Гледали ли сте великият български филм „Време разделно“: Научете любопитни подробности около създаването му
„ Време разделно “ е разказ от Антон Дончев, написан през 1964 година Творбата е основана единствено за 45 дни.
Събитията, разказани от Антон Дончев, са се случили през 1666 година на мястото, където е ситуиран град Якоруда. Романът е екранизиран през 1988 година от режисьора Людмил Стайков под името „ Време на принуждение “ и се състои от 2 елементи: „ Заплахата “ и „ Насилието “.
За „ Време разделно ” в последно време се приказва доста за него. Едни го утвърждават с възторг, други го подлагат на критика. Разни псевдоучени го дефинират като поръчков, изопачаващ събитията и т.н.Турция снима абсурден филм за Наим Сюлейманоглу и трансформира международния му прякор – възмущението е огромноЩангистът умря в Истанбул на 18 ноември 2017 година
„ Джобният Херкулес “ става „ Турският Херкулес “
Шефъ…Dec 10 2018vijti.com
В едно изявление на въпрос не са ли показани грубо събитията, Антон Дончев дава отговор: „ Ако би трябвало да сме точни, събитията от ония времена са разказани напълно нежно в романа. Трудно е даже да си представим какви страдания е изживял българинът през петвековното иго и при потурчването на част от народа ”.
Кощунство е изобщо да се спори по тези въпроси. Но дано забележим по какъв начин бе основан филмаът „ Време разделно ”, сниман по сюжет от този разказ.
През осемдесетте години на предишния век в Родопите разговаряхме с тогавашния държавен глава Тодор Живков.
Той се интересуваше по какъв начин вървят процесите за приобщаване на локалните хора, чиито имена бяха изменени десетина години преди този момент. Процесите протичаха обикновено и хората се приобщаваха, изключително младите. Все отново за по-възрастните някои неща не бяха толкоз ясни. В тази връзка аз му споделих: „ Другарю Живков, не може през днешния ден да си Хасан, а на следващия ден Асен. Може, но би трябвало да му се каже за какво ”. „ Какво имаш поради? ” – запита ме тогавашният Първи. Казах му: „ Младите са учили българска история и въпреки с съмнение одобряват, че е имало потурчване. Старите обаче са полуграмотни и не са чели книги.
Те знаят това, което им е споделил ходжата, а ходжата знае това, което му е споделил предният ходжа. Книгата „ Време разделно ” е трябвало да бъде прочетена на хората на кръжоци и събрания. Тя трябваше от дълго време да бъде филмирана ”.
Потрепна Живков, стана, извика сътрудниците и разпореди: „ Викайте Антон Дончев да даде сюжет, намерете добър режисьор и да се стартира кино лентата. ” При идващото идване отново стана въпрос за филм и сътрудниците рапортуваха, че Антон Дончев не давал сюжета. „ Дайте му каквото желае, единствено да даде сюжета. ” – заръча Живков.
Не след дълго при нас в Родопите пристигна режисьорът Людмил Стайков и започнаха фотосите на кино лентата. Местните хора, потомци на потурчените българи, въодушевено взеха присъединяване в масовките.
Снимките са правени основно в Смолянския район. Голяма част от тях бяха осъществени на територията на ловно стопанство „ Кормисош ”, в което аз работех. Беше изработен един прелестен, неповторим филм, който съгласно мен закъсня във времето. На необятен екран беше закупен от доста страни и чак от Америка. Романът „ Време разделно ” е публикуван в милиони тираж и най-много в Америка. Преведен е на доста езици.
След време се срещнах, отново в Родопите, с създателя Антон Дончев. Първият въпрос, който му зададох, беше за какво не е давал сюжета. Отговорът му беше: „ Аз за този сюжет съм получил 12 000 лв. хонорар и по спогодба с Людмила Живкова съм ги внесъл във фонд „ 1300 години България ”. Имахме спор по сюжета, тъй като някои желаеха да господства бедата от еничарите, а те са българи. Аз настоявах да господства бедата от исляма ”.
След години на лов в ловното стопанство „ Кормисош ” идва американски ловджия. Оглежда се в местата, в които ловува, и споделя: „ Никога не съм бил в България, само че по тези места като че съм бил ”. Оказа се, че гледал кино лентата на необятен екран и познал терените, където е сниман.
Книгата „ Време разделно ” и екранизацията й са шедьоври в нашата история, просвета и литература. Това са корените на българщината.
Инфо: Соцбг
