Голямото интервю: Оливер Глазнер
Временният управител на Кристъл Палас – Оливер Глазнер, е следващият посетител в продукцията на Висшата лига „ Голямото изявление ”. Специалистът разкри любопитни детайлности за живота си преди за направи име във футбола.
„ Израснах в едно малко селце в горна Австрия, покрай границата с Германия. Беше хубаво умерено място. Майка ми споделя, че съм почнал да играя футбол на 2-годишна възраст. Веднага съм почнал да троша стени, порти прозорци. В моя живот всичко е било подчинено на футбола. Имах ужасно детство ”, стартира Глазнер.
„ Израснах с майка ми, татко ми и дядо ми. Баща ми и майка ми се бяха разделили. На мен обаче не ми липсваше нищо. Не бяхме богати по това време, обаче като се замисля за детството ми, съзнавам, че не ми липсваше нищо. Имах ужасно семейство, положителни другари в учебно заведение, тъй че всичко беше наред. ”
„ Прекарвах доста време на открито. Неотдавна приказвах с огромния ми наследник, който в този момент е на 22. Казах му, че когато аз бях дребен, ние не сме имали опцията да се обаждаме на приятелите си. Качвах се на колелото, въртях педалите до техните домове и чуках на вратата, надявайки се, че те са там. Ако ги нямаше, отивах на другата врата или пък напряко на футболното игрище в селцето ”, спомня си още наставникът на Палас.
Какво още сподели за живота си във футбола и отвън него, вижте в предаването „ Голямото изявление ”.
„ Израснах в едно малко селце в горна Австрия, покрай границата с Германия. Беше хубаво умерено място. Майка ми споделя, че съм почнал да играя футбол на 2-годишна възраст. Веднага съм почнал да троша стени, порти прозорци. В моя живот всичко е било подчинено на футбола. Имах ужасно детство ”, стартира Глазнер.
„ Израснах с майка ми, татко ми и дядо ми. Баща ми и майка ми се бяха разделили. На мен обаче не ми липсваше нищо. Не бяхме богати по това време, обаче като се замисля за детството ми, съзнавам, че не ми липсваше нищо. Имах ужасно семейство, положителни другари в учебно заведение, тъй че всичко беше наред. ”
„ Прекарвах доста време на открито. Неотдавна приказвах с огромния ми наследник, който в този момент е на 22. Казах му, че когато аз бях дребен, ние не сме имали опцията да се обаждаме на приятелите си. Качвах се на колелото, въртях педалите до техните домове и чуках на вратата, надявайки се, че те са там. Ако ги нямаше, отивах на другата врата или пък напряко на футболното игрище в селцето ”, спомня си още наставникът на Палас.
Какво още сподели за живота си във футбола и отвън него, вижте в предаването „ Голямото изявление ”.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ




