10 книги, които всеки заклет фен на киноизкуството трябва да прочете
Време е за изкуство, дори за две. Кино и литература, събрани в едно – сред кориците на книгата.
Този месец ще навлезем надълбоко в персоналния свят на звездите от киноизкуството, с цел да се докоснем до тях по този начин, както в никакъв случай до момента.
Събрали сме историите на знакови имена като Ал Пачино, Ингмар Бергман, Бернардо Бертолучи, Марчело Мастрояни, Дейвид Линч и Мартин Скорсезе. Настанете се комфортно. Започваме… Вижте 10 книги, които всеки върл почитател на киноизкуството би трябвало да прочете.
1. „ В търсене на Ал Пачино “
Разговори с Лорънс Гробъл
Журналистът Лорънс Гробъл интервюира Ал Пачино неколкократно в продължение на 25 години. Известен със своята мистериозност, Пачино е предизвикан от Гробъл да показа спомените си за своите години на израстване.
Възгледите на Пачино за актьорската игра, украсени с истории за подготовката му за емблематични функции като Тони Монтана в „ Белязания “, са завладяващи, а очевидната му пристрастеност и посветеност на актьорството в действителност въодушевяват.
Много читатели ще бъдат заинтригувани от персоналния живот на Пачино и Гробъл съумява да раздума известния със страха си от сантиментално обвързване артист и на тази тематика.
2. „ Латерна магика “
Ингмар Бергман
„ Филмът, в случай че не е документ, е сън, блян… На монтажната маса, когато проверявам сниманите фрагменти, съвсем както в миналото в детството дъхът ми секва от чувството за чудо. “
Ингмар Бергман, който успяваше да изрази това замайващо чувство за знамение десетилетия наред, споделя за житейската си любовна връзка с киното в своята изумително визуална автобиография „ Латерна магика “.
Спомените на Бергман наблюдават живота му от детските години в шведската провинция, през работата му в театъра, до триумфите в киното, както и бурните му сантиментални истории с пет съпруги и няколко любовници. Бергман си спомня своя живот посредством поредност от надълбоко персонални ретроспекции, документиращи някои от най-важните моменти в историята на киното на XX век, както и персоналните обсесии на създателя, замесен в тях. Написана със завладяваща сензитивност, „ Латерна магика “ е прозорец към съзнанието на един от великите гении на киното.
3. „ Изкуството да бъдеш продуцент “
Любомир Халачев
Тази книга е странствуване (бих споделил даже приключение) в региона на филмопроизводството, справочник на всеки студент по мениджмънт в екранните изкуства, извънредно прелестно прекарване за хора като мен, чийто живот е минал в киното и малкия екран – забележителна част във филмопроизводството и разпространяването. Аз бих я озаглавил „ Магии насън и нескрито “, тъй като разказът се води доброволно, а в това време извънредно в детайли, без да отегчава и затлачва съзнанието.
Трудът е първият по рода си у нас. Има няколко книги, отдадени на работата на продуцента, само че те или се занимават със законовите рамки на българската кино промишленост, или са отдадени на телевизионния продуцент. Книга, която да дава отговор на ежедневната работа на продуцента – от намирането на концепцията до реализацията на готовия филм, – до момента не сме имали. Искам особено да подчертая точно доста значимата част от работата на продуцента – намирането на концепцията и драматургичното развиване на сюжета.
Доц. д-р Иво Драганов
4. „ Промяна “
Лив Улман
Книгата „ Промяна “ е писана в годините, когато Улман е на върха на славата (с функции в Холивуд, на Бродуей и в много европейски копродукции). Тя към този момент е имала своето българско издание преди 20 години.
Във второто издание на книгата са добавени и цензурираните преди време пасажи за срещите на актрисата с авторитетни персони от ранга на Никсън, Кисинджър и Брежнев.
„ Влагаме прекалено много в фантазиите и очакванията си.
Някога бяхме деца, които проглеждат в деня на първото си причестяване. Денят, за който копнеехме години наред, денят, в който трябваше да настъпи смяната, в който щеше да стартира животът ни като независими хора и с него правото да вземаме решения сами.
И ето ни на една фотография в рамка, наредили сме се за спомен на поколенията, на други пък сме още бебета, след това петгодишни, възпитаници и младоженци.
Втренчили сме се напред, такива, каквито в никакъв случай няма да бъдем още веднъж.
Скоро ще стана остаряла, белокоса дама и някой ще постави в скута ми бебе и ще каже: „ Усмихни се на баба. “ Аз, която по този начин скоро се снимах в скута на баба си. Аз, която единствено до през вчерашния ден събирах цветя по ливадите, не мога да си показва, че всичко може да свърши още на следващия ден. “
5. „ Прелестно захласнат “
Бернардо Бертолучи
Бернардо Бертолучи назовава „ Прелестно захласнат “ „ книгата, която не знаех, че съм написал “. В нея той споделя за филмите си, за учителите и приятелите си, за спътниците си в живота. В продължение на четиресет години Бертолучи не пропуща да издигне глас, когато е нужно, с цел да разяснява събития и обстоятелства от света на киното със своята ясна мисъл, обич към киното, гражданско възприятие и етичност – текстове, на пръв взор фрагментарни, само че в действителност изцяло съответни на актуалността на събитията. Книгата на съставителите Фабио Франчоне и Пиеро Спила е като че ли един взор от високо, един дълъг фарт върху креативния път на огромния занаятчия.
Тя показва личните разсъждения на Бертолучи във връзка с филмите и метода, по който се ражда концепцията за тях, от дебюта му с „ Жертвата “ и „ Преди революцията “, през скандалния „ Последно танго в Париж “, филм, чието копие е „ изгорено на кладата “, до триумфа с „ Двайсети век “ и „ Последният император “, „ Чай в пустинята “, „ Малкият Буда “ и по-новите „ Обсадата “ и „ Мечтатели “.
6. „ Капризни години “
Иржи Менцел
В спомените си Иржи Менцел разказва детството си и формиралата го културна среда в Прага; следването си във ФАМУ и аргументите да се посвети на киното, макар че първата му обич е театърът; реализацията на най-известните му филми като Строго охранявани влакове и Капризно лято в годинитe на славната чехословашка нова вълна.
За първия от тях Менцел печели „ Оскар “ и се трансформира в един от мъжете на Пражката пролет от 1968 година Затова и описанието на идващия мъчителен интервал – 70-те години, след нашествието на „ братските ” армии в Чехословакия и налагащия се тоталитаризъм, е история за битка против нелепостта и некомпетентността на началници и партийната администрация, на унижения и взаимни отстъпки.
Спомените стигат до 1988 година – възобновяване на свободата и демокрацията в Чехословакия. Менцел си спомня и общуването си с ярки персони на чехословашкото кино, обичания си публицист Бохумил Храбал, другари, сътрудници и артисти. Наред с киното, Менцел отделя внимание и на театралната си кариера в страната и чужбина, както и на изявите си като артист. Остроумни, макар перипетиите и спънките от завистници, са разказите за основаването на филмите му.
Наред с приятното и занимателно четиво, Менцел отделя особено внимание на генезиса и образуването на своите креативен способи, на вижданията си за киното. През целия текст се прокарва една простичка максима: „ Искам да върша филми по този начин, че хората да ги харесват и да обичат да ги гледат. “
7. „ Спомням си, да, аз си припомням “
Марчело Мастрояни
Може би никой различен артист не се е сбогувал с публиката с такова изпълнено с жизнеспособност наследство като „ Спомням си, да, аз си припомням “ – филмът изповед, с който в навечерието на слизането си от сцената Мастрояни споделя със стоическо възприятие за комизъм, свенлива подигравка и сдържана деликатност за своя артистичен живот и за изкуството да живееш.
В паузите по време на фотосите на „ Пътуване към началото на света “ в Португалия (1996), сред планините и морето, Марчело с удоволствие застава пред камерата и дърпа многочислените конци на спомените и размишленията. В смелото му корабоплаване, траяло половин век, измежду необятното съзвездие от създатели, с които Мастрояни е работил, блестят пътеводните звезди на обожавания Де Сика, на Висконти – безмилостния ментор на сцената, на Фелини – Пигмалионов съизвършител, на Ферери – подбудител към нарушавания.
И в словата на този комик прагматик изненадващо изплуват позовавания на най-големите: Чехов, брат по кръв, без който не може; Дидро, със златното си предписание, че артистът би трябвало да разплаква, без да плаче; Пруст; Кафка.
8. „ Да уловиш огромната риба “
Дейвид Линч
Критиците с съображение означават, че като кинематографист Дейвид Линч се грижи по-скоро за това по какъв начин да проникне в съзнанието на своите фенове, в сравнение с да oтправи съответно обръщение към тях. С тази книга Линч предлага любопитен взор към личното си схващане.
Отдавна занимаващ се с трансцендентална медитация, той се интересува на първо място от опцията да показа с читателите могъщата креативна сила, до която е достигнал посредством медитиране. В 85 къси, изящни фрагмента, напомнящи коани, Линч споделя за техниките, посредством които развива съзнанието си, улавя концепциите и придава форма на нереалното.
Едновременно с това той разкрива значително от своята биография, споделя размишления за киното и детайлности от работата си на снимачните площадки. Така „ Да уловиш огромната риба “ е извънредно завладяваща и за тези, които се интересуват на първо място от неговото кино изкуство.
9. „ Разговори със Скорсезе “
Ричард Шикъл
Шофьор на такси, Разярения бик, Последното изкушение на Христос, Авиаторът, От другата страна: това са единствено някои от превърналите се в класика филми, с които Мартин Скорсезе обогати световното кино. Тази книга ви предлага необичаен поглед към вътрешния свят на великия режисьор чрез неговите лични думи.
Киноисторикът Ричард Шикъл води интервютата с майстора с опитност. Той ни превежда през живота и творчеството на Скорсезе – от детството в нюйоркския квартал Малката Италия през 50-те години, бягството му от тази действителност посредством филмите до израстването му като създател, чиито енциклопедични знания за киното оформят упоритостите и изкуството му.
Скорсезе разказва увлекателно за по-малко известните си филми, за отдавна превърналите се в класика, за документалните си опити и за това какво му е повлияло най-силно.
Той разкрива персоналния си жанр, вниманието към детайлите и пристрастеността си към жанровото кино. Неподправената му киноманска страст ясно личи във възгледите му за актьорската игра, режисурата, музиката и операторското майсторство.
„ Съберете авторитетен кинокритик с популярен режисьор. Добавете споделена обич към историята на киното, както и предусещане, сърдечност и другарство в обилие. И ще получите „ Разговори със Скорсезе “ – наситено и безусловно завладяващо прекарване. “
Лио Броди
10. „ Последен мирис “
Луис Буньоел
Луис Бунюел (1900–1983), една от най-ярките и интригуващи фигури на световната култура, единственият огромен режисьор сюрреалист, споделя в „ Последен мирис “ за своя живот и творчество, за своите съмнения и търсения, за обичаните си места и напитки, за пристрастеностите и фобиите си, за приятелите си, измежду които са Лорка, Елюар, Арагон…
За мнозина сюрреализмът е артистична прищявка на чудати създатели, които искат да бъдат разнообразни от всеобщата буржоазна култура. Но в своята книга Бунюел обяснява, че „ същинската цел на сюрреализма обаче бе не да сътвори ново литературно, художествено или дори философско придвижване, а да взриви обществото, да промени живота.
В тази изключителна книга-изповед фактите са любопитни освен сами по себе си, но и с оригиналността на Бунюеловите тълкувания – непривични, изненадващи, завладяващи.
