"Време е за нова политика и взаимоотношения с нашите сънародници

"Време е за нова политика и взаимоотношения с нашите сънародници на открито. Време е да осъзнаем мащабите на техния капацитет, да ги включим в националните политики и решения, да търсим мнението им. " Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията във връзка 2 години от встъпване в служба на президентския екип.

Като съществена част от политиката с българите в чужбина вицепрезидентът предлага основаването на Български културен институт и национална интернет платформа за връзка на сънародниците ни посред им и с българската страна.

След задълбочено изследване на интернационалния опит и практиките на задграничните културни институти в България, след срещи с над 80 интелектуалци, Илияна Йотова и екипът й изготвиха идея за основаване на Български културен институт - институция за културна дипломация, за разпространяване на българския език и за връзка с българските общности. "Имаме институционално единодушие и схващане за значимостта и актуалността на тази концепция, остава да я изпълним ", уточни вицепрезидентът.

Готов е планът на интернет платформа за другарство на българите по света - посред им и с българската страна. Президентската институция ще постави началото с пилотен план, който след това да се трансформира в национална платформа с обособен бюджет.

През втората година от мандата активността на Илияна Йотова бе отдадена на образуване на политики със сънародниците ни в чужбина. "Българите зад граница са представители на българската нация по света, носители на традиция, на просвета, на българския език. Те не са другите българи ", посочи вицепрезидентът.

През 2018 година Илияна Йотова и екипът й се срещнаха и работиха дружно с българските исторически общности, с българските общности от страните от Централна Европа, със сънародниците ни от Западна Европа, Съединени американски щати и Южна Америка. Цялостна държавна политика за тях желаеха българите в чужбина.

Според вицепрезидента от актуализиране се нуждаят Законът за българите в чужбина, Законът за българското поданство, Законът за чужденците в България, постановления на МОН, Законът за дипломатическата работа.

"Безспорен приоритет е запазването и разпространяването на българския език, който в историческите диаспори е заплашен от изгубване ", посочи Илияна Йотова. Необходима е поредна тактика за стимулиране на фамилиите от български генезис, на преподавателите в учебни заведения с преподаване на български език, за стратегии и квалификации, за разкриване на двуезични учебни заведения.

Илияна Йотова предлага основаването на Национален фонд за подкрепяне на съботно-неделните учебни заведения, тъй като не е задоволителен единствено националният бюджет. Средствата могат да бъдат част от общ фонд за политики за българите в чужбина, каквато е практиката в доста страни.

Специално внимание съгласно Илияна Йотова българската страна би трябвало да обърне на задграничните студенти от български генезис в българските висши образователни заведения. 2 хиляди младежи със стипендия от българската страна приключват всяка година с българска тапия. Проведените няколко Студентски лаборатории с такива студенти демонстрираха нуждата от обзор на законодателството, от премахването на административните спънки пред тях, от разглеждането им като професионален и кадрови капацитет.

По думите на Илияна Йотова е извънредно време да се реши въпросът с представителството на така наречен нова емиграция посредством основаването на публични препоръки към консулските служби и определянето на техния статут, отговорности, пълномощия.

Вицепрезидентът уточни неангажирането под никаква форма на българите в чужбина като огромен пропуск на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. "Отношението на България към сънародниците прозира и във обстоятелството, че до момента не са съществено оценени рисковете за тях във Англия ", означи Илияна Йотова.

"Политиката за сънародниците ни зад граница е значима, само че наша отговорност е да спрем напускащите страната ", посочи вицепрезидентът. Илияна Йотова уточни, че посредством лозунга "Системата ни убива " хората демонстрираха, че не желаят да оцеляват по единично, да оцеляват ден за ден, без хоризонт. "Изчерпаха се опциите за отиграване на всяка топка при всеки зародил спор. Необходима е страна, която се грижи за своите жители, а не ги преглежда като жители ", посочи вицепрезидентът. Българите се усещат отвън страна и по този начин от ден на ден се късат връзките посред ни като жители, изчезват отговорностите.

Според Илияна Йотова националната идея се съдържа в отговорите на въпросите каква България желаеме за децата си, по какъв начин ще реализираме единението - вътре и вън в страната.

"На разделянето и партизанщината би трябвало да противопоставим страната, която не е остаряло разбиране, а съставлява най-сериозния недостиг на България ", посочи Илияна Йотова.

Според вицепрезидента би трябвало да пазим и демонстрираме страната си - с най-старата държавност, правоприемник на богато историческо завещание, основала третата християнска цивилизация (тази на славяните). "Точно това не направихме по време на европредседателството ", означи Илияна Йотова. Вицепрезидентът стартира от Карлово, от вилата на Евлоги Георгиев, акция за предпазване на паметта за българските будители.

В изявлението си Илияна Йотова подчертава и върху нуждата от промени в Европа и идните избори за Европейски парламент, като уточни, че е нужна национална позиция по основни европейски въпроси.

Подробните доклади на активността на трите комисии към вицепрезидента - Комисия по българско поданство, Комисия по опрощение и Комисия по даване на леговище, могат да бъдат открити в секциите им на уеб страницата на президентската институция.