Минималната заплата остава
Вредите, които ще настъпят за членовете на АИКБ от нейното нарастване, не могат да бъдат опълчени на значимия публичен интерес от неговото деяние, реши Върховен административен съд
Върховният административен съд остави без почитание настояването на Сдружение „ Асоциация на индустриалния капитал в България “ за прекъсване по реда на член 190 от Административнопроцесуалния кодекс на действието на Постановление № 359 от 23. 10. 2024 година на Министерския съвет на Репулика България за установяване размера на минималната работна заплата за страната, обнародван, Дъждовни води, бр. 90 от 25. 10. 2024 година,предава уеб сайтът Парите ни
Това оповестиха от съда.
С член 1, алинея 1 от оспореното разпореждане се дефинира от 1 януари 2025 година размер на минималната работна заплащта за страната от 1 077 лева и на минималната часова работна заплата от 6, 49 лева при естествена дълготрайност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Върховните магистрати одобряват, че вредите, които ще настъпят за членовете на асоциацията от използването на подзаконовия нормативен акт, не могат да бъдат опълчени на значимия публичен интерес от неговото деяние.
Nova. bg
Постоянният приход към този момент не е мираж! Ето по какъв начин
В този смисъл направеното искане от страна на Сдружение „ Асоциация на индустриалния капитал в България “ за прекъсване на действието на постановлението се явява безпричинно и след да бъде оставено без почитание, показват от Върховен административен съд.
Определението по административно дело № 10697 от 2024 година може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Работодателите оспорват новата минимална заплата от 1077 лева пред съда
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоя за анулация на Постановление № 359 на Министерския съвет, което планува покачване на минималната работна заплата (МРЗ) на 1077 лева от началото на 2025 година
АИКБ внесе тъжба до Върховния административен съд, като твърди, че постановлението е признато без нужния обществен разговор и нарушава значими интернационалните трудови стандарти.
Според асоциацията, нарастването на минималната заплата е несъмнено посредством „ голословна формула “ и не регистрира съществени стопански фактори като продуктивността на труда и покупателната дарба на популацията.
АИКБ се базира на Конвенция 131 на Международната организация на труда и на европейската Директива 2022/2041, които приканват за по-задълбочен разбор и деликатно координиране на сходни решения. Според асоциацията, определянето на МРЗ единствено въз основа на % от междинната работна заплата е неуместно и съпоставя несъпоставими стойности, което може да докара до изкривявания на трудовия пазар.
