ни.
- Избраха ви за първи мандат като вицепрезидент при ръководството на Иван Славков-Батето. При него ли беше най-славният интервал?
- Темата е необятна. Затова ще се опитам да ви дам отговоря под различен ъгъл. Имах шанса да се школувам още в „ -Спартак “ при стоманен шеф на футболния клуб като Кръстю Чакъров. Много съм научил и от вездесъщия Иван Вуцов, който притежаваше скъп опит във всички етажи на йерархията. Разбира се, Батето беше гигантска фигура. Несравнима! Имах удоволствието да съм и до Борислав Михайлов, когато проби до изпълкома на УЕФА и получи интернационално самопризнание. И несъмнено в този момент ми тежи, когато някои лековато го сочат за провинен надали не за всички проблеми на футбола ни.
- Но у нас постоянно сходна орис има всеки Първи, когато слезе от трона. Най-лошото, което сте чували за вас?
- Това, че се... напивам още от обяд. Освен неприятно е и безусловно погрешно, което го прави още по-гадно. И в тази връзка ще ви кажа нещо доста персонално, което не съм споделял в никое мое изявление. Получих инсулт на 22-годишна възраст и последва тежка мозъчна интервенция с заплаха за съдбовен край. Но с помощта на екипа на проф. Любомир Карагьозов датата 27 февруари 1977-а стана мой втори рожден ден. Разбира се, нямаше по какъв начин да се избегнат тежките последици при инсулт. Имах парализа на лявата половина на тялото плюс загуба на диалект и равновесие. Наложи се дълго възобновяване – всичко от А и Б като при малко дете.
Слава Богу, съумях да се върна в живота, тъй като бях млад и със мощен организъм. Остана ми обаче лек говорен недостатък, поради който тези, които не ме познават, когато ме чуят, си мислят, че съм злоупотребил с алкохол.
- Как се отнасяте, когато въпросните трезвеници ви подлагат на критика и лепят етикети?
- Нормално. Хората не са длъжни да знаят за моя проблем и не дразня на никого, само че ми е обидно и ми тежи. След инсулта най-вече скърбя, че със спортните занимания като участник завърших по този начин рано. Лекарите изрично ми не разрешиха. Докато алкохол въпреки всичко си разрешавам – по една бира по време на целия Октоберфест в Мюнхен и по кашон вино за…една година.
- Преди време имаше и трудове, че посредством интернационалните си връзки уреждате рефери за поддръжка на Левски, когато се канят задгранични арбитри за дербитата у нас?
- Голяма нелепост, която разумно не устоя инспекцията на времето. Представяте ли си по какъв начин отивам при Франц Бекенбауер, Ленарт Йохансон или Егидиус Браун, моят гуру в УЕФА, с молбата … да уредим един рефер за поръчка в България? Не знам дали вие си го представяте, само че аз даже не мога и да си го помисля!
- Вие сте един от най-близките другари на великия Франц Бекенбауер. Имаше ли тъкмо избран миг, когато разбрахте това или го усетихте във времето?
- Конкретният миг? Още нямаше мобилни устройства и той ми даде домашния телефон на своята майка, с цел да го откривам посредством нея. И по този начин ставаше, до момента в който бе жива естествено, мир на праха й. Десетина души отвън фамилията имаха нейния телефонен номер, а тя постоянно знаеше къде се намира Франц и му предаваше кой го е търсил.
Веднъж някогашният към този момент генсек на немския футболен съюз ми сподели: „ Михаел, не мисли че Кайзера се отнася с всички като с теб. Франц има безчет познати, само че малко близки другари! “ Тогава се замислих за първи път по въпроса, който ми зададохте.
- Колко постоянно се чувате и виждате?
- Бих споделил, че сме в непрекъсната връзка. Освен празниците имаме и доста други мотиви да се чуваме или виждаме. Последно бяхме дружно преди тази Коледа в Залцбург, където живее. Винаги когато е идвал в България, той е гостувал в дома ми. Но в последно време най-много аз го навестявам.
- Как се запознахте с Кайзера?
- Семейството ни живееше в Мюнхен, където на работа беше татко ми. Един ден моят другар Борис Средков от ЦСКА телефонира с молба да се спомага на Борис Гаганелов, който идвал на стаж в Байерн. Посрещнах го и отидохме в офисите на клуба, където насочиха неустоима за мен, 20-годишния почитател на баварския гранд, оферта - преводач на българския национал против билети за домакинските мачове на отбора. Не единствено одобрих, само че и очевидно се оправих с задачата, тъй като от Байерн излязоха с ново предложение – да превеждам за дуела им за Суперкупата на Европа с през 1975-а. Попитаха ме знам ли съветски и аз като съвсем всеки българин, единствено премигнах и самоуверено споделих „ да “.
По-късно обаче очевидно се изгубих в превода, щом великият Валерий Лобановски ми сподели: „ Миша, приказва на български, тъй като по този начин по-лесно те разбираме “. Но все пак не позволих гафове и за премия Байерн ме включи в делегацията за мач от КЕШ в Люксембург. Така в един дребен аероплан се озовах на една седалка с мегазвездата Франц Бекенбауер, а по време на полета той ме поразпита „ какъв ми е казусът “. Държа се великолепно и тогава, и в дните към мача, като даже ме канеше на неговата маса в ресторанта на хотела.
- А по кое време станахте другари?
- Не може да се каже с ден и година. Но като че ли всичко стартира на международното Мексико-86. На телефона в стаята ми позвъни… Франц Бекенбауер, треньор тогава на Бундестима. И това не беше някаква смешка. Мислех си, че ме е не запомнил, само че той говореше по този начин все едно през вчерашния ден сме били в оня аероплан за Люксембург. Имаше молба – информация за отбора на Уругвай, с който националите ни бяха играли контрола на мексиканска земя. Нямал данни за противника, а били в една група на мондиала.
- Как реагирахте във времето, когато чичко Google може би даже не е бил плануван?
- Имаше обаче видеокасети. Организирах с треньора ни Иван Вуцов и оператора на националния отбор Милчо Канчев среща с Бекенбауер в нашето посолство в Мексико Сити. Всичко трябваше да е регламентирано, с цел да няма после… „ национално изменничество “, „ нерегламентирани връзки с чужденци “ или други сходни. Именно след тази среща Франц ме прегърна и ми съобщи, че в случай че потегли да се бракосъчетавам, ще ми стане кум.
- Удържа ли на обещанието си?
- Отчасти, тъй като с половинката ми Силвия взехме решение да няма женитба. От 23 години сме дружно без формален брак. Тя е австрийка, посланик и по този начин се стекоха събитията. Но все пак той постоянно споделя, че със брачната половинка му Хайди са ни кумове. Последния път, когато беше в София с частен аероплан, Силвия се качи с него до Залцбург с концепцията да се върне след това с трен до Виена. Но по време на полета той схванал за нейния проект и… просто помолил водача да спре във Виена, с цел да й спести „ разходката “ с трен. Разбира се, това е единствено един щрих от персоналните ни връзки.
За мен не по-малко значимо е, че посредством Бекенбауер се разви съдействието сред Българския и Германския футболен съюз. Едно потвърдено във времето другарство. Неслучайно и Франц, и някогашният първи в немския футбол - Егидиус Браун, са казвали неколкократно и обществено, че обичат България като втора татковина. А тяхното самопризнание няма по какъв начин да не ме трогне.
- Сега не сме ли в „ неравностойно състояние “, за каквото и да било съдействие с Германския футболен съюз?
- Реално тяхната помощ сега ни е по-нужна от всеки път. Имаме и контракт, който напълно не е фиктивен. Сега ще ви кажа и вест по тематиката. Стартирахме към този момент договаряния за другарски мач България – Германия в София, по случай 100-годишнината на БФС през 2023-а. Бундестимът възнамерява две години напред програмата си и по тази причина от рано декларирахме желанието си. И имам уверението на немските сътрудници, че в случай че тимовете ни не са в една квалификационна група за Евро 2024, мачът ще се играе.
- В края на 90-те България имаше контрола в София с Бундестима, като Германия направи жест БФС да получи парите от телевизионните права?
- Да, по този начин беше. Сега казусът е празничен, до момента в който тогава касата на централата беше празна и се нуждаехме от доходи с цел да стабилизираме ситуацията в БФС.
- Притежавате абонаментна карта на „ Байерн “. Използвате ли я постоянно?
- Да, постоянно на „ “. И там Ули Хьонес, Румениге и други огромни фигури на баварците не пропущат да ми припомнят, че в Байерн съм като вкъщи си. Все едно, че аз желая или мога да го не помни.
- Имате ли любимец за президент на БФС?
- Все още не. Странно, само че досега този пост наподобява не е изключително мечтан. В годините не съм си и помислял, че може да се случи. А по въпроса ще ви кажа единствено, че ще е неточност, в случай че се заложи на разновидността някой да се учи да ръководи като президент, поемайки без опит кормилото.
- В едно изявление славният Христо Бонев разгласи, че желае вас и Веселин Балевски отпред на БФС. Как ще го коментирате?
- Предложенията на Ицо Бонев по принцип в никакъв случай не са инцидентни. И аз ги почитам. Но в тази ситуация не виждам по какъв начин може да стане. Заради моите задължения и кариера в администрацията на футбола Веско Балевски пое съвсем напълно грижата за нашата обща компания. И тук е моментът да му благодаря за следващ път.
- Интервюто се разви по този начин, че не можах да ви задам паметните въпроси за „ бъдещите ви креативен проекти “ и „ повече ви взе или ви даде футбола “, господин Касабов?
- Спестих ви това стеснение, уповавам се! Но въпреки всичко, ще ви призная – страстите, драмите, срещите с велики персони и наличието на конгреси, които целия свят следи нямат цена! Цар Футбол ми подари също огромни другари като да вземем за пример Христо Бонев, Божил Колев, Георги Димитров-Джеки … И ми разреши да бъда там, където даже не съм мечтал да бъда. Затова и всичко отсега нататък в моето премеждие в най-популярния спорт ще приема просто като екстра.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ