Антон Славчев остана председател на КПК с гласовете на ГЕРБ и ДПС-Пеевски - Булевард България
Временният началник на Комисията " Антикорупция " Антон Славчев ще продължи да извършва функционалностите си безсрочно, откакто Народното събрание отхвърли да го освободи.
Предложението беше направено от ПП-ДБ, само че получи поддръжка единствено от " Възраждане " и 24 от самостоятелните депутати.
67 души от ГЕРБ и 22 души от Движение за права и свободи на Делян Пеевски отхвърлиха предлагането. За запазването на Славчев гласоподава и един народен представител от Българска социалистическа партия, а други 7 се въздържаха (останалата половина от парламентарната група не гласува).
" ИТН " не даде нито един глас във вота за и срещу свалянето на Славчев от поста.
Така с 95 гласа " за ", 91 " срещу " и 8 " въздържали се " Народното събрание отхвърли настояването на ПП-ДБ.
То щеше да падне и заради друга причина - по закон ръководителят се избира с болшинство от 2/3 от народните представители, което значи, че ПП-ДБ трябваше да събере най-малко 160 гласа.
Този проблем провокира спомагателен спор, тъй като в закона за противопоставяне на корупцията в действителност не е записано с какво болшинство се освобождава ръководителят на комисията. ГЕРБ и Движение за права и свободи упорстваха да се одобри по-високият предел, откакто той е заложен за избора.
Дебатите към активността на КПК отпред с Ангел Славчев се трансфораха в конфликт сред ПП-ДБ и крилото на Делян Пеевски - само че по подигравка, и двете групи упрекнаха ръководителя на комисията в корист със служебното си състояние.
Мотивите на вносителите против Славчев бяха свързани с това, че комисията не извършва отговорностите си по отчетност пред Народното събрание и показва " изборно " данни за активността си, отхвърля да извършва решения на съда за осветление на данни за резултатите от работата на чиновниците си, липсва успеваемост в направлението за лишаване на нелегално добито имущество, и други
На процедура офанзивата против него пристигна след поредност от ходове на КПК, за които има подозрения за политическа мотивираност - Лена Бориславова даде образец с отстраняването на някогашния народен представител от Политическа партия Андрей Гюров като подуправител на Българска народна банка и дългогодишното безучастие по абсурда със заема наРумен Гайтански от държавната Банка за развиване за близо 150 млн. лева
Йордан Цонев от Движение за права и свободи упрекна " Промяната ", че желали да отстранят оня, който ги проверява, като изброи няколко компроматни абсурда към водещи фигури на обединението без резултат.
В същото време Хамид Хамид (ДПС) поде различна версия, в която упрекна Славчев, че е " изпрал " проверяваните депутати от ПП-ДБ, а те в подмяна желали да го реалокират в прокуратурата, с цел да ги " пере и там ".
Самият Антон Славчев присъстваше в залата и най-после изиска да вземе думата, с цел да оправдае дейностите на институцията.
Той разгласи, че в нея работели " експерти на доста високо равнище ", които съгласно него надскачали и останалите служби за сигурност.
Пасивността по скандални случаи като ББР той отдаде на обстоятелството, че през целия интервал делото е било под контрола на прокуратурата и е предоставено на КПК едвам през лятото на 2024 година Комисията има проверяващи функционалности от март 2024.
Славчев загатна, че съвпадението сред опита то да бъде " смачкано " през май 2023 година (в интервала на свадите към Иван Гешев и последвалото му уволняване като основен прокурор) може да не е инцидентно, само че не влезе допълнително пояснения.
Оправданието с прехвърлянето на следствията сред другите равнища на прокуратурата също беше употребявано от него като мотив за това, че няма резултати в битката с корупцията.
Предложението беше направено от ПП-ДБ, само че получи поддръжка единствено от " Възраждане " и 24 от самостоятелните депутати.
67 души от ГЕРБ и 22 души от Движение за права и свободи на Делян Пеевски отхвърлиха предлагането. За запазването на Славчев гласоподава и един народен представител от Българска социалистическа партия, а други 7 се въздържаха (останалата половина от парламентарната група не гласува).
" ИТН " не даде нито един глас във вота за и срещу свалянето на Славчев от поста.
Така с 95 гласа " за ", 91 " срещу " и 8 " въздържали се " Народното събрание отхвърли настояването на ПП-ДБ.
То щеше да падне и заради друга причина - по закон ръководителят се избира с болшинство от 2/3 от народните представители, което значи, че ПП-ДБ трябваше да събере най-малко 160 гласа.
Този проблем провокира спомагателен спор, тъй като в закона за противопоставяне на корупцията в действителност не е записано с какво болшинство се освобождава ръководителят на комисията. ГЕРБ и Движение за права и свободи упорстваха да се одобри по-високият предел, откакто той е заложен за избора.
Дебатите към активността на КПК отпред с Ангел Славчев се трансфораха в конфликт сред ПП-ДБ и крилото на Делян Пеевски - само че по подигравка, и двете групи упрекнаха ръководителя на комисията в корист със служебното си състояние.
Мотивите на вносителите против Славчев бяха свързани с това, че комисията не извършва отговорностите си по отчетност пред Народното събрание и показва " изборно " данни за активността си, отхвърля да извършва решения на съда за осветление на данни за резултатите от работата на чиновниците си, липсва успеваемост в направлението за лишаване на нелегално добито имущество, и други
На процедура офанзивата против него пристигна след поредност от ходове на КПК, за които има подозрения за политическа мотивираност - Лена Бориславова даде образец с отстраняването на някогашния народен представител от Политическа партия Андрей Гюров като подуправител на Българска народна банка и дългогодишното безучастие по абсурда със заема наРумен Гайтански от държавната Банка за развиване за близо 150 млн. лева
Йордан Цонев от Движение за права и свободи упрекна " Промяната ", че желали да отстранят оня, който ги проверява, като изброи няколко компроматни абсурда към водещи фигури на обединението без резултат.
В същото време Хамид Хамид (ДПС) поде различна версия, в която упрекна Славчев, че е " изпрал " проверяваните депутати от ПП-ДБ, а те в подмяна желали да го реалокират в прокуратурата, с цел да ги " пере и там ".
Самият Антон Славчев присъстваше в залата и най-после изиска да вземе думата, с цел да оправдае дейностите на институцията.
Той разгласи, че в нея работели " експерти на доста високо равнище ", които съгласно него надскачали и останалите служби за сигурност.
Пасивността по скандални случаи като ББР той отдаде на обстоятелството, че през целия интервал делото е било под контрола на прокуратурата и е предоставено на КПК едвам през лятото на 2024 година Комисията има проверяващи функционалности от март 2024.
Славчев загатна, че съвпадението сред опита то да бъде " смачкано " през май 2023 година (в интервала на свадите към Иван Гешев и последвалото му уволняване като основен прокурор) може да не е инцидентно, само че не влезе допълнително пояснения.
Оправданието с прехвърлянето на следствията сред другите равнища на прокуратурата също беше употребявано от него като мотив за това, че няма резултати в битката с корупцията.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




