Калин Христов: Консолидация на бюджета от 6% от БВП в една година е невъзможно
Време е да стартираме да мислим, да се вгледаме в себе си, да си дадем ясна сметка какво е положението на бюджета за 2024 година, какви политики сме заложили за 2025 година, до какъв предстоящ недостиг водят те и да се организира полемика за траектория на консолидация на този бюджет в идващите 3-4 години. 6% от Брутният вътрешен продукт консолидация на бюджет в една година е невероятно. Това сподели пред bTV някогашният подуправител на Българска народна банка и някогашен финансов министър Калин Христов.
Според него тематиката за бюджета се разяснява като спор сред две агитки и уточни, че би трябвало на този спор да се постави край по професионален метод.
Той означи, че през последните години се води политика на непрекъснати дефицити, което значи „ привършване на парите “.
„ Ние исторически не сме имали такава политика в България. Имахме политика на балансиране бюджети, недостиг – единствено в случай че има дълбока икономическа рецесия, и доста бързо отивахме към уравновесен бюджет. От 2020 година след Covid-19 ние тръгнахме в доста нестабилна и доста неверна политика, която е на систематични дефицити, което на процедура води до непрекъснато задлъжняване, а тези дефицити да се употребяват за обществени разноски – за заплати и за пенсии, и други обществени разноски. От 2019 до 2024 година делът на обществените разноски е повишен с 4,5 процентни пункта. Ние структурно сме нараснали разноските за заплати, без да увеличим налозите “, изясни някогашният подуправител на Българска народна банка.
По думите му това е довело в последните години до редовно угнетяване на разноските за вложения в последните години.
Относно поисканите през уикенда от финансовия министър Теменужка Петкова данни за начислените отговорности и поетите задължения от разпоредителите с бюджет, Христов означи, че има разлика сред данните на касова основа и на начислена основа.
„ В България Законът за бюджета постоянно се създава на касова основа, само че с цел да добиете визия за действителното положение на обществените финанси, би трябвало да го гледате на начислена основа “, изясни той.
Европейският съюз (ЕС) работи с дефиницията на начислена основа и тя е критерият, който се следи за участието в еврозоната, изясни Христов.
Той уточни, че за последното тримесечие на 2024 година дефицитът на начислена основа в България е 5,8% по данни на Евростат. Кумулативно от януари до септември е 3,7%. Това значи, че вероятността дефицитът да е 3% от Брутният вътрешен продукт на начислена основа клони към нула.
Според него на срещата с представители на европейските институции през януари Теменужка Петкова е получила сигнал, че на този стадий не би трябвало да се подава искане за конвергентен отчет.
Според него тематиката за бюджета се разяснява като спор сред две агитки и уточни, че би трябвало на този спор да се постави край по професионален метод.
Той означи, че през последните години се води политика на непрекъснати дефицити, което значи „ привършване на парите “.
„ Ние исторически не сме имали такава политика в България. Имахме политика на балансиране бюджети, недостиг – единствено в случай че има дълбока икономическа рецесия, и доста бързо отивахме към уравновесен бюджет. От 2020 година след Covid-19 ние тръгнахме в доста нестабилна и доста неверна политика, която е на систематични дефицити, което на процедура води до непрекъснато задлъжняване, а тези дефицити да се употребяват за обществени разноски – за заплати и за пенсии, и други обществени разноски. От 2019 до 2024 година делът на обществените разноски е повишен с 4,5 процентни пункта. Ние структурно сме нараснали разноските за заплати, без да увеличим налозите “, изясни някогашният подуправител на Българска народна банка.
По думите му това е довело в последните години до редовно угнетяване на разноските за вложения в последните години.
Относно поисканите през уикенда от финансовия министър Теменужка Петкова данни за начислените отговорности и поетите задължения от разпоредителите с бюджет, Христов означи, че има разлика сред данните на касова основа и на начислена основа.
„ В България Законът за бюджета постоянно се създава на касова основа, само че с цел да добиете визия за действителното положение на обществените финанси, би трябвало да го гледате на начислена основа “, изясни той.
Европейският съюз (ЕС) работи с дефиницията на начислена основа и тя е критерият, който се следи за участието в еврозоната, изясни Христов.
Той уточни, че за последното тримесечие на 2024 година дефицитът на начислена основа в България е 5,8% по данни на Евростат. Кумулативно от януари до септември е 3,7%. Това значи, че вероятността дефицитът да е 3% от Брутният вътрешен продукт на начислена основа клони към нула.
Според него на срещата с представители на европейските институции през януари Теменужка Петкова е получила сигнал, че на този стадий не би трябвало да се подава искане за конвергентен отчет.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ