Време е Брюксел да покани Северна Македония на масата за

Време е Брюксел да предложения Северна Македония на масата за договаряния. Ще бъде ли обаче позволено един комшия, който към този момент 100 година е малтретиран от македонската си фантомна болежка, да блокира процеса, пита проф. Улф Брунбауер.

Северна Македония чества 30 години самостоятелност

Северна Македония чества. За тези години обществото и политиката реализираха изумителни неща, макар че страната – за разлика от множеството други в района – трябваше да се бори против неуместни. Крайно време е тази „ история на триумфа “ да бъде възнаградена с банкет в Европейски Съюз. За задачата обаче Брюксел ще би трябвало да се помири и с разправии вътре в Евросъюза.

Това написа при започване на обширния си разбор, шеф на Института за източно- и югоизточноевропейски проучвания „ Лайбниц “. Тук ще цитираме единствено няколко пасажа от този разбор, който стартира с припомнянето, че България първа е признала независимостта на новата страна.

Една балканска история на триумфа
Редакцията предлага
„ Северна Македония има доста проблеми: необятно публикувана безработица, ниски заплати, свиващо се население, огромна емиграция,. Но все пак в доста връзки тя е същинска балканска история на триумфа. А преди 30 години многочислени наблюдаващи имаха огромни опасения за страната. От една страна сред македонското болшинство и огромното албанско малцинство имаше и продължава да има напрежения. От друга: от края на 19 век Македония се трансформира в ябълка на раздора сред България, Гърция и Сърбия, които с историко-етнически причини претендират за права над района, без значение от това като какви се разпознават хората там. “

По-нататък професор Брунбауер в детайли проучва извървения от този момент път и многото трудности пред младата страна.

Период на стабилизация след Груевски

„ Сред македонското население надвива демократичното схващане. За следващ път това бе потвърдено със свалянето на, чието ръководство в интервала 2004-2016 година последователно придобиваше все по-авторитарен и националистически образ. Част от съмнителното завещание на това държавно управление е. Много съвременни здания в Скопие бяха накичени с отвратителни класицистични фасади, а центърът на града беше загрозен с многочислени исторически монументи на македонски герои, започвайки от Филип, бащата на Александър Велики. По този метод трябваше да бъде потвърдено, че македонският народ е последовател на античните македонци. “

Във втората част на разбора си професор Улф Брунбауер стига до въпроса за еврочленството на Северна Македония:

„ Европейски Съюз предложи вероятност за участие на страните от Западните Балкани, в случай че извършват Копенхагенските критерии. Откакто през 2017 година на власт пристигна държавното управление на социалдемократите и Зоран Заев, Северна Македония непроменяемо следва новаторски курс. Този курс докара и до едно неповторимо решение в историята на Европа, за което министър председателят пое сериозен политически риск: промяната на държавното име. (…)

Спорът със София

Но държавното управление в Скопие си беше направило сметката без българския лъв, който още веднъж откри своята македонска обсебеност. Защото във въображаемата карта на българската нация Македония стои като територия, която в действителност би трябвало да е българска, а, камо ли пък македонския като независим език. От Академията на науките, та чак до пословичния водач на такси, само че в това число и в държавните кръгове: в България са прекомерно привързани към митологията, че историята на Македония преди 1944 година е част от българската история, а времето по-късно, в това число и възникването на македонската нация, са просто някаква наложена от Тито илюзия.

От предходната година, а за последно на срещата на Европейски Съюз на високо ниво през юни 2021, българското държавно управление постанова несъгласие на старта на договарянията за еврочленство със Северна Македония. Като изискване за това. Например да признае, че до 1944 година там се е говорел български акцент, че персони от българската история не трябва да бъдат обявявани за македонци, че учебниците и образователните стратегии би трябвало да се пригодят към „ общата история “, а надписите, които подклаждат „ ненавист към българския народ “, да се заличат. Зад последното искане най-вероятно се крие възгледът, че не са комфортни тези надписи, които припомнят за закононарушенията на българската окупационна власт по време на Втората международна война.

Професор Улф Брунбауер

Очевидно е, че нито едно от тези условия няма нищо общо с Копенхагенските критерии за еврочленство – още повече, че в самата България във връзка с векторът сочи в неправилната посока. “

100 години " македонска фантомна болежка "

В края на обширния си разбор Улф Брунбауер акцентира, че Северна Македония толерира многообразието, а жителите ѝ показват религия в демокрацията и блян към Европейски Съюз. Според него, участието на страната в Евросъюза е значимо освен на фона на тъжното ѝ икономическо положение, само че и заради заплахата, която основават недемократични трендове, идващи извън – от Русия, от Турция, от Сърбия, че даже от Унгария. В края на публикацията четем:

„ Повече от подигравка е, че това участие блокира таман страната, която се показва за най-големия другар на Северна Македония, и която би трябвало да има витален интерес от приемането ѝ в Европейски Съюз. Това може да набъбне до същинска покруса освен за Северна Македония, само че и за без друго към този момент повредения имидж на Европейски Съюз на Западните Балкани, където хората се усещат хванати в клопката на безконечното очакване и се натъкват на все нови и нови условия. Перспективата за участие в последна сметка е единственият сполучлив външнополитически инструмент на Европейски Съюз – и в този момент Евросъюзът ще допусне да му го вземе таман една страна, която сега даже не е способна да излъчи свое държавно управление, само че по тази причина пък към този момент 100 години страда от македонската си фантомна болежка. “