Може ли да разчита Борисов на договорката си с Ердоган?
Времената се трансформират, само че страхът от Анкара очевидно си остава. Независимо че България и Турция членуват в еднакъв боен съюз. Може ли да разчита Борисов на " ясната си сделка " с Ердоган? Това пита в своя коментар за Deutsche Welle анализаторът Емилия Милчева .
През 80-те години на предишния век властта в София под паника се опасява, че Турция може да нападне България. През 2019 година българските ръководещи се опасяват, че Турция може да „ пусне " сирийските бежанци. Турският президент Ердоган заплаши, че ще отвори вратите към Европа за 3,6 милиона сирийски бежанци, в случай че Европейски Съюз не ограничи рецензиите си към Анкара поради военната интервенция в обитаемата с кюрди Северна Сирия и не спре да окачествява офанзивата като “нашествие ”.
От няколко години насам Ердоган от време на време залага на тази опасност, а българският министър председател Бойко Борисов като че ли драговолно я укрепва за вътрешна и външна приложимост. Затова и в този момент съобщи, че на срещата на Европейски Съюз тази седмица ще упорства пред европейските сътрудници да спрат с нападките против Турция. “Защото Брюксел е надалеч, а турската граница е тук. И там стоят близо 4 милиона бежанци. Нито лагери, нито ограда, нито каквито и да е ограничения могат да ги спрат, в случай че стартират да идват със стотици хиляди ”, сподели Борисов.
Не закъсня и реакцията на вицепремиера Красимир Каракачанов. През 2016 година той разкритикува Ердоган, че самичък е провел опита за прелом, за “да в профил всички неуместни съперници на неговия ислямистки режим ”. Днес като боен министър Каракачанов изясни по какъв начин при огромна бежанска вълна България ще бъде “на топа на устата ” и по какъв начин не е в неин интерес “да играе ролята на основател на наказания или остри позиции ”. Непроменено твърда е останала май единствено позицията му към Северна Македония.
Погледнато от камбанарията на “Александър Невски ”, определената от Борисов политика на снишаване по отношение на Турция наподобява държавническа. България предава на Турция хипотетични гюленисти. Предава ѝ също хипотетични членове на Кюрдската работническа партия ПКК. А също така не позволи рестриктивните мерки в Закона за вероизповеданията, които щяха да спрат финансирането на българските мюфтийства от турския Дианет.
Какво получава в подмяна? Докато Гърция е подложена на неправдоподобен мигрантски напън, на българо-турската граница проблеми няма. „ Правя всичко допустимо да сте спокойни ", увери тези дни министър председателят Борисов. И напомни, че доста постоянно, когато Европа е била срещу Ердоган, “само аз съм отивал при него ”. Този път нищо не опровергава думите му. Още през 2015 година Борисов поддържа концепцията на Ердоган за основаване на “зона за сигурност ” в Сирия. Българският министър председател даже я показа на среща на върха в Брюксел, където обаче не срещна утвърждение. Същото е май и в този момент. Миналата седмица ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предизвести, че в случай че проектът на Анкара планува отделяне на такава зона, Брюксел няма да даде нито стотинка.
Няма подозрение какво значи така наречен “зона за сигурност ” - изтласкване на кюрдите и заселване на стотици хиляди сирийски бежанци от Турция. Така етническият баланс ще бъде изменен - обитаемоте с кюрди турски провинции край границата със Сирия към този момент няма да граничат с кюрди от другата страна. И още нещо: Анкара показва актуалните военни дейности като продължение на интервенциите “Щит на Ефрат ” и “Маслинова клонка ”, а прокламираната цел е районът да бъде освободен от Силите за самозащита на сирийските кюрди и от терористите на “Ислямска страна ”, както написа проправителственият Daily Sabah. Така Турция на процедура слага знак за тъждество сред Силите за самозащита, които помогнаха за освобождението на района от ислямистките групировки, и същите тези радикални ислямисти, против които водиха война кюрдските отряди.
Казано в резюме: времената се трансформират, само че страхът от Анкара очевидно си остава. Независимо че България и Турция през днешния ден членуват в еднакъв боен съюз - НАТО. А “ясната сделка ” на Борисов с Ердоган ще е ден до пладне, в случай че Анкара в действителност „ пусне " сирийски бежанци към европейските граници.
През 80-те години на предишния век властта в София под паника се опасява, че Турция може да нападне България. През 2019 година българските ръководещи се опасяват, че Турция може да „ пусне " сирийските бежанци. Турският президент Ердоган заплаши, че ще отвори вратите към Европа за 3,6 милиона сирийски бежанци, в случай че Европейски Съюз не ограничи рецензиите си към Анкара поради военната интервенция в обитаемата с кюрди Северна Сирия и не спре да окачествява офанзивата като “нашествие ”.
От няколко години насам Ердоган от време на време залага на тази опасност, а българският министър председател Бойко Борисов като че ли драговолно я укрепва за вътрешна и външна приложимост. Затова и в този момент съобщи, че на срещата на Европейски Съюз тази седмица ще упорства пред европейските сътрудници да спрат с нападките против Турция. “Защото Брюксел е надалеч, а турската граница е тук. И там стоят близо 4 милиона бежанци. Нито лагери, нито ограда, нито каквито и да е ограничения могат да ги спрат, в случай че стартират да идват със стотици хиляди ”, сподели Борисов.
Не закъсня и реакцията на вицепремиера Красимир Каракачанов. През 2016 година той разкритикува Ердоган, че самичък е провел опита за прелом, за “да в профил всички неуместни съперници на неговия ислямистки режим ”. Днес като боен министър Каракачанов изясни по какъв начин при огромна бежанска вълна България ще бъде “на топа на устата ” и по какъв начин не е в неин интерес “да играе ролята на основател на наказания или остри позиции ”. Непроменено твърда е останала май единствено позицията му към Северна Македония.
Погледнато от камбанарията на “Александър Невски ”, определената от Борисов политика на снишаване по отношение на Турция наподобява държавническа. България предава на Турция хипотетични гюленисти. Предава ѝ също хипотетични членове на Кюрдската работническа партия ПКК. А също така не позволи рестриктивните мерки в Закона за вероизповеданията, които щяха да спрат финансирането на българските мюфтийства от турския Дианет.
Какво получава в подмяна? Докато Гърция е подложена на неправдоподобен мигрантски напън, на българо-турската граница проблеми няма. „ Правя всичко допустимо да сте спокойни ", увери тези дни министър председателят Борисов. И напомни, че доста постоянно, когато Европа е била срещу Ердоган, “само аз съм отивал при него ”. Този път нищо не опровергава думите му. Още през 2015 година Борисов поддържа концепцията на Ердоган за основаване на “зона за сигурност ” в Сирия. Българският министър председател даже я показа на среща на върха в Брюксел, където обаче не срещна утвърждение. Същото е май и в този момент. Миналата седмица ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предизвести, че в случай че проектът на Анкара планува отделяне на такава зона, Брюксел няма да даде нито стотинка.
Няма подозрение какво значи така наречен “зона за сигурност ” - изтласкване на кюрдите и заселване на стотици хиляди сирийски бежанци от Турция. Така етническият баланс ще бъде изменен - обитаемоте с кюрди турски провинции край границата със Сирия към този момент няма да граничат с кюрди от другата страна. И още нещо: Анкара показва актуалните военни дейности като продължение на интервенциите “Щит на Ефрат ” и “Маслинова клонка ”, а прокламираната цел е районът да бъде освободен от Силите за самозащита на сирийските кюрди и от терористите на “Ислямска страна ”, както написа проправителственият Daily Sabah. Така Турция на процедура слага знак за тъждество сред Силите за самозащита, които помогнаха за освобождението на района от ислямистките групировки, и същите тези радикални ислямисти, против които водиха война кюрдските отряди.
Казано в резюме: времената се трансформират, само че страхът от Анкара очевидно си остава. Независимо че България и Турция през днешния ден членуват в еднакъв боен съюз - НАТО. А “ясната сделка ” на Борисов с Ердоган ще е ден до пладне, в случай че Анкара в действителност „ пусне " сирийски бежанци към европейските граници.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ