Времената, в които живеем, са доста объркани. Това каза в

Времената, в които живеем, са много комплицирани. Това сподели в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “ журналистът и публицист Димитър Кенаров. " Времената, в които живеем, са много комплицирани. Хаос и комплицираност царят у хората, тъй като сме залети с прекомерно доста информация – не знаем на какво да имаме вяра, не знаем в какво да имаме вяра. Може би това е най-големият проблем. “  

Книгата " Диктатори, трактори и други завършения “ на Димитър Кенаров с репортажни разкази за светът на Беларус се срещат персоналното и политическото в една пресечна точка както в литературата, по този начин и в публицистиката. " В книгата тракторът е един тип метафора на страната, споделя още създателят, - която не се обръща встрани, а оре напред, " хомотракторус “ по този начин да се каже. Разглежда света през тази машина – тракторът. Заглавието сплотява и текстовете в тази книга, писани в поствоенна Югославия: Сърбия, Косово, има тест от Ирак, Беларус, от Крим. Има много властнически диктаторски страни, и заглавието обгръща част от този свят, “  разказа още Димитър Кенаров.

" Проблемът е, че сходен вид властнически режими и настроения, като тези в Беларус и Русия, се появяват и в останалата част на Европа, счита Димитър Кенаров: " Появяват се сходни настроения и в страни, като Унгария, в Полша, в България. Това се е трансформирало за 10 години. И то е може би в резултат на това, че на хората им липсва посока, липсва им компас, и стартират още веднъж да дават доверието си на така наречен мощни, мощен пестник или каквото е. Това по-скоро е не предпочитание за тирания, само че съгласно мен идва от някакъв вид комплицираност. “

Първият текст в книгата е отдаден на някогашна Югославия, той е писан и най-отдавна, показа създателят, като съгласно него " нещата към този момент са се трансформирали в някогашна Югославия – аз постоянно навестявам тази част на Балканите, и в това време не са се трансформирали. В някои връзки места, като Босна, са станали още по-горещи тлеещи горещи точки. Дейтанското съглашение приключи военните сражения, само че в действителност политически се оказа значителен безпорядък и този безпорядък продължава и до през днешния ден.  За този вид диктатори, като Слободан Милошевич в Югославия, е особено желанието за задържане на властта непременно. Това го виждаме и в България, само че несъмнено в доста по-мек вид на този вид водачи, като Бойко Борисов, “ описа Димитър Кенаров.

" В България тази соцносталгия към предишното, за някакъв вид подреденост, ред, хората си мислят, че обществената страна може да съществува единствено в някакъв вид тирания, което не е правилно. Всъщност, исторически при нас е било по този начин в някакъв смисъл след 1944 година. Но виждаме, че обществената страна, която е след Втората международна война на Запад, е функционална, само че резервира и демократичните си полезности, - счита още журналистът Димитър Кенаров. - Т.е. допустимо е имаме обществена страна и по-голямо икономическо тъждество сред хората, да има ред, и в това време за това не е нужна мощната ръка, това може да стане през гражданско общество, през демократичната страна. “    

Според него навлизаме в нова епоха, наречена софтуерен феодализъм: " Виждаме големи компании, като " Facebook “, стават по-мощни от страни, които могат да управляват големи запаси, някои от тях имат частни армии, основават илюзията за независимост, само че в действителност този вид ръководство е извънредно нездравословен. Това е най-страшното може би – новият вид тирания, която е технологическата тирания, и която е към този момент при нас. “