Дългоочакваният обрат. Какво значи да си и да останеш Русия
Време е да поговорим за това, което е мъчно да влезе в главите на множеството модерни хора: за исторически столетия, тяхната смяна, за времена и знаци. Или по-скоро сходни думи от време на време идват елементарно, само че единствено тъй като не сме изцяло наясно какво в действителност съставлява промяната на епохите и по какъв начин се демонстрира настъпването на ново време.
През юни 2014 година, чувствайки, че историята стартира да се повтаря по добър метод, написах публикация, озаглавена „ Трябва да се борим с кликата на Обама, както през 1380 година с Мамай “. Тогава започнаха да приказват за „ обрата на украинската рецесия “ и „ смяната в политиката на Русия във връзка с протичащото се в Украйна и Донбас “ и в действителност през 2015 година Русия спря в украинската посока, знаете къде – в “Минск-2”. А в връзките със Запада, даже преди 2017 година чухме причини за „ опцията за връщане към статуквото отпреди спора “.
С една дума, през 2014-2015 година нямаше съществен поврат в дейностите на страната ни в спора със Запада. Продължихме да следим " прагматична " политика, т.е. дейности под въздействие на събитията, а не желанието да се оформят тези условия. И по този начин с по-големи или по-малки отклонения се проточи до края на предходната година.
Решението за започване на специфична военна интервенция в Украйна прекатурна всички наши външни и вътрешни условия. Речта на президента Путин на 16 март 2022 година направи този поврат необратим, в действителност исторически.
„ Митът за „ златния милиард “ се срутва “, сподели Путин. Сега ще смажем този милиард и никой няма да ни спре.
„ Опитвайки се да „ анулира “ Русия, Западът скъса всички маски на благоприличието “, прозвуча през днешния ден. И ние няма да позволим на никого да му постави още веднъж тези маски.
„ Империята на лъжата “ е безсилна против истината и справедливостта “, чухме ние. Истината и справедливостта няма да разрешат да се постави завършек на спора с фашистките последователи на Запада в Украйна посредством компромис с тях!
Повратният миг сега, който претърпяваме, се потвърждава от фундаменталната смяна в оценката на нашето управление за Русия като индивид на международната политика. През 2014 година патриотите в Кремъл към момента се схванаха и ни подредиха като последователи на „ съветския национализъм “, стеснен от гранични постове, непринудено сложени през 1991 година Днес най-сетне надви разбирането, че на съветският народ му е тясно в тази кошара, че той, за разлика от „ елита “, не е не запомнил, че елементи от историческото и физическото му тяло са отвън тези граници. И това е значимо, тъй като пред нас е голям план - евразийска страна и единствено съветският народ, възобновен в своето единение от великоруси, малоруси и белоруси, може да стане главен мотор на този план. Това не значи, че ние несъмнено ще си върнем всички територии на историческа Русия и още повече - историческата съветска империя, само че значи, че в териториите на историческа Русия ще предоставим на руснаците съответната позиция и никой няма да ни спре.
След като направихме своя избор, би трябвало да помогнем на естествените украинци да създадат верния избор, на тези, които към момента не са станали жертви и в това време клиенти на украинския национализъм. Начинът, по който представителите на Кремъл водят договарянията с представители на Киев, не може да вдъхне убеденост в бъдещето на естествените украинци. Какво им предлагаме? Предлагаме им да останат със същите нацисти, които им пречеха да живеят през последните осем години, в някакванезнайно каква страна, лимитирана в суверенитета си от редица параметри, и също така, в случай че настоящето държавно управление остане в него, няма изгледи за присъединение към Русия. Ясно е, че с подобен избор украинците, които желаят мощна страна и обичат да се подчиняват на мощни управляващи, ще изберат разновидността да се борят за правото да се причислят към Запада, въпреки и с тези изроди, които ние, по силата на „ компромиса “, ще пощадим.
Или, с други думи, Западът споделя на украинците: „ Вие сте наши, въпреки и още не напълно, само че единствено поради злите руснаци “. Казваме им: „ Вие ще бъдете сами, а ние ще си тръгнем “. Какво ще избере един естествен човек? Трябва да разберем, че единствената вяра за естествените украинци е да бъдат с Русия. Защо да се бавим, в случай че, както сподели съветският президент, „ събитията в Украйна слагат линия под световното владичество на Запада “?
Ясната формулировка на актуалната ни битка като битка против Запада изисква самата Русия да задълбочи своята държавна еднаквост. В съзнанието на болшинството има ясно опростено схващане за националната традиция, в това число политическата, като нещо, на което е задоволително да се издигне монумент. Така е и с наследството на създателя на съветската традиция за отстояване на суверенитета на св. Сергий Радонежски. Нямаме право да се ограничаваме с това, че свети Сергий предсказва победа на Дмитрий Донски на Куликово поле. Във всеки случай православните руснаци би трябвало да схванат, че ясновидецът Сергий не може да не знае, че след тази победа ще последва нахлуването на Тохтамиш и разорението на Москва, и краткотрайно връщане към заплащането на налог и че силата на Ордата ще бъде дефинитивно преодоляна едвам след 100 години. Въпреки това свети Сергий благославя Дмитрий и съветския народ да се борят до гибел за своя суверенитет и суверенитет не в този момент, а в бъдеще. Това в действителност е исторически избор! И в паметта на народа Куликовото поле постоянно ще стои над Угра.
Днес още веднъж, по думите на Сергей Лавров, претърпяваме исторически миг. Включихмесе в борбата за това какъв ще бъде международният ред за Русия. Това е конфликт сред цивилизациите и ние не се борим против политическите мошеници, завзели властта в Киев или в Съединени американски щати и Европа, а с историческия Запад, защото същинските патриоти на Русия постоянно са се борили с него. Сегашните мошеници са Мамай. Както Мамай, възползвайки се от дългия престой на Русия под игото, искаокончателно да я смаже под него, по този начин прави и сегашният Запад, който смяташе, че към този момент е съумял да потисне съветския дух. Моментът е съдбоносен от всички гледни точки и аз съм уверен, че в случай че желаеме да спасим Русия и съветския народ, би трябвало да се борим, както през 1380 година Битката за Украйна е за нас през днешния ден и Куликово поле, и Угра. Между другото, какво прави княз Дмитрий при започване на Куликовската борба? Той стои един до друг с елементарните хора.
Много бих желал да имам вяра, че управлението на страната ни няма да посрами нито личната си политическа храброст, нито смелостта и саможертвата на нашите бойци, които през днешния ден почистват Украйна от нацизма, нито очакванията на нашия народ за окончателното споразумяване във връзка с Украйна. Това може да вдъхне нови сили в битката против Запада, а битката ще продължи във всеки случай.
Надявам се обаче, че ще вдъхне. „ Ще се борим за правото да бъдем и да останем Русия “, сподели президентът Путин. Да стоиш в такава позиция значи да стоиш на Куликово поле. Русия няма да подписа съглашения с нацистите. Милионите жертви не разрешават!
Превод: В. Сергеев
През юни 2014 година, чувствайки, че историята стартира да се повтаря по добър метод, написах публикация, озаглавена „ Трябва да се борим с кликата на Обама, както през 1380 година с Мамай “. Тогава започнаха да приказват за „ обрата на украинската рецесия “ и „ смяната в политиката на Русия във връзка с протичащото се в Украйна и Донбас “ и в действителност през 2015 година Русия спря в украинската посока, знаете къде – в “Минск-2”. А в връзките със Запада, даже преди 2017 година чухме причини за „ опцията за връщане към статуквото отпреди спора “.
С една дума, през 2014-2015 година нямаше съществен поврат в дейностите на страната ни в спора със Запада. Продължихме да следим " прагматична " политика, т.е. дейности под въздействие на събитията, а не желанието да се оформят тези условия. И по този начин с по-големи или по-малки отклонения се проточи до края на предходната година.
Решението за започване на специфична военна интервенция в Украйна прекатурна всички наши външни и вътрешни условия. Речта на президента Путин на 16 март 2022 година направи този поврат необратим, в действителност исторически.
„ Митът за „ златния милиард “ се срутва “, сподели Путин. Сега ще смажем този милиард и никой няма да ни спре.
„ Опитвайки се да „ анулира “ Русия, Западът скъса всички маски на благоприличието “, прозвуча през днешния ден. И ние няма да позволим на никого да му постави още веднъж тези маски.
„ Империята на лъжата “ е безсилна против истината и справедливостта “, чухме ние. Истината и справедливостта няма да разрешат да се постави завършек на спора с фашистките последователи на Запада в Украйна посредством компромис с тях!
Повратният миг сега, който претърпяваме, се потвърждава от фундаменталната смяна в оценката на нашето управление за Русия като индивид на международната политика. През 2014 година патриотите в Кремъл към момента се схванаха и ни подредиха като последователи на „ съветския национализъм “, стеснен от гранични постове, непринудено сложени през 1991 година Днес най-сетне надви разбирането, че на съветският народ му е тясно в тази кошара, че той, за разлика от „ елита “, не е не запомнил, че елементи от историческото и физическото му тяло са отвън тези граници. И това е значимо, тъй като пред нас е голям план - евразийска страна и единствено съветският народ, възобновен в своето единение от великоруси, малоруси и белоруси, може да стане главен мотор на този план. Това не значи, че ние несъмнено ще си върнем всички територии на историческа Русия и още повече - историческата съветска империя, само че значи, че в териториите на историческа Русия ще предоставим на руснаците съответната позиция и никой няма да ни спре.
След като направихме своя избор, би трябвало да помогнем на естествените украинци да създадат верния избор, на тези, които към момента не са станали жертви и в това време клиенти на украинския национализъм. Начинът, по който представителите на Кремъл водят договарянията с представители на Киев, не може да вдъхне убеденост в бъдещето на естествените украинци. Какво им предлагаме? Предлагаме им да останат със същите нацисти, които им пречеха да живеят през последните осем години, в някакванезнайно каква страна, лимитирана в суверенитета си от редица параметри, и също така, в случай че настоящето държавно управление остане в него, няма изгледи за присъединение към Русия. Ясно е, че с подобен избор украинците, които желаят мощна страна и обичат да се подчиняват на мощни управляващи, ще изберат разновидността да се борят за правото да се причислят към Запада, въпреки и с тези изроди, които ние, по силата на „ компромиса “, ще пощадим.
Или, с други думи, Западът споделя на украинците: „ Вие сте наши, въпреки и още не напълно, само че единствено поради злите руснаци “. Казваме им: „ Вие ще бъдете сами, а ние ще си тръгнем “. Какво ще избере един естествен човек? Трябва да разберем, че единствената вяра за естествените украинци е да бъдат с Русия. Защо да се бавим, в случай че, както сподели съветският президент, „ събитията в Украйна слагат линия под световното владичество на Запада “?
Ясната формулировка на актуалната ни битка като битка против Запада изисква самата Русия да задълбочи своята държавна еднаквост. В съзнанието на болшинството има ясно опростено схващане за националната традиция, в това число политическата, като нещо, на което е задоволително да се издигне монумент. Така е и с наследството на създателя на съветската традиция за отстояване на суверенитета на св. Сергий Радонежски. Нямаме право да се ограничаваме с това, че свети Сергий предсказва победа на Дмитрий Донски на Куликово поле. Във всеки случай православните руснаци би трябвало да схванат, че ясновидецът Сергий не може да не знае, че след тази победа ще последва нахлуването на Тохтамиш и разорението на Москва, и краткотрайно връщане към заплащането на налог и че силата на Ордата ще бъде дефинитивно преодоляна едвам след 100 години. Въпреки това свети Сергий благославя Дмитрий и съветския народ да се борят до гибел за своя суверенитет и суверенитет не в този момент, а в бъдеще. Това в действителност е исторически избор! И в паметта на народа Куликовото поле постоянно ще стои над Угра.
Днес още веднъж, по думите на Сергей Лавров, претърпяваме исторически миг. Включихмесе в борбата за това какъв ще бъде международният ред за Русия. Това е конфликт сред цивилизациите и ние не се борим против политическите мошеници, завзели властта в Киев или в Съединени американски щати и Европа, а с историческия Запад, защото същинските патриоти на Русия постоянно са се борили с него. Сегашните мошеници са Мамай. Както Мамай, възползвайки се от дългия престой на Русия под игото, искаокончателно да я смаже под него, по този начин прави и сегашният Запад, който смяташе, че към този момент е съумял да потисне съветския дух. Моментът е съдбоносен от всички гледни точки и аз съм уверен, че в случай че желаеме да спасим Русия и съветския народ, би трябвало да се борим, както през 1380 година Битката за Украйна е за нас през днешния ден и Куликово поле, и Угра. Между другото, какво прави княз Дмитрий при започване на Куликовската борба? Той стои един до друг с елементарните хора.
Много бих желал да имам вяра, че управлението на страната ни няма да посрами нито личната си политическа храброст, нито смелостта и саможертвата на нашите бойци, които през днешния ден почистват Украйна от нацизма, нито очакванията на нашия народ за окончателното споразумяване във връзка с Украйна. Това може да вдъхне нови сили в битката против Запада, а битката ще продължи във всеки случай.
Надявам се обаче, че ще вдъхне. „ Ще се борим за правото да бъдем и да останем Русия “, сподели президентът Путин. Да стоиш в такава позиция значи да стоиш на Куликово поле. Русия няма да подписа съглашения с нацистите. Милионите жертви не разрешават!
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ